Електронен вариант за изготвяне на ГФО - 40.00 лв.

 
 Облекчаване на административната тежест за работодателите, посредством последните промени в КТ. отпадане на някои задължения на ИА „ГИТ“ по повод измененията в ЗОП

Коментар

I. Промените в Кодекса на труда - стремеж за ограничаване на административната тежест за работодателите и създаване на облекчения при ползване на правата от страните по трудово правоотношение.
В края на март 2014 г. се извършиха някои важни промени в Кодекса на труда (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 27 от 25.03.2014 г.). Част от тях касаят ограничаване на административната тежест за работодателите, или представляват облекчение при ползване на правата на работниците и служителите (чл. 149 ал. 2 КТ, промяна в чл. 416 КТ и в чл. 327, ал. 2 КТ, отмяна на чл. 408 КТ).
Друга част от промените регламентират нови принудителни административни мерки и допълват правата на контролните органи на Инспекцията по труда: създава се нова алинея на чл. 402 - ал. 3 КТ и нови т. 10 и 11 в ал. 1 от чл. 404 КТ, както и нова ал. 4 на чл. 404 КТ.
Част от промените регламентират нов вид трудов договор - този за назначаване на стажанти - в чл. 233а-233в КТ, или изменят съществуващата правна уредба на договора за ученичество - чл. 230-233 КТ.
В тази връзка промени претърпя и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, с цел да се създаде правен ред за вписване на възникването и прекратяването на стажантските договори, както и за изпращане от дирекциите „Инспекция по труда“ на уведомления до съответната териториална дирекция (ТД) на НАП за заличаване на регистрирани трудови договори от работодатели „фантоми“, с оглед новите правомощия на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), регламентирани в чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ във връзка с чл. 402, ал. 3 КТ.

Новите принудителни административни мерки в чл. 404, ал. 1, т. 10 и 11 КТ - промени, създаващи сигурност за коректната страна по трудовото правоотношение
След въвеждането на задължението за регистрация на трудовите договори през 2003 г., чрез разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, възникнаха редица проблеми, свързани с процедурата за регистрация на трудовите договори. Правният ред определи, че работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление, съгласно образец от Наредба № 5, в рамките на 3-дневен срок - в случаите на сключване и в 7-дневен срок - в случаите на прекратяване на трудовия договор. След въвеждането на това изискване контролните органи на инспекцията по труда отчетоха известни проблеми при работодателите, свързани с регистрацията на трудовите договори, носещи вредни последици както за работниците и служителите, така и за самите работодатели.
Най-честите проблеми за работодателите при спазването на задължението за вписване на трудовите договори, е пропускане на 3-дневния срок за регистрацията им, предвиден в чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.
През 2008 г. година Националната агенция за приходите предостави в реално време на контролните органи от дирекциите „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на трудовите договори, с който още по време на проверката на работното място може да се установи има ли завареното на даденото работно място лице регистриран трудов договор. Наблюденията на контролните органи върху процеса на регистрациите на трудовите договори безспорно констатираха, че тенденцията за пропускане на сроковете няма да бъде ограничена, независимо от засиления контрол и предвидените санкции. Нещо повече - работодателите, които по невнимание са пропуснали сроковете за регистрация, не предприемаха действия за по-късно регистриране на трудовите договори поради притеснение от налагане на санкции. Не закъсняха и опитите за злоупотреби с този правен режим.
Всички тези факти наложиха промяната в Кодекса на труда, с която да се създаде правен ред за работодателите, пропуснали законовоопределения срок, да регистрират сключения от тях трудов договор, като междувременно се извършва проверка и се отхвърля съмнението за злоупотреби. Новият правен ред беше създаден през 2011 г. с промяната на чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, с която на инспекцията по труда беше възложено извършването на проверки по искане на работодателите, пропуснали 3-дневния срок за регистрация на трудов договор, които да установят факта на съществуващ писмен трудов договор, двустранно подписан от работника и работодателя, доказващ наличието на две реално съществуващи страни, работно място, а когато се касае за по-дълъг период от време от началото на сключването на трудовия договор - установяване на факта, че работникът е полагал труд, изплащане на възнаграждения и осигурителни вноски и др. При установяване на тези обстоятелства инспекцията по труда, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, издава задължителни за изпълнение предписания на работодателите за регистрация на трудовите договори.
Прилагането на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодек­са на труда от контролните органи на ИА „ГИТ“ в тези случаи не беше съвсем коректно, което наложи създаването на нова принудителна административна мярка, която да е приложима само за правната норма на чл. 62, ал. 4 КТ. Към настоящия момент това е разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ, съгласно която контролните органи на инспекцията по труда дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за сключен трудов договор, когато установят, че не е спазен срокът по чл. 62, ал. 3 КТ за регистрирането им в ТД на НАП.
През годините се очерта и още една порочна тенденция в областта на трудовите правоотношения, свързана с неправомерно използване на лични данни, която има две разновидности.
В единия случай работодатели, при преглед на направените от тях в ТД на НАП през годините регистрации на сключени и прекратени трудови договори установяват, че назад във времето, без знанието на работодателя, са били подадени уведомления за сключване на трудови договори с «работници», които никога не са работили за конкретния работодател.
В другия случай работници, с прекратени трудови правоотношения, получават отказ за изплащане на обезщетение за безработица, след регистрация в бюрото по труда, поради това, че имат сключен и непрекратен трудов договор. При справка в ТД на НАП работниците установяват, че от неизвестен за тях работодател е било подадено уведомление за сключване на трудов договор с фирма, която при опит да бъде установено местонахождението й, се оказва „фантом“. Най-често на адреса на седалището, посочено в търговския регистър, офисът, който е посочен, се оказва апартамент или неизползваем офис, а никой от съседите не е чувал за фирма с конкретното наименование, която да е осъществявала дейност в този офис.
Правната уредба преди промяната беше безсилна да реши създалия се проблем, тъй като нямаше ред за заличаване на записите в ТД на НАП при невъзникнали трудови правоотношения. Това наложи създаването на нов правен ред за извършване на проверка от контролните органи на инспекцията по труда и за уведомяване на ТД на НАП за констатиран съществуващ фиктивен запис в регистъра на ТД на НАП.
Новата принудителна административна мярка, създадена в чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, цели да урегулира две възможности.
Първата възможност касае работодателите, които реално осъществяват дейност, имат нает персонал и установяват, че имат „регистрирани“ трудови договори на „работници - фантоми“. Те ще могат да поискат от контролните органи на инспекцията по труда да издаде задължително предписание на тях или на упълномощените от тях лица, за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключен трудов договор, ако след проверка бъде установено, че няма доказателства за съществуването на трудовото правоотношение, за което има подадено уведомление.
Втората възможност
ще ползва работниците, които установяват, че имат регистриран трудов договор във „фирма - фантом“, без реално те да са сключвали такъв и фирмата да осъществява дейност или да има данни за нает персонал. В този случай ще се издава задължително за изпълнение предписание за заличаване на записа, като ще се ползва и нов ред за връчването на предписанието, разписан в новата разпоредба на ал. 4 от чл. 404 КТ, предвиждаща, че задължителното за изпълнение предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, се смята за връчено на работодателя в деня на издаването му, когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията му, не могат да бъдат намерени на адреса на управление на работодателя. В тези случаи отново контролните органи на инспекцията по труда, на основание новата разпоредба на чл. 402, ал. 3 КТ, служебно ще следва да уведомят Националната агенция за приходите за издаденото задължително предписание на „работодателя - фантом“, за да може НАП, по предвидения в чл. 8, ал. 5 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ред, да извършва служебно заличаване на подаденото уведомление.

Намаляване на административната тежест за работодателите
Промяната на
чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда е израз на волята на законодателя за предприемането на мерки за ограничаване на административната тежест за работодателите и създава облекчаване в режима на деклариране пред инспекцията по труда на положения през годината извънреден труд. Промяната се състои в това, че отчитането на извънредния труд, съгласно изискването на чл. 149, ал. 2 КТ, е веднъж годишно - до 31 януари на следващата календарна година.
Друга мярка в тази насока е отмяната на чл. 408 от Кодекса на труда, с което отпада задължението работодателите да изготвят и заверяват в инспекцията по труда ревизионни книги за предприятията си, техните поделения, обекти и работни площадки, както и за други работни места, на които се полага наемен труд.

Други промени в Кодекса на труда
Промяната на чл.
327, ал. 2 КТ създава облекчение при ползване на правата на работниците и служителите, чиито работодатели са преустановили дейността си. Те вече могат да изпращат заявления за издаване на разпореждане за прекратяване трудовите им договори до инспекцията по труда и по пощата, или по електронен път, но в последния случай заявлението следва да е подписано с електронен подпис.

II. Промените в Закона за обществените поръчки - отпадане на задължението на инспекцията по труда да издава удостоверения по чл. 47, ал. 2, т. 4 от закона на участници в обществени поръчки
С промените, извършени в Закона за обществените поръчки (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 40 от 13.05.2014 г.), считано от 01.07.2014 г., се променят изискванията, които може да постави възложителя към кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, неизпьлнението на които може да доведе до отстраняването им.
Изискването, предвидено в чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП, в текста преди промяната предвиждаше удостоверяване на липса на наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните до 5 години. Това удостоверение се издава от инспекцията по труда и ангажира значителен времеви и финансов ресурс на инспекторите по труда.
Извършената промяна от 13.05.2014 г. в чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП замени това изискване със следното: възложителят може да отстрани кандидат или участник в процедура, който е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран за престъпление по чл. 136 от Наказателния кодекс, свързано със здравословните и безопасни условия на труд, или по чл. 172 от Наказателния кодекс против трудовите права на работниците.
Тази нова редакция на разпоредбата ще освободи инспекцията по труда, след 01.07.2014 г., от задължението за издаване на удостоверения по чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП за обществени поръчки, обявени след 01.07.2014 г.

Теодора ДИЧЕВА, директор на Дирекция „Трудови и служебни правоотношения и правно осигуряване“ в ИА „ГИТ

   
  Република България
Национална агенция за приходите
№ 91-00-88 от 26.06.2013 г.


 
 
 
 

Относно: Право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани с договор за лизинг или отдаване под наем на лек автомобил

Във връзка с изменението на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2013 г., до Националната агенция за приходите са отправени множество запитвания, които касаят правото на приспадане на данъчен кредит за начисления на регистрирани по ЗДДС лица данък върху добавената стойност за получени доставки, свързани със:
- договори за лизинг, в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на лек автомобил;
- договори за лизинг с уговорена само опция за прехвърляне на собствеността на лек автомобил или
- договори за отдаване под наем на лек автомобил.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите във връзка с направените запитвания изразявам следното становище:

По смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г., "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. От посоченото определение е отпаднало съществувалото до 31.12.2012 г. включително изискване при определяне броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.

За получените от регистрираните по ЗДДС данъчно задължени лица доставки на стоки или услуги възниква право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на чл. 69 от същия закон при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от закона.

Едно от ограниченията е предвиденото в чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС в редакцията на нормата до изменението й със ЗИД на ЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 94 от 2012 г., по силата на което правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает лек автомобил. С изменението в сила от 01.01.2013 г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил е нает.

С оглед възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за доставки на нает или предоставен за ползване лек автомобил по договор е необходимо тези доставки да бъдат квалифицирани като облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, като понятието за доставка на стока изисква съгласно чл. 6, ал. 1 от същия закон прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Наемът/ползването на лек автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на чл. 8 от ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (вж. в този смисъл Решение от 11 септември 2003 г. по дело Cookies World, С-15 5/01, точка 45 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Part Service, С-425/06, точка 61).

Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена.
Въпреки че по своята същност договорът за лизинг, уреден в Глава двадесет и трета от Търговския закон, е вид наемен договор (сравни чл. 342 от Търговския закон), той има съществени отлики, като в някои случаи отликите са толкова съществени, така както за целите на ЗДДС, така и за целите на счетоводството и корпоративното подоходно облагане, лизинговите договори с определени характеристики имат данъчно третиране, различно от това на наемните отношения и сходно с това на покупко-продажбите. Най-общо лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, където вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя, и финансов лизинг, който съдържа клауза за прехвърляне собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му. Предвид сходствата и различията между договора за наем и договорите за лизинг, с оглед възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, трябва да се прецени в кои случаи договорът за лизинг следва да бъде определен като наемен договор за целите на ЗДДС.

За целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС е направено следното разграничение на договорите за лизинг:
- договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост;
- договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост (чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС). Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгласно чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС разглежда като доставка на стока фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който се предвижда в нормалния ход на събитията собствеността върху стоката да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска.

Съгласно Международен счетоводен стандарт 17, отнасящ се до договорите за лизинг, който е възпроизведен в Регламент (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 3 ноември 2008 година за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 320, стр. 1), следва да се прави разлика между оперативен лизинг и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя по същество се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността. Обстоятелствата, че в края на договора е предвидено да се прехвърли собствеността или че настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична с пазарната стойност на стоката, представляват заедно или поотделно критерии, позволяващи да се определи дали договорът може да се квалифицира като договор за финансов лизинг (вж. Решение по дело С-118/11 "Еон Асет Мениджмънт" ООД, т. 38).

Съгласно установената практика на СЕС "понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик" (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise.Safe. C-320/88, Recueil, точка 7 и Решение от 6 февруари 2003 г. по дело Auto Lease Holland, С-185/01, Recueil, точка 32).
Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на лек автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив (вж. Решение по дело С-118/11 "Еон Асет Мениджмънт" ООД, т. 40).
Предвид принципа за предимство на съдържанието пред формата, независимо как е именуван един договор между страните, право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил, ще е налице, когато на получателя не се прехвърлят рисковете и изгодите от собствеността на автомобила и ако стойността на сбора от договорените вноски е значително по-ниска от пазарната стойност на автомобила. В случай че в договора за лизинг е предвидено да се прехвърли собствеността на лекия автомобил, включително и в случаите, в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост, и сборът от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила, то е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и за получателите на доставки по такива договори не възниква право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност от доставчика съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

Предвид изложеното, не е налице право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато по договор, именуван между страните като договор за наем на лек автомобил, са договорени условия, съгласно които се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила и сборът от вноските е практически идентична на пазарната стойност на автомобила и по същия, макар да не е предвидено да се прехвърли собствеността на автомобила, впоследствие страните договорят прехвърляне на собствеността.
Когато безспорно е налице договор за наем, за данъчните събития по договора, възникващи след 01.01.2013 г., е налице право на приспадане на данъчен кредит, ако са изпълнени и посочените по-горе условия на чл. 69 и 71 от ЗДДС за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит и ако не са налице ограниченията на чл. 70 от закона. Т.е. в случая, независимо дали самият наемен договор е сключен преди влизане в сила на измененията на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, за доставките, наемните вноски за които са дължими след 01.01.2013 г., наемателите ще имат право на приспадане на данъчен кредит за наетия лек автомобил.

В случай на прекратяване или заместване по договор за лизинг на лек автомобил, както и при тотална щета (при кражба или при бракуване на лек автомобил вследствие на ПТП или пожар), когато за начисления данък за получена доставка на услуга, свързана с предоставен за ползване лек автомобил получателят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, платените лизингови вноски до момента на прекратяването, заместването или погиването на автомобила следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване/наем на автомобила. Ако на основание чл. 25, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора, както и при тотална щета лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума. Платените лизингови вноски до момента на прекратяване/разваляне на договора или погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем), като за тези доставки доставчикът следва да издаде фактури за съответните данъчни събития съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. В тези случаи за начисления данък върху добавената стойност за получените доставки на услуги за предоставяне на ползване/наем на автомобила, данъчните събития за които са възникнали след 01.01.2013 г., ще е налице право на приспадане на данъчен кредит при съобразяване с чл. чл. 69-71 от ЗДДС.

За начисления данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на наети леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали по аргумент на противното на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, е налице право на приспадане на данъчен кредит.


Заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите: (п)
(Стоян Марков)

   
  Обекти за настаняване, в които е приложима 9%-ната данъчна ставка

 
  Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант  
 

Въпрос: ЕООД извършва услуги по настаняване (нощувки и хранене) в два вида туристически обекти - категоризиран хотел и туристическа хижа. Каква ставка би следвало да се начислява на нощувките и храненето в хотела и в хижата? Ако в обектите се ползва само хранене или само нощувка без хранене, каква ставка е приложима? В обектите има барчета, които се ползват не само от нощуващите, но и от други посетители. Различна ли е данъчната ставка, приложима към доставките, предоставяни на двата вида потребители, т.е. на нощуващите и на другите гости на хотела и хижата?

 

Отговор: На пръв поглед отпадането на думата “хотелиери” от текста на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС дава основание да се приеме, че преференциалната данъчна ставка е приложима и за услугите по настаняване в обекти, които не са категоризирани по смисъла на З . До 31.12.2011 г. тези обекти не попадаха в обхвата на преференциалното облагане на услугите в сферата на туризма, тъй като по дефиниция “хотелиер” е лице, което предоставя туристически услуги във всички видове обекти за подслон и настанявания, категоризирани по ЗТ, или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране.

Въпреки това следва да се приеме, че 9%-ната данъчна ставка е неприложима при настаняване в некатегоризирани обекти. Този извод се налага от изискването, определено в чл. 40, ал. 1, т. 2 от ППЗДДС за притежаване на удостоверение за категоризация на обекта, като задължително доказателства на правото за прилагане на преференциалната ставка.

Към доставките за настаняване в категоризирания хотел, стопанисван от дружеството, е приложима преференциалната данъчна ставка. На основание на изложеното по-горе, ако туристическата хижа е категоризирана по ЗТ, 9%-ната ставката е приложима и за настаняването в нея. Ставката е приложима както за нощувките, така и за храната и евентуалните други услуги, предоставяни от дружеството във връзка с престоя на пътуващите лица в хотела и в хижата, но само ако цената им е определена и документирана общо. Въпреки че буквалният прочит на дефиницията за понятието “настаняване”, дадено в т. 12 на § 1 от ДР на ЗТ, дава основание да се приеме, че за целите на ЗДДС услугата по “настаняване” може да се състои от доставки на нощувка и хранене, нощувка и транспортни услуги и от нощувка, хранене и транспортни услуги, според последните становища на данъчната администрация като такава услуга се приема и само доставката на нощувка без хранене.
Следователно за доставките на:

  1. услугите, предлагани в туристическата хижа, дружеството следва да начислява 20 на сто ДДС, ако тя не е категоризирана по ЗТ;
  2. нощувки, храна и евентуално други услуги, предоставяни в хотела и в категоризирана хижа, с общо определена цена – 9%;
  3. само на нощувка- 9%;
  4. само на храна - 20% (аргумент - липсва настаняване).

Ако доставките, които се осъществяват в барчетата на хотела, не са включени в пакетната цена като част от доставката по настаняване, те подлежат на самостоятелно данъчно третиране. Към тях ще е приложима стандартната 20% данъчна ставка, независимо от това дали техни потребители са настанените в хотела и хижата лица или други посетители.
За доказване правото да приложи преференциалната данъчна ставка дружеството следва да разполага с документите, изискуеми по реда на чл. 40, ал. 1 от ППЗДДС.




Деклариране на доходи и данъци през 2013 г. по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица

От 01.01.2013 г., съгласно промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), извършени със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 94 от 2012 г.), е установено задължение за подаване на декларация за дължими данъци (ДДД) по чл. 55 от закона. Тези промени са свързани с проекта за намаляване на банковите сметки на НАП и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска. През предходната година (в края на 2011 г.) бяха изменени регламентираните със закона правила за освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ.
След последните извършени промени в ЗДДФЛ ясно се открояват два вида деклариране по закона - деклариране на доходи и деклариране на данъци. В действителност това деление е условно, доколкото при декларирането на доходите задълженото лице само изчислява както основата, така и дължимия данък, в рамките на предварителното установяване на задължението на лицето по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Въпреки това разширяването на обхвата на доходите, при придобиване на които се декларира дължим данък по чл. 55, от една страна, и ограничаването на самото деклариране по чл. 55 до размера на данъка (без посочване на доход и изчисляване на основа за облагане) от друга, води до напълно нов момент на припокриване в декларирането по закона.
Ще припомня, че до края на 2012 г. с декларация по чл. 55 се декларираха доходи на чуждестранни физически лица (ЧФЛ), облагани с окончателни данъци. В повечето случаи това деклариране не беше последвано от друго за данък върху същия доход (с изключение на частната хипотеза на преизчисляване на данък по чл. 37а ЗДДФЛ).
Въведеното от 2013 г. деклариране на данъка служи за обезпечаване функционирането на т.нар. „единна сметка“, но е необходимо да бъде последвано от мерки за отстраняване възможността за двойно деклариране на данък за един и същ доход. Това не е направено нито при промените в закона, нито например с образеца на ГДД за 2012 г. по отношение предвиденото в § 60 от ЗИД на ЗДДС деклариране на стари (възникнали преди 01.01.2013 г.) задължения за данъци по ЗДДФЛ.
Следва да се отбележи, че някои от сроковете за подаване на новия образец на декларация по чл. 55 вече изтекоха. Това касае повечето от данъците, дължими за доходи от предходни периоди, които не са били внесени към 31.12.2012 г. Независимо от това, изясняването на хипотезите на деклариране е важно с оглед предстоящото текущо деклариране през 2013 г. До 30.04.2013 г. физическите лица (ФЛ) следва да подадат ГДД за доходите си от 2012 г. и ДДД за авансовия и/или окончателен данък върху доходите от първото тримесечие на 2013 г. Предприятията и самоосигуряващите се лица, също до 30.04.2013 г., имат задължението за подаване както на справката по чл. 73 за изплатените през 2012 г. доходи, така и на ДДД за начислените/изплатени от тях доходи на физически лица през първото тримесечие на 2013 г.
1 С оглед на това, в следващите редове ще разгледам посочените задължения за деклариране на данъците.

І. Деклариране на данъци. Декларация по чл. 55 ЗДДФЛ - образец 4001

От началото на 2013 г. задълженията за всички републикански данъци, за вноски към фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО), за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС), за Учителския пенсионен фонд (УчПФ) и здравноосигурителните вноски към НЗОК могат да се платят от задълженото лице с едно платежно нареждане, в което се вписва общата сума на задълженията, които се погасяват с плащането. С декларирането на дължимите вноски за данъка се търси кореспонденция между извършено плащане и възникнало задължение за данък през определен период.

1. Основни положения

  • Вследствие промяната в разпоредбата, декларирането по чл. 55 ЗДДФЛ вече се отнася не само за данъците за доходи на ЧФЛ, облагаеми с окончателен данък по реда на глава шеста от закона, но и за други, облагаеми по смисъла на закона доходи, както на ЧФЛ, така и на МФЛ.
  • Декларирането по чл. 55 не включва данъци за доходи от източници, за които не се дължи данък (авансов или окончателен) текущо през годината, а определянето на годишния размер на данъка се извършва с ГДД.
  • ДДД не се подава за данъци върху доходи от трудови правоотношения.
  • Дължимият данък за вида доход се декларира сумарно за релевантния период, а когато декларацията се подава от платеца на дохода - обобщено за всички лица, придобили съответния доход през този период.
  • ДДД се подава в ТД на НАП, където подлежат на внасяне дължимите данъци.
  • Декларацията се подава, независимо от това дали данъкът е внесен. Срокът за подаване на ДДД съвпада със срока за внасяне на данъка.

За четвъртото тримесечие на годината ДДД ще се подават само във връзка с доходи, облагани с окончателни данъци.

2. Кой подава ДДД и за какви данъци2?

Предприятия и самоосигуряващи се лица - платци на доходи, когато са задължени да удържат и внасят по реда на ЗДДФЛ, както и МФЛ и ЧФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка по реда на ЗДДФЛ за следните данъци:

  • авансов данък за доходи (на МФЛ и ЧФЛ) от друга стопанска дейност по чл. 293;
  • авансов данък за доходи (на МФЛ) от наем и друго предоставяне за ползване на имущество по чл. 31;
  • окончателни данъци върху доходи по чл. 37 и 38, придобити от ЧФЛ;
  • окончателни данъци върху доходи по чл. 38, придобити от МФЛ.

3. Срок за подаване на декларацията и внасяне на данъка (чл. 56 ЗДДФЛ)

Срокът за подаване на декларацията по чл. 55 съвпада със срока за внасяне на данъка, което предвид направените промени в чл. 65 и 67 означава, че в общия случай срокът е тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване/начисляване на дохода) и в частния случай на внасяне на данък от платеца на доход на МФЛ от лихва по депозитна сметка в банка/клон в България, е месечен (до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода).
С § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 94 от 2012 г.) се урежда декларирането на дължимите данъци за доходи, които са начислени/изплатени до 31.12.2012 г., но данъците за тях ще бъдат внесени след 01.01.2013 г. Регламентът на § 60 е неточен и с оглед на това малко неясен, въпреки излезлите съобщения на страницата на НАП (на 09.01.2013 г. и на 11.01.2013 г.) и даденото Разяснение № 3-267 от 25.01.2013 г. - също публикувано на интернет-страницата на агенцията. За отбелязване е, че от НАП препоръчват при прилагане на преходния режим ДДД да се подава преди внасянето на съответния данък, независимо от предвидения краен срок за подаването й.

4. Място на подаване на декларацията за дължимите данъци (чл. 57 ЗДДФЛ)

ДДД се подава в ТД на НАП, където подлежат на внасяне дължимите данъци. Това означава - в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода, или по постоянен адрес на ФЛ - носител на задължението за данъка или на пълномощника на ЧФЛ, а ако няма такъв адрес - в ТД на НАП София-град.
Способите за подаване на декларацията и внасяне на данъка са валидните и по отношение на ГДД. След известно забавяне, ДДД вече може да се подаде и по Интернет, с електронен подпис.
Обобщено, нормите на закона предполагат съвпадение във времето на двете действия - внасянето и декларирането, по отношение на авансовите вноски за данъка върху годишната данъчна основа и на окончателните данъци.

5. Срокове за внасяне и деклариране на данъка по видове доходи
Сроковете за внасяне и деклариране на данъка по видове доходи са, както следва:

6. За доходите от друга стопанска дейност (чл. 29 ЗДДФЛ):

1. платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, а получателят е физическо лице, което не е самоосигуряващо се - размерът на авансовия данък се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4). Текущо, този данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година няма да се удържа и внася авансов данък4. През 2013 г. платецът на дохода трябва да декларира данъка с ДДД, която ще подаде до 30.04., 31.07. и/или 31.10.2013 г. Ако за някое тримесечие не е изплатен доход, то не възниква задължение за внасяне на данък, съответно няма задължение за подаване на ДДД. Например, ако дружество „А” изплати по т.нар. граждански договор с ФЛ възнаграждение от 1000 лв. през м. април и през цялата година няма начисляване/изплащане на друг доход, за който данъкът се декларира с ДДД, то дружеството следва да подаде през годината само една ДДД, в срок до 31.07., за данъка в размер 75 лв. (10% от разликата между 1000 лв. и 25% НПР5). Ако в друга хипотеза същото дружество през септември 2013 г. изплати на адвокат (или друго лице, упражняващо свободна професия), който декларира, че е самоосигуряващо се лице, хонорар в размер 500 лв., то описаните задължения на дружеството за внасяне на данък и подаване на ДДД през годината не се променят. Данъкът и декларирането на хонорара на адвоката се дължат от самия адвокат;
2. платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, или платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, но получателят е физическо лице, което е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца.
Размерът на авансовия данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода (чл. 43, ал. 6). Срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие, няма да се удържа и внася авансов данък6. Например, ако лице, упражняващо свободна професия (адвокат), придобие доход през септември 2013 г., до 31.10.2013 г. лицето следва да подаде ДДД и да внесе данъка в същия срок.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че според редакцията на чл. 55, ал. 1 и 2, в сила от 01.01.2013 г., не беше регламентирано деклариране на дължимите данъци за доходи, които са изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица, тогава, когато те не са длъжни да удържат данък, защото получателят е самоосигуряващо се лице (чл. 43, ал. 5). Тази грешка в нормата на закона е поправена от 08.03.2013 г., датата на влизане в сила на ЗИД на ЗДДС (и по-конкретно на § 8, т. 2 от заключителните му разпоредби, с който е извършена промяната в ЗДДФЛ), обн. ДВ, бр. 23 от 08.03.2013 г. Независимо от текста на разпоредбата, от началото на годината в образеца на ДДД е предвидена възможност за деклариране и на тези данъци, с оглед правилното действие на единната сметка, доколкото задължението за внасяне на данъка съществува.
За доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа:
1. платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице7 - размерът на авансовия данък се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. От 01.01.2013 г. този данък също се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, няма да се удържа и внася авансов данък.
Както беше посочено вече, информацията за дължимите данъци от платците на доходи ще се подава общо за всички дължими данъци върху даден вид доход, за съответното тримесечие, без да се индивидуализира лицето, получател на дохода. Нещо повече, авансовият данък върху доходите от друга стопанска дейност и върху доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, за съответното тримесечие, в ДДД се посочва като обща сума. Това означава, че ако дружество изплати през едно тримесечие възнаграждения по „граждански” договори и за наеми, то в ДДД ще фигурира един запис (на ред 1, колона 3 в част ІV на ДДД) - общата сума на удържания авансов данък за тези доходи;
2. платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице - размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие, няма да се удържа и внася авансов данък. Данъкът следва да се декларира с подадена в същите срокове ДДД.
Сумарното деклариране на данъка важи и в тази хипотеза, но от гледна точка на физическото лице, получател на дохода. В случай че едно лице е придобило доходи както от наем, така и по „граждански договор” или от упражняване на свободна професия, то в ДДД за съответното тримесечие дължимите за тези доходи авансови вноски за данъка ще бъдат посочвани (на ред 1, колона 4 в част ІV на ДДД) като обща сума, без да се индивидуализира платецът на дохода или размерът на авансовата вноска за отделен източник на доход.

По отношение регламентирания с § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС преходен режим за деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на дължими данъци за доходи, придобити преди 01.01.2013 г., за които данъците ще бъдат платени след тази дата, независимо дали внасянето се извършва при спазване на законоустановения срок
Параграф 60 установява задължение за деклариране с новата декларация по чл. 55 на данъци върху доходи от друга стопанска дейност и доходи от наем както за платците - предприятия или самоосигуряващи се лица, когато са удържали данък до 31.12.2012 г., така и за придобилите доходи до тази дата лица, когато задължението за данъка е тяхно. Разпоредбата урежда две хипотези:
Деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на данъци, дължими за доходи, начислени/изплатени до 31.12.2012 г., подлежащи на внасяне след 01.01.2013 г.
Погледнато формално, задължение за подаване на ДДД е вменено и на ФЛ за доход, придобит през четвъртото тримесечие на 2012 г., за който авансов данък не се дължи, а дължимият за дохода данък се определя с подаване на ГДД. Условията на нормата са изпълнени, тъй като тези доходи са начислени/изплатени до 31.12.2012 г., но данъкът за тях е дължим след 01.01.2013 г., а именно до 30.04.2013 г. Подобна уредба обаче е нелогична, доколкото данъкът за тези доходи се определя с ГДД и евентуално деклариране с ДДД ще бъде дублиращо. Ето защо може да се предположи, че целта е с ДДД да се декларират данъците, удържани до края на 2012 г. от платеца на дохода. Задължението по § 59 не може да се отнася за данък върху доходи от друга стопанска дейност или от наем, когато данъкът е дължим от получателя на дохода. По изключение, може да се прилага за данък за получени доходи през четвъртото тримесечие, платен от ФЛ до подаване на ГДД, при условие че този данък се приспадне в ГДД като авансов за съответния източник на доход. Необходимо е да се получи становище от приходната администрация за изясняване на този въпрос.
Към настоящия момент може да се твърди със сигурност, че във връзка с първата регламентирана в § 60 хипотеза, задължение за подаване на ДДД имат предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, изплатени до 31.12.2012 г., когато тези лица имат задължението за удържане и внасяне на авансовия данък. Например за изплатените през декември 2012 г. възнаграждения по „граждански договори” на лица, които не са самоосигуряващи се, данъкът за които доходи не е внесен до края на 2012 г. и е бил дължим до 10.01.2013 г. Тъй като с § 60 не е регламентиран срок за декларирането, то срокът е посоченият в основната разпоредба на чл. 56 - срокът за внасяне на данъка. От своя страна срокът за внасяне на данъка за доходи, придобити през 2012 г., е регламентираният в ЗДДФЛ, в сила до 31.12.2012 г, който срок за данъка върху разглежданите доходи е изтекъл на 10.01.2013 г.8;
Деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на данъци, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ е 31.07.2013 г.
Отново, ако се последва „буквата” на закона, в така разписаната хипотеза попадат голямо разнообразие случаи на задължения за данък върху доходи от друга стопанска дейност, или върху доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Като се започне от удържаните авансови данъци от платец на дохода, за изплатени доходи до 30.11.2012 г. (невнесени, въпреки че срокът за внасяне е изтекъл най-късно на 10.12.2012 г.), премине се през авансовите вноски за данък, дължим от ФЛ за придобити от него доходи през първите три тримесечия на 2012 г. (срокът за внасяне е изтекъл съответно на 15.04.2012, 15.07.2012 и 15.10.2012 г.) и се стигне дори до данък за доходи, декларирани с ГДД за 2011 г. или други предходни години. Във всички тези случаи, когато данъкът не е бил внесен в бюджета към 01.01.2013 г., § 60 е относим. Ако бъде подходено по целесъобразност, то както и в първата хипотеза на § 60, задължение за подаване на ДДД следва да имат предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, имали задължението за удържане и внасяне на авансов данък, когато срокът за внасяне на данъка е изтекъл преди 01.01.2013 г., но данъкът не е внесен до тази дата. Нормата също следва да се прилага за авансов данък за получени доходи през първите три тримесечия на 2012 г., когато този данък е платен преди подаване на ГДД, тъй като данъкът се приспада от определения в ГДД годишен размер за съответния източник на доход. Нормата не следва да се прилага за невнесен данък по ГДД за предходни години, или за авансови вноски за данък, които не са внесени от ФЛ. Такъв подход крие известни рискове, ако не бъдат дадени официални указания в тази посока, доколкото не произтича пряко от разпоредбата на § 60 и евентуално неподаване на ДДД може да доведе до налагане на глоба. Време за уточнения има, тъй като при тази втора хипотеза срокът за подаване на декларацията е отложен до 31.07.2013 г.
За доходите, върху които се дължат окончателни данъци по глава шеста (чл. 37 и 38) от ЗДДФЛ:
С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г., бяха променени обхватът, сроковете за внасяне и начинът на деклариране на дължимите окончателни данъци по чл. 37 и 38.
До края на 2012 г. декларирането се извършваше единствено за доходите на ЧФЛ, облагани с окончателни данъци, докато местните лица посочваха информативно в ГДД само част от тези доходи. Сроковете за внасяне на окончателните данъци зависеха, освен от вида на дохода на ЧФЛ, и от наличието или липсата на сключена СИДДО с държавата, на която лицето е местно.
Считано от 01.01.2013 г. обхватът на деклариране по отношение облаганите с окончателни данъци доходи е разширен, като вече включва и данъци за доходи на МФЛ. Окончателните данъци се посочват в ДДД като обща сума за периода (ред 2 в част ІV на ДДД), с изключение на данъка за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове (чл. 38, ал. 1), и за доходите от лихви по депозитни сметки (чл. 38, ал. 13), които като видове се посочват на отделни редове (съответно 3 и 4 в част ІV на ДДД), но отново обобщено за всички получатели/платци на дохода. Декларирането се извършва от платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка (попълва се колона 3). В останалите случаи задължено да подаде ДДД е физическото лице, придобило дохода, независимо дали е МФЛ или ЧФЛ (попълва се колона 4). В закона са установени (чл. 65 и 67) само два срока за внасяне на окончателните данъци - тримесечно и месечно, като месечното внасяне и деклариране е по-скоро изключение. Подаването на ДДД е предвидено да се извършва в същите срокове, а именно:

1. Тримесечно:

  • за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 (на ЧФЛ) и чл. 38, ал. 10 и 12 (на МФЛ и ЧФЛ) ЗДДФЛ - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице;
  • за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 10-12 (на ЧФЛ) - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода;
  • за доходите по чл. 8, ал. 11 ЗДДФЛ (с получател ЧФЛ, установено в юрисдикции с преференциален данъчен режим) - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от местното юридическо лице, от едноличния търговец, от мястото на стопанска дейност или определената база в страната;
  • за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на МФЛ или ЧФЛ от източник в България - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент, начислен е ликвидационният дял или сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата;
  • за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на МФЛ от източник в чужбина - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице;
  • за облагаемите доходи на МФЛ и ЧФЛ от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот” (чл. 38, ал. 8), както и придобитите от член на кооперация облагаеми доходи от лихви по заеми към кооперацията (чл. 38, ал. 11) - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице;
  • за доходите на МФЛ от лихви по депозитни сметки в търговските банки и клонове, установени в трети страни или в държава от ЕИП9 - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода;
  • за облагаемите доходи на МФЛ и ЧФЛ, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от ЗКПО (чл. 38, ал. 5) - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, включително при последваща замяна на акциите или дяловете във връзка с преобразуване на търговски дружества10.

2. Месечно - за доходите на МФЛ от лихви по депозитни сметки в търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната - в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.
Промяната в подхода на деклариране по чл. 55 може да доведе до увеличаване на разходите за администриране (на НАП, на ФЛ и на платец) за доходите на ЧФЛ, облагани с окончателен данък по ЗДДФЛ. Действащият до 2013 г. образец на декларация по чл. 55 позволяваше удостоверението за платен данък от ЧФЛ по чл. 58 да бъде издавано само въз основа на декларираните данни. След промяната органите по приходите няма да разполагат с необходимата информация за своевременно издаване на удостоверенията, тъй като декларираните по чл. 55 данни са ограничени и обобщени. Това вероятно ще наложи извършването на допълнителни проверки, включително при платеца на дохода, когато такъв има отношение към случая.
По реда на чл. 55, ал. 1 вече се декларират всички данъци, подлежащи на удържане и внасяне от платеца, а не само действително удържаният данък. Новата редакция на чл. 55, ал. 1 допълва хипотезите на деклариране със случаите, когато данъкът е следвало да бъде удържан от платец на дохода, но това не се е случило реално при начисляване/плащане на възнаграждението. По този начин смятам, че се постига изчерпателност и се попълва една празнина, съществуваща в предишната редакция. От друга страна, подаването на декларация не е обвързано с обстоятелството, че данъкът е удържан и е внесен или дължим от платеца. Това следва също да се установява допълнително, доколкото главното условие за издаване на удостоверението по чл. 58 на ЧФЛ е данъкът да е платен.
Параграф 59 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС регламентира внесените през четвъртото тримесечие на 2012 г. окончателни данъци за начислени/изплатени доходи на ЧФЛ по глава шеста от ЗДДФЛ да се декларират в действащите към 31.12.2012 г. срокове и ред, т.е. до 31.01.2013 г.
Коментираната по-горе норма на § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС е приложима и към невнесените към 31.12.2012 г. окончателни данъци, включително когато получатели на дохода са МФЛ. По отношение на доходите, облагаеми с окончателни данъци, двете разгледани хипотези на разпоредбата биха имали следния смисъл:

  • Задължение за подаване на ДДД за данъците, дължими върху доходи, начислени/изплатени/придобити до 31 декември 2012 г., подлежащи на внасяне след 01.01.2013 г.:

1. от платците на дохода (предприятия или самоосигуряващи се лица) - в срок до 31.01.2013 г., до 28.02.2013 г. или до 31.03.2013 г. за окончателен данък върху доходи по чл. 37, ал. 1-9, начислени/изплатени през периода октомври-декември 2012 г. в полза на ЧФЛ, местни на държава, с която България има сключена СИДДО - данъкът за тях подлежи на внасяне в периода януари-март 2013 г., в зависимост от месеца на начисляване/изплащане на дохода, както и в срок до 31.01.2013 г. за окончателните данъци за всички останали доходи на ЧФЛ и МФЛ, начислени/изплатени/придобити през декември 2012 г.;
2. от получателите на дохода ЧФЛ и МФЛ - в срок до 15.01.2013 г. за данък върху доходи, придобити в периода октомври-декември 2012 г.;

  • Задължение за подаване на ДДД за данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г.:

В тази хипотеза на задължение за деклариране с новата ДДД попадат окончателни данъци, които:

  • са дължими във връзка с облагаеми доходи, облагани с окончателен данък, които са придобити (от МФЛ или ЧФЛ) през предходен на посочените по-горе периоди, и
  • са били дължими до 31.12.2012 г., но не са внесени до същата дата.

Срокът за подаване на декларацията е 31 юли 2013 г.

II. Деклариране на доходи. Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ - образец 2001 и образец 2001а

1. Кой подава ГДД и за какви доходи и/или обстоятелства се подава тя?
Има доходи, при получаването на които всяко ФЛ е наясно, че трябва да ги декларира с ГДД. Такива са например възнагражденията по извънтрудови правоотношения (особено когато са платени от дружество или ЕТ). Често, когато се получават доходи от различни източници, те не се декларират. Понякога това се дължи на незнание, че е налице такова задължение. Например, когато ФЛ участва в конкурс за изработка на проект, спечели награда и я получи. Независимо от причината, неподаването на ГДД в срок е факт и може да бъде санкционирано от органите по приходите. Битува също мнението, че ГДД подават само МФЛ, или че се декларират само доходите на лица, навършили 18 години.

По-долу ще посоча накратко основните доходи, които следва да се декларират с подаване на ГДД и задължените за това лица:

  • Чуждестранни физически лица за доходи от България, от следните източници:

- трудови правоотношения (с изключение на доходи по чл. 37, ал. 1, т. 9 - „от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия”), включително доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на закона11 (като съдружници, акционери с над 5% участие, член-кооператори, както и за положен труд на територията на страната за работодател от друга държава);
- стопанска дейност като едноличен търговец;
- друга стопанска дейност (например доходи по извънтрудови правоотношения, но без изброените в чл. 37, ал. 1 - доходи от технически услуги, авторски и лицензионни възнаграждения, и доходи по чл. 37, ал. 1, т. 8);
- патентна дейност, за която данъкът се определя по реда на ЗМДТ;
- други източници, които не са изрично посочени в закона или не са обложени с окончателни данъци (чл. 35, но без тези по чл. 37 и чл. 38);
- доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37, придобити от ЧФЛ, което е местно за данъчни цели на държава от ЕИП, когато лицето е избрало да преизчисли окончателния данък, в съответствие с чл. 37а.

  • Местни физически лица (МФЛ):

1. за доходи от България и от чужбина, от следните източници:
-
трудови правоотношения, включително доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на закона (като съдружници, акционери с над 5% участие, член-кооператори, както и за положен труд на територията на страната или в чужбина за работодател от друга държава);
- стопанска дейност като едноличен търговец. Традиционно, декларацията не следва да се подава, когато едноличните търговци не са осъществявали стопанска дейност през годината;
- друга стопанска дейност (например доходи по извънтрудови правоотношения, авторски и лицензионни възнаграждения и други от чл. 29);
- патентна дейност, за която данъкът се определя по реда на ЗМДТ;
- наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
- прехвърляне на права или имущество;
- доходи от други източници, посочени в чл. 35 ЗДДФЛ (например облагаемите доходи от: лихви; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; други източници, които не са изрично посочени в закона или не са обложени с окончателни данъци);

2. за доходи от чужбина, от следните източници12:
-
дивиденти и ликвидационни дялове;
- доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”.

Тези доходи се облагат с окончателни данъци и когато са от източник в България, като информация за тях постъпва в НАП от платеца на дохода, но когато са от чужбина, лицето само ги декларира с подаване на ГДД, а от тази година - и с ДДД;

3. за обстоятелства, различни от придобиване на доход през годината:
-
предоставени/получени парични заеми - чл. 50, ал. 1, т. 5 (вж. по-подробно указание № 91-00-95 от 24.02.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, публикувано на интернет-страницата на агенцията);
- притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Трябва да се подчертае, че посочените притежания в чужбина се декларират ежегодно, а не само при промяна било то на вида или на стойността им.

Важно е да се има предвид, че при наличие на посочените в т. 3 обстоятелства, МФЛ следва да подаде ГДД, с която да ги декларира, независимо дали през годината е придобило подлежащ на деклариране доход. Трябва да се напомни, че ГДД се подава и когато сумата, от която се определя данъкът (общата годишна данъчна основа или годишната данъчна основа по чл. 28), е нула13, както и когато няма данък за внасяне или възстановяване по ГДД.
Местните физически лица, които имат доходи от чужбина, независимо от източника на дохода, попълват различен образец на декларацията - образец 2001а.

2. Отсъствие на задължение за подаване на ГДД

Като изключение от гореизброеното, ФЛ (МФЛ или ЧФЛ) може да не подаде ГДД, когато е придобило през годината само доходи от следните източници:
1. от трудови правоотношения
14 - при определени условия. Първата хипотеза е тази, при която работодател по основно трудово правоотношение е извършил годишното преизчисляване на данъка по чл. 49 и е удържал пълния размер на данъка за данъчната година. В другата хипотеза освободени от подаване на ГДД са и лицата, които през годината са придобили само доходи от трудови правоотношения и/или други доходи, неподлежащи на деклариране, при които няма да има данък за внасяне или за възстановяване при евентуално подаване на декларацията. Втората хипотеза обхваща и случаите, при които към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение. Във връзка с поставените от закона изисквания, е необходимо работникът/служителят да разполага с данни за годишния размер на облагаемия си доход от трудови правоотношения и за размера на авансово удържания от работодателя данък, т.е. необходимо е да притежава и съхранява издадената му на основание чл. 45, ал. 2 служебна бележка от работодателя;
2. необлагаеми доходи;
3. облагаеми с окончателни данъци доходи, с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3
(на МФЛ от чужбина) и в случаите по чл. 37а (по избор на ЧФЛ).

3. Срок за подаване на декларацията и внасяне на данъка (чл. 53 ЗДДФЛ):
Няма промяна в сроковете за подаване на ГДД и за внасяне на задължението по нея. Срокът за подаване на ГДД за доходи от 2012 г. е
30 април 2013 г. В същия срок следва да бъде внесен и данъкът.

Обръщам внимание, че с чл. 53, ал. 2 и 3 е регламентирана отстъпка от данъка за довнасяне по ГДД при:

  • подадена декларация до 10 февруари, или
  • подадена по електронен път декларация до 30 април.

Отстъпките се ползват, при условие че физическите лица, задължени да внасят авансов данък, са внесли пълния размер на дължимия данък в срок, а именно до 15 април, 15 юли и до 17 октомври 2012 г.
Дължимият данък за довнасяне се закръглява към всеки пълен лев.

4. Място на подаване на декларацията (чл. 54 ЗДДФЛ)
Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на ФЛ - носител на задължението за данъка или на пълномощника на ЧФЛ.
ГДД може да се подаде и по Интернет, с електронен подпис, или лично в офиса на НАП по постоянен адрес. Формулярът може да се изпрати на НАП също по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, или да се подаде в някоя от пощенските станции.
Данъкът по ГДД може да се плати по Интернет, чрез банков превод, или директно в клоновете на банките, намиращи се в офисите на НАП.

III. Задължение за предоставяне на информация от платци на доходи, различни от доходи от трудови правоотношения.Справка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ

Считано от 01.01.2013 г. е променена разпоредбата на чл. 73, регламентираща предоставянето на информация за изплатените доходи на физическите лица от предприятия и самоосигуряващи се лица. Новите правила за попълване на справката са относими към придобитите през 2013 г. доходи, с оглед на което ще намерят отражение в образеца на справката, който ще бъде приет за същата година и ще се подава до 30.04.2014 г. Във връзка с утвърдения образец на справката15 за доходите, изплатени през 2012 г., прави впечатление възприетият подход за обявяване на доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост, с форма на управление общо събрание на собствениците16. Информацията се предоставя, без да се идентифицират получателите на дохода (име и ЕГН не се попълват). На пръв поглед това е положително и в посока на облекчаване на администрирането от страна на задължените лица. Трябва да се отбележи обаче, че подаването на данните, без да се конкретизира носителят на задължението за данък, напълно обезсмисля включването на тези доходи в справката. Заложената в чл. 73 концепция предполага идентифициране на получателя на дохода от страна на платеца, с оглед установяване на насрещните задължения на лицето.
Във връзка с попълване на справката в началото на следващата година следва да се има предвид, че дори и след направените промени на разпоредбата, в сила от 01.01.2013 г., обхватът на доходите, за които се подават данни, остава значително голям, като продължава да включва доходи, облагаеми с окончателни данъци и необлагаеми доходи. Ето защо и през 2013 г. трябва да се осигурява необходимата за попълване на справката информация за ФЛ. Важно е също да се акцентира върху обстоятелството, че декларирането на данък с декларация по чл. 55 вече няма да е основание за изключването от справката по чл. 73 на дохода, по повод на който е дължим. Предвиденото като изключение от общото правило за включване на дохода в справката за годината на изплащането му, доходите от продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 да се включват в справката за данъчната година на прехвърлянето (т.е. в годината на придобиване по чл. 11, ал. 2 на закона и облагане на дохода), също не се прилага при подаване на справката за 2012 г., което решава на този етап проблема с отсъствието на преходна разпоредба.

Даниела НОНИНА
_________
1 В този срок банките в България ще декларират само данъка за изплатените от тях през март лихви по депозитни сметки. За януари и февруари срокът за подаване на декларацията е съответно 31.01.2013 и 28.02.2013 г.
2 Само в частта, регламентирана със ЗДДФЛ.
3 Навсякъде, където не е посочен нормативен акт при цитиране на разпоредба, се има предвид ЗДДФЛ.
4 За сравнение - до края на 2012 г. данъкът се удържаше и внасяше месечно (до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан), включително и за месеците октомври, ноември и декември.
5 Нормативно признати разходи.
6 За сравнение - през 2012 г. срокът за внасяне на данъка беше 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, и отново не се внасяше данък за доходите, придобити през четвъртото тримесечие.
7 Напомням, че наемател - самоосигуряващо се лице, има задължение за удържане и внасяне на данък, само когато действа в това си качество. Например за наетия от адвокат офис, но не и за нает недвижим имот за жилищни нужди на лицето.
8 Вж. по-подробно съобщенията на интернет-страницата на НАП от 09.01.2013 г., както и Разяснение № 3-267 от 25.01.2013 г. относно подаване на декларация и внасяне на авансово удържан данък за доходи от наем, начислени/изплатени през декември 2012 г. съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ - публикувано в системата „Въпроси и отговори” на НАП.
9 Европейското икономическо пространство. ЕИП обединява държавите - членки на ЕС и трите държави - членки на ЕИП и на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) в единен вътрешен пазар, управляван от едни и същи основни правила.
10 Определеният облагаем доход при замяна по чл. 38, ал. 5, т. 2 след 31.12.2013 г. ще се декларира от МФЛ с ГДД за годината на замяната, на основание новата редакция на чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ.
11 Въпросните доходи са посочени изрично, тъй като за тях не се отнася изключението на отсъствие на задължение за подаване на ГДД, описано по-долу, т.е. те винаги подлежат на деклариране.
12 Направената промяна в чл. 50, ал. 1, т. 3 по отношение декларирането на доходи при замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества, както и на лихви по депозитни сметки в чужбина, ще се приложи при деклариране на придобитите през 2013 г. доходи с ГДД, която ще се подава до 30.04.2014 г.
13 „Нула” се вписва в ГДД и когато визираната сума или облагаем доход от прехвърляне на права или имущество са отрицателни величини.
14 С изключение на доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на ЗДДФЛ.
15 Образецът на справката е утвърден със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1674 от 18.12.2012 г., обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2013 г.
16 Вж. т. 4 от указанията за попълване на образеца на справката за изплатените доходи на физически лица през 2012 г.

Правни способи за събиране на дължимите възнаграждения или обезщетения

Коментар

През последните няколко години зачестиха случаите, в които работодателите значително забавят, или не изплащат редовно трудовите възнаграждения на своите работници и служители. Разбира се, причините за това са различни във всеки конкретен случай.
В следващите редове ще разгледаме какви са правата на работника или служителя, когато работодателят не му плаща дължимото, по какъв механизъм може най-бързо и ефикасно да получи забавените трудови възнаграждения и/или обезщетения, които работодателят му дължи по трудовото правоотношение, и възможно ли е това да стане без проточването на продължително съдебно дело.

Право на трудово възнаграждение и задължение за изплащането му
Законът изрично гарантира изплащането на трудовото възнаграждение. Според чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната (МРЗ). Правното значение на МРЗ се проявява в това, че в колективен трудов договор (КТД) или индивидуалния трудов договор, не може да се договарят по-ниски размери на минималното трудово възнаграждение, определено от Министерския съвет за цялата страна. И ако все пак такова бъде уговорено, такава клауза ще се счита за недействителна. Вместо нея ще се приложат минималните размери на работната заплата.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва на основание чл. 245, ал. 2 КТ.
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване, или пък промени уговореното трудово възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени.
На практика обаче, работниците и служителите рядко се възползват от това свое право, макар че случаите на забавяне на трудовите възнаграждения в последните години не само зачестиха, но и далеч надхвърлят приемливата и търпима граница. Изправени пред перспективата да се окажат безработни, след упражняване на субективното си право да напуснат без предизвестие, служителите предпочитат да не губят работата си и да изчакат подобряване на ситуацията в предприятието, или възникване на нова възможност за работа на пазара на труда.

Подаване на искова молба от работника или служителя по общите правила
Паричните вземания, които работодателят дължи по трудови правоотношения, могат да се търсят от работниците и служителите по два начина - и двата пред съда. Единият е общият исков ред, а другият метод е по реда на заповедното производство, предвидено в ГПК за събиране на парични вземания, които не са оспорени от длъжника.
По общия исков ред работникът или служителят следва да подаде искова молба в 3-годишен срок от датата, на която е трябвало да бъде извършено съответното плащане по надлежния ред. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в 3-годишен срок от деня, в който правото - предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, съобразно чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ.
Следва да се има предвид, че давностният срок не се смята за пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда.
Тези три години представляват погасителен давностен срок, с изтичане на който се прекратява (погасява се) правото да се търси вземането по съдебен ред. Това означава, че ако изпусне давностния срок и не потърси парите си по съдебен ред до изтичане на 3 години, лицето няма да може да събере вземането си по принудителен път посредством съдебната система. Самото задължение обаче не се погасява. Това означава, че ако дори след изтичане на давностния срок работодателят има възможност и желание да плати забавените заплати и обезщетения, това плащане ще бъде напълно законно. Ето защо, ако работодателят плати, без да съобрази, че давността е изтекла, после не може да потърси парите си обратно.
Съгласно чл. 360, ал. 1 КТ трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, доколкото в КТ не е предвидено друго. Компетентен като първа инстанция по трудовите спорове е районният съд (аргумент от чл. 103 във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК).
Поначало, съгласно чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 114 ГПК гласи, че работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Това означава, че ако населеното място, където се намира седалището на работодателя, не съвпада с мястото, където се полага трудът по трудовото правоотношение, работникът има избор по отношение на това в кой районен съд да подаде исковата молба. Възможностите са две - или в районния съд, където е постоянният адрес или седалището на работодателя, или по мястото, където обичайно се полага трудът.

По правилата на чл. 127 ГПК исковата молба трябва да съдържа:

  • посочване на съда;
  • името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
  • цената на иска, когато той е оценим;
  • изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
  • в какво се състои искането;
  • подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
Ако подателят на молбата няма възможност да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не я е подписал.

Съгласно чл. 128 ГПК към исковата молба се представят:

  • пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
  • преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Към исковата молба ищецът задължително прилага и документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Остава адвокатският хонорар, който се заплаща за правна помощ от лицето, както и възнаграждението за вещо лице, ако такова бъде назначено от съда за извършване на експертиза, поискана от работника или служителя. Ако експертиза бъде поискана от работодателя, той следва да внесе възнаграждението за вещо лице в размер, какъвто определи съдът. Когато експертизата бъде назначена по преценка на съда, той може да постанови разноските за вещо лице да бъдат за сметка на съдебния бюджет. Докато не се внесе възнаграждението, определено за вещо лице, експертиза не се изготвя, така че е добре да се спази постановеният от съда срок и парите да се внесат навреме.
При удовлетворяване на исковата молба всички разноски, които работникът или служителят е направил по делото, включително и за адвокатския хонорар, и за вещо лице, следва да му бъдат възстановени от другата страна по делото - работодателя, съразмерно на удовлетворената част от иска. По силата на чл. 78, ал. 3 ГПК работниците и служителите - ищци по дела за трудови спорове, дължат направените от работодателя разноски, в случаите когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени (вж. Решение № 76 от 16.02.1995 г. по гражд. д. № 1442/1994 г., III г.о. на ВКС).

Същност на бързото производство по трудовите дела
Трудовите дела се гледат и по реда на бързото производство на ГПК.
Добре е да се знае, че според чл. 310 ГПК по реда на бързото производство се разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
Според чл. 344, ал. 4 КТ, трудовите спорове се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба, и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Съгласно чл. 311, 312, 316 и 317 ГПК сроковете за разглеждане на исковата молба са още по-кратки, а разпоредбите за гледане на делото по реда на бързото производство са задължителни при решаване на трудовите спорове по чл. 344, ал. 1 КТ - за оспорване на уволнение.
Според чл. 311 ГПК още в деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.
Според чл. 312 ГПК в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, съдът в закрито заседание насрочва делото за разглеждане за дата, не по-късно от три седмици, изготвя доклад по делото и дава указания на страните. В същото заседание съдът приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими; определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства и т.н.
След това съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.
Според чл. 313 ГПК, когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В бързото производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. Възможно е предявяване на инцидентен установителен иск, което ищецът може да направи най-късно със становището си по доклада на съда, а ответникът - с писмения си отговор по исковата молба по правилата на чл. 314, ал. 1 и 2 ГПК. По реда на бързото производство не е предвидена възможност за ищеца да пояснява и допълва исковата молба в първото по делото заседание, както и да посочва и представя в този момент доказателства, както това е възможно в общия исков процес съобразно чл. 143, ал. 2 ГПК. Съответно отсъства и възможност за даване на допълнителен срок на ответника за становище по направените от ищеца доказателствени искания в първото открито заседание по делото (чл. 144 ГПК), както и за насрочване на ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини (чл. 148 ГПК), за разлика от общия исков процес по част втора на ГПК.
По реда на бързото производство се провежда едно открито съдебно заседание, в което съдът посочва и деня, в който ще обяви решението си. Според чл. 315 ГПК в заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба, и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните изложения.
Съгласно чл. 316 ГПК съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
Въззивното производство по трудови спорове също се провежда по реда на бързото производство, съобразно чл. 317 ГПК.

Събиране на вземания по трудово правоотношение по реда на заповедното производство
Работниците и служителите могат и по-бързо да събират парични вземания от трудови възнаграждения и обезщетения, дължими от работодателя, при прилагане на заповедното производство по ГПК за събиране на парични вземания по трудовото правоотношение, които работодателят дължи на работника или служителя. По този начин могат да се търсят парични вземания от всички работодатели съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от ДР на КТ. Без значение е формата на собственост на предприятието - тоест дали то е държавно, общинско, частно, или пък собствеността е смесена.

Предпоставки за предявяване на вземания, произтичащи от трудовото правоотношение, по реда на заповедното производство
Работникът или служителят, в качеството на заявител по реда на гражданското производство, може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд по правилата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Компетентен като първа инстанция по трудовите спорове, както по-горе посочихме, е именно районният съд (аргумент от чл. 103, във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК).
Вземанията по трудовото правоотношение, които могат да се събират по реда на заповедното производство, са вземания за парични суми, които работодателят дължи от неизплатени трудови възнаграждения или обезщетения по КТ.

Подаване на заявление и приложения към него
Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
Според изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, а именно да съдържа:
1. посочване на съда, до който се подава;
2. името и адреса на работника - заявител и работодателя - длъжник, на техните пълномощници, ако имат такива, както и ЕГН на заявителя и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. размера на вземането, както и от какво произтича то;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава заявлението;
5. в какво се състои искането - издаване на изпълнителна заповед;
6. подпис на лицето, което подава заявлението.

Ако подателят на заявлението не може да го подпише, то се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК.

Към заявлението задължително следва да се приложат:

  • пълномощното, когато заявлението се подава от пълномощник (чл. 128, т. 1 ГПК);
  • документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат (чл. 128, т. 2 ГПК).

Когато вземането е за трудово възнаграждение, препоръчително е също да се приложи извлечение от ведомостта за заплати, което по безспорен начин удостоверява съществуването на вземането в съответния размер. За целта работникът или служителят следва да се снабди с документа от работодателя, а работодателят, от своя страна, е длъжен при поискване от работника или служителя да издаде извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения съобразно правилото на чл. 128, т. 3 КТ. Ако все пак работодателят откаже да издаде исканото извлечение, работникът или служителят може да потърси съдействие от инспекцията по труда, която осъществява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство. Контролните органи на инспекцията по труда имат правомощието да задължат работодателя да преустанови нарушението - в случая да издаде необходимия документ. Освен това могат да му наложат имуществени санкции, както и глоби на виновните за нарушението длъжностни лица.

Издаване на заповед за изпълнение, или отказ
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице основания за издаване на разпореждане за отхвърляне на заявлението. Основания за отхвърляне на заявлението са налице, когато:

  • искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК;
  • искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
  • длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
  • длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на България.

Според чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

Заповедта за изпълнение задължително трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 412 ГПК, а именно:

  • на първо място, дори да изглежда банално - означението „заповед за изпълнение”;
  • датата и мястото на постановяване;
  • посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
  • трите имена и адресите на страните;
  • делото, по което се издава заповедта;
  • задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;
  • покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;
  • указание, че длъжникът може да подаде възражение в двуседмичен срок от връчването на заповедта;
  • указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;
  • пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
  • подпис на съдията.

Възможност за възражение от страна на работодателя срещу заповедта за изпълнение
Ако избере реда на заповедното производство, за да събере вземанията си, работникът или служителят следва да има предвид, че съществува риск този подход да не проработи, ако работодателят възрази писмено срещу заповедта за изпълнение. При това достатъчно е той само да възрази, без дори да се аргументира. Съобразно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение, или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван, предвид правилото на чл. 414, ал. 2 ГПК.
Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. Тъй като спорът е трудов, в случая няма да се довнася държавна такса.
Действието на възражението се изразява в това, че когато работодателят е възразил в срок, дори без да се аргументира, изпълнително производство не може да се образува. В такъв случай заявителят първо трябва да установи вземането си по общия исков ред, който разгледахме по-горе.
Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, съобразно чл. 415, ал. 1 ГПК.

Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Заповедта за изпълнение влиза в сила, когато работодателят не е подал възражение в двуседмичния срок от връчването на заповедта по чл. 414, ал. 2 ГПК, или пък подаденото възражение впоследствие е оттеглено. Ако пък работодателят е възразил срещу заповедта, тя влиза в сила, едва след като заявителят успее да установи вземането си по общия исков ред и съдебното решение за установяване на вземането влезе в сила.
Според чл. 416 ГПК, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Работодателят е длъжен да изплати сумата по изпълнителния лист, така, както я е определил съдът.
Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК.

Атанас ЙОРДАНОВ, юрист

Въпрос: Дружество, регистрирано по ЗДДС, с форма на управление ЕООД, притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Дружеството притежава няколко лизингови МПС-та, с които извършва основна дейност (други дейности не се извършват) - охрана на имущество на физически или юридически лица, съгласно лиценза. Всички автомобили по талон са с 4+1 места, нямат никакви допълнителни приспособления или трайно вградени уреди за извършване на строго конкретна дейност и съгласно законовите разпоредби попадат в определението "лек автомобил". Дружеството е сключило договори за охрана с други юридически лица и ежемесечно издава фактури с основание "охрана за месец ... на 20...г.", като начислява 20% ДДС за извършената услуга. Съгласно сключените договори е определена крайна месечна цена за ползването на автомобил за охрана, който е на непрекъснато разположение на получателя на услугата. Няма ограничение нито за изминатия пробег, нито за количеството заредено гориво, поради което не се оформят пътни листи, книжки или други документи. До момента е ползван данъчния кредит за всички получени горива, стоки, материали, консумативи и услуги по подръжката и експлоатацията на посочените МПС-та.
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит и какви документи са необходими за доказване на извършваната основна дейност на дружеството, за да бъдат спазени всички законови разпоредби? 

Отговор: Във връзка с измененията направени в ЗДДС, в сила от 01.01.2010, следва да имате предвид, че с з 48, т. 2, б. "б" от ЗИДЗДДС (обн. ДВ бр. 95 от 01.12.2009 г.) е изменена дефиниция на понятието "лек автомобил" в з 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно която "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Независимо от направеното изменение и след 01.01.2010 г. за леки автомобили продължават да се считат такива, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Променената разпоредбата изисква, че при определяне на броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на ДК не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства.
В чл. 70, ал. 2 , т. 1 от ЗДДС е посочено, че алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
Доколкото в конкретния случай, дружеството Ви използва леки автомобили, с 4+1 места единствено за извършване на охранителни услуги, то е налице право на приспадане на данъчен кредит за този автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези автомобили.
По отношение на въпроса какви документи са необходими за доказване на извършваната основна дейност на дружеството, НАП е изразила становище в писмо изх. № 91-00-114 от 18.04.2008 г. на МФ и НАП относно: съдържанието на понятието "основна дейност" за целите на чл. 96 от ЗДДС, но следва да имате предвид, че то се отнася до разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС. В чл. 70, ал. 2 , т. 1 от ЗДДС няма текст, който да визира основната дейност, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, условието в тази разпоредба е превозните средства да се използват единствено за охранителни услуги. 

Данъчно третиране по ЗДДС на дарителски SMS или телефонни обаждания

Мина ЯНКОВА- данъчен експерт
    В следващите редове ще разгледаме данъчно третиране на благотворителни кампании, набиращи средства, чрез кратки текстови съобщения (SMS), чрез телефонна или друга електронна съобщителна услуга  по смисъла на ЗДДС.
Извършването на електронни съобщителни услуги има характер на доставки с услуги.
По отношение на дефинирането на понятието електронна съобщителна услуга, следва да се има предвид определението дадено в § 1, т. 13 от ДР на ЗДДС, според което "Електронни съобщителни услуги" са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения. Пренасянето на данни- кратки текстови съобщения (Short Message Service-SMS) e вид електронна съобщителна услуга за пренос на данни, която се състои в пренос на сигнали по електронна съобщителна мрежа и попада в обхвата на дефиницията за електронна съобщителна услуга, съгласно § 1, т. 17 от Закона за електронните съобщения.
Съгласно чл. 2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавена стойност са възмездните облагаеми доставки на стоки или услуги. Предвид това безвъзмездните доставки (дарение) на стоки или услуги са извън обхвата на закона. По изключение законът приравнява на възмезди някои безвъзмездни доставки на стоки или услуги, при условие, че при придобиването им е приспаднат данъчен кредит.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДДС парите в обръщение не са стока.
Предвид посочените разпоредби, даренията на парични средства, независимо от способа на извършването им, не са обект на облагане по ЗДДС.
Съгласно чл. 2, параграф 1, буква (с) от Директива 112/2006, предмет на облагане с ДДС следва да бъде доставката на услуга срещу възнаграждение.
Член 26, ал. 2 от ЗДДС гласи, че „данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице”. Текстът на тази разпоредба отговаря на правилата, разписани в член 73 от Директива 112/2006.
Съгласно практиката на Съда на ЕС, за да може дадено плащане да се разглежда като възнаграждение за услуга и съответно услугата да е предмет на облагане с ДДС, трябва да има пряка връзка между услугата и възнаграждението ( виж Решения на Съда на ЕС С-16/93, С-154/80, С-230/87, С-102/86). Съда на ЕС посочва, че една доставка на услуга е облагаема, когато е възмездна и данъчната основа се състои от всичко, което е получено като насрещна престация за извършваната услуга. Съдът прави дедукцията, че е необходимо да съществува пряка връзка между доставената стока или услуга и получената насрещна облага. По този начин една доставка става облагаема, ако е възможно да се идентифицира правно взаимоотношение между доставчик и купувач, в рамките на което се заменят реципрочни престации, т.е наличие на пряка връзка между една продажба или консумирана услуга от трето лице, което може да бъде идентифицирано, и получена определена насрещна облага от доставчика, която да е обвързана с нивото на получените от клиента облаги като субективна стойност, изразена в парични знаци.
Един от критериите за това да има реципрочни престации между лицата е възнаграждението, получено от доставчика, да съответства на действителната стойност на услугата, доставена на получателя. С изпращането на дарителски SMS или обаждане, дарителите  изразяват лична воля за парично дарение в полза на дадена неправителствена организация или конкретно лице (с оглед на определена благотворителна кампания), а не заплащат със стойността на дарението възнаграждение за услуга, извършена от мобилния оператор. Организаторите на благотворителни акции получават цялата натрупаната сума - от дарения, предназначени за тях. В този смисъл сумите, дарени посредством дарителските SMS или телефонни обаждания, не представляват възнаграждение за услуга в полза на дарителите и следователно на съответните суми не следва да бъде начисляван ДДС. Възнаграждението се изразява само в стойността за 1бр. SMS или обаждане, дължима към оператора, съгласно сключения договор за предоставяне на услуги между оператора и дарителя като абонат.
Предвид на горепосоченото, не е налице доставка на услуга за стойността на дарението при  изпращане на дарителските SMS или направените обаждания, защото срещу заплащането на дарението, дарителите не получават нищо, което има стойност (дарението е безвъзмездна сделка). Сумата, заплатена на мобилния оператор предназначена за дарение, не представлява възнаграждение съгласно волята на платеца.
Определяне на данъчното третиране на извършваната доставка от мобилния оператор по повод събирането на даренията- парични средства, следва да е в съответствие с поетите договорни ангажименти с организатора на  благотворителната кампания, в зависимост от това дали мобилните оператори действат от чуждо име и за чужда сметка, т.е събират парични средства от името и за сметка на организатора на благотворителната кампания или  действат от свое име, но за сметка на организатора, като третирането по ЗДДС следва да се съобрази с Решения на Съда на ЕС С-464/10  и C-89/05.


ДДС при регистрация на марка в чужбина

Oтговаря Любка ЦЕНОВА - д-р по данъчно право, адвокат




Въпрос:
Платили сме на държавна институция (Патентно ведомство САЩ) по интернет 400 долара за регистрация на марка. Предстои проучване в рамките на няколко месеца. Следва ли да самоначислявам ДДС на основание чл. 82, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС? Документ още нямаме, ще разполагаме с такъв след като - получим марката.
 
Отговор:
В описания случай доставчикът на услугата, Патентното ведомство на САЩ, е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение на територията на България, доставката е облагаема и следователно данъкът е изискуем от получателя по доставката - данъчно задължено лице, каквото сте вие, съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 и във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
В описания случай данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът е получи плащането, съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС. Това е така, защото продажбата на стоката (в случая документ за регистрация на марка в САЩ) е извършено чрез поръчка по пощата или по електронен път. Независимо, че няма данни в запитването е очевидно, че поръчването на документите е станало по електорен път.
Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие, в случая при получаване на плащането от доставчикът, данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
С други думи следва да начислите данък върху заплатената от вас сума от 400 долара в данъчния период, когато плащането е получено от доставчика. Начисляването на данъка се извършва с протокол, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
По подробно виж и писмо на НАП изх. щ 24-34-558 от 19.02.2008 г. и писмо изх. 26-Р-44 от 14.01.2009 

Определяне на апортиран недвижим имот в ликвидационен дял на съдружника - физическо лице

Отговаря Милена КИРИЛОВА - юрист

Въпрос: Търговско или гражданско дружество се учредява с непарична вноска на имот от единия съдружник (регистрирана по ДДС фирма). Дружеството се регистрира по ДДС на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС. Малко след учредяването се взема решение за прекратяване на дружеството, като апортираният имот се определя за ликвидационен дял на съдружник - физическо лице (нерегистрирано по ДДС). Ще се начисли ли ДДС върху апортирания имот при дерегистрация на дружеството по ЗДДС или при прехвърляне на собствеността му на физическото лице?
 
Отговор:
Във въпроса си визирате две хипотези за определянето на апортиран недвижим имот в ликвидационен дял на съдружника - физическо лице, а именно:
- Към датата на дерегистрацията на дружеството по ДДС апортираният имот е наличен актив и не е прехвърлен на физическото лице.
- Апортираният имот е прехвърлен в собственост на физическото лице преди датата на дерегистрация по ЗДДС.
Тук следва да отбележим, че и при двете хипотези, на различни правни основания, за имота ще се дължи и начисли ДДС, ако дружеството - съдружник, което го е апортирало в новоучреденото дружество, е ползвало данъчен кредит при неговото придобиване.
В първата хипотеза, ще се дължи ДДС на основание на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, ако за имота е ползван данъчен кредит от дружеството -съдружник при неговото придобиване. Собствеността на недвижимия имот не е прехвърлена на физическото лице към датата на дерегистрацията по ЗДДС и респективно имотът е наличен актив за дружеството.
Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗДДС данъчната основа, върху която трябва да се начисли ДДС, е пазарната цена на имота към датата на дерегистрация на дружеството.
Последващата доставка по прехвърлянето на имота от прекратеното дружество към съдружника- физическо лице ще е без начислен ДДС, тъй като доставчикът - прекратеното търговско дружество няма да е регистрирано по ЗДДС след дерегистрацията си.
Във втората хипотеза, апортираният имот е прехвърлен в собственост на физическото лице преди датата на дерегистрация по ЗДДС на дружеството с прекратена търговска дейност. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. На основание чл. 10, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗДДС извършването на непарична вноска в търговско дружество не е доставка за целите на ДДС и същевременно лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит.
Следователно, ако дружеството - съдружник, апортирало недвижимия имот в дружеството в ликвидация, е ползвало данъчен кредит при неговото придобиване, приелото апорта дружество, обявено в процедура по ликвидация, ще трябва да направи корекция на приспаднатия от апортиращия данъчен кредит за имота. Корекцията на ползвания данъчен кредит за апортирания имот, прекратилото дейността си дружество следва да извърши по реда на чл. 79, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗДДС.
От друга страна, предоставянето на ДМА под формата на ликвидационен дял на съдружника - физическо лице, не трябва да бъде облагано с ДДС като приравнена на възмездна доставка, тъй като то е извън рамките на икономическата дейност на дружеството, а за актива е направена съответната корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 ЗДДС.
От гореизложеното следва, че ДДС трябва да бъде начислен при дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, или при прехвърляне на собствеността върху имота на съдружника - физическо лице преди дерегистрацията на дружеството. Единствената хипотеза, при която не следва да се начислява ДДС, е дружеството - съдружник, апортирало имота в новоучреденото и в последствие прекратено дружество, да не е ползвало данъчен кредит при неговото придобиване.


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 24-34-63 от 23.06.2012 г.


 
 
 
          ОТНОСНОСтановище по запитване относно прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от органите по приходите

   Във връзка с ваше писмо до Централно управление на НАП с наш вх. № 24-34-63 от 23.06.2012 г., свързано с прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП, моля, да имате предвид следното:
1. По първия поставен от вас въпрос - кои разпоредби, уреждащи института на погасителната давност, са приложими спрямо определено правоотношение – тези, които действат към момента на започване на съответното производство, или тези, които са действали към момента на осъществяването на правоотношението, към началото на давностния срок?
По отношение на приложимия закон относно погасителната давност за данъчните задължения при промяна на данъчния режим е издадено указание № 24-00-28 от 24.01.2007 г. на изпълнителния директор на НАП относно действията на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения. Съгласно споменатото указание нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок, като е посочено, че в този аспект не може да възникне колизия между разпоредбите на Закона за данъчното производство (отм.), Данъчния процесуален кодекс (отм.) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (в сила от 01.01.2006 г.).
В допълнение на изразеното в указание № 24-00-28 от 24.01.2007 г. на изпълнителния директор на НАП, с оглед трайната и установена практика на съдилищата следва да се има предвид следното:
• давността е материалноправен институт, респ. правната норма, в която се урежда, е материалноправна и приложима се явява тази норма, която е действала към момента на възникване на спорното данъчно правоотношение;
• началото на теченето на давностния срок се преценява съобразно материалноправната норма, която е действащо право към момента на възникване на съответните задължения и следва да бъде съобразявана и относно основанията за спирането или прекъсването на този срок, уредени в нея;
• относно изтичането на давностния срок следва да се има предвид, че правилата за изчисляването му са процесуални и следва да се отчете фактът, че в действуващото ни законодателство няма установена обща норма за случаите, когато давностният срок е започнал да тече при една правна уредба, а изтича при действията на друга;
• ноторно известно правно правило е, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон.
В посочения смисъл са решения на ВАС - №1424 от 31.01.2011 г. по адм. д. № 9528/2010 г.; № 11282 от 16.11.2006 г. по адм. д. № 5601/2006 г.; № 4730 от 05.05.2006 г. по адм. д. № 10214/2005 г.; № 10097 от 17.11.2005 г. по адм. д. № 3024/2005 г.; № 981 от 30.01.2007 г. по адм. д. № 6311/2006 г.; № 8348 от 27.07.2006 г. по адм. д. № 9316/2005 г.; № 1786 от 25.02.2005 г. по адм. д. № 7288/2004 г.; № 3535 от 10.04.2007 г. по адм. д. № 8520/2006 г.; №213 от 07.01.2011 г. по адм. д. № 8548 / 2010 г.; 5572 от 04.06.2007 г. по адм. д. № 510/2007 г.; № 9100 от 19.10.2005 г. по адм. д. № 4621/2005 г.; № 9555 от 18.11.2004 г. по адм. д. № 5555/2004 г.; №1424 от 31.01.2011 г. по адм. д. № 9528 / 2010 г.; № 12441 от 12.12.2006 г. по адм. д. № 7156/2006 г.; 8437 от 31.07.2006 г. по адм. д. № 9922/2005 г.; № 12276 от 07.12.2006 г. по адм. д. № 380/2006 г.; № 3947 от 21.04.2003 г. по адм. д. № 5779/2001 г.; № 3802 от 17.04.2007 г. по адм. д. № 10449/2006 г.; № 6840 от 02.07.2007 г. по адм. д. № 2756/2007 г. и др.
2. По втория поставен от вас въпрос - кой е моментът, в който е започнало ревизионното производство с оглед преценката за изтичане на погасителната давност?
В т. ІІ.2 от указание № 24-00-28от 24.01.2007 г. относно действия на органите по приходите във връзка c погасени по давност задължения е посочено, че е налице започнало производство, когато заповедта за възлагане на ревизия е връчена на данъчно задълженото лице. От друга страна, в Указание № 24-00-1 на НАП от 14.01.2008 г. относно възстановяване и/или прихващане на ДДС в хода на ревизия е възприета тезата, че започнала ревизия на лицето ще е налице, когато има издадена заповед за възлагане на ревизия, тъй като „започнала ревизия на лицето” не е законов термин, доколкото ДОПК не използва понятието „започване на ревизията”, и от тази гледна точка текстът следва да се тълкува съобразно чл. 112, ал. 1 от ДОПК. В този смисъл са и писма с изх. № 24-33-149/23.03. 2010 г.; изх. № М-24-31-18/04.04.2011 г.; 26-Д-32/23.02.2012 г. и изх.№ 26-Д-41/23.02. 2012 г.
От друга страна, както е посочено по-горе, съдебната практика е почти непротиворечива в случаите, когато конкретно се разглежда изтичането на погасителната давност. В обратния смисъл са решения № 13210/06.11.2009 г., № 8153/18.06.2009 г. и № 5161/20.04.2010 г.
Въпреки известни различия във формулировките от съдилищата е възприета тезата, че производството започва с предприемането на активни действия от страна на органите по приходите за осъществяване на ревизионното производство.
Мотивите за тази теза могат да бъдат обобщени така:
- погасителната давност има две съществени характеристики: от една страна, е определен период от време, а от друга, представлява бездействие на носителя на едно право да го упражни през този период от време;
- издаването на заповедта (акта) за възлагане на ревизия не прекъсва бездействиетона органа по приходите, защото заповедта има:
1. вътрешнослужебен характер и овластява съответния орган да извърши ревизия и
2. оповестителен характер спрямо субекта, подлежащ на данъчна ревизия;
- заповедта за възлагане на ревизия няма самостоятелно значение и е относима към започналата ревизия, само и доколкото органът уведоми данъчно задълженото лице за започване на ревизията;
- с предприемането на действия по връчване на заповедта или със самото връчване, когато не са доказани предприети активни действия с по-ранна дата, фактически започва ревизията. Дата на връчването на заповедта е последното възможно безспорно доказателство относно предприетите от органа по приходите действия за започване на ревизията (виж в този смисъл решение на ВАС № 11893/20.12.2002 г.).
В съдебната практика могат да се проследят различни варианти на посоченото, като в съответствие с приложимия към правоотношението процесуален закон [Закона за данъчното производство (ЗДП) (отм.), Данъчния процесуален кодекс (ДПК) (отм.) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)] има различни допълнителни мотиви.
По отношение започването на ревизия при режима на ЗДП (отм.) се изхожда от посочените по-горе мотиви. При режима на ДПК (отм.) се препраща и към § 1, т. 11 от ДР на ДПК (отм.), в която разпоредба е дадено легално определение за „започване на данъчна ревизия” – т.е. това са началните действия на данъчен орган по установяване на факти и обстоятелства, свързани с определянето на данъчни задължения на данъчен субект след връчването на възлагателния акт.
При действието на ДОПК има сравнително малко решения, но всички се придържат към тезата, че трябва да има предприети активни действия от органа, определен да извърши ревизията. В някои от решенията има препращане към ДПК (отм.) (Решения на ВАС № 384 от 10.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7759/2007 г.; №1424 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9528/2010 г.).
Освен горната практика в този смисъл са и следните решения на ВАС - № 8083 от 17.07.2006 г. на ВАС по адм. д. № 10187/2005 г. и № 11893/20.12.2002 г. по адм. д. № 4723/2002 г.
В теоретичен аспект следва да се посочи, че не е напълно вярно твърдението в Указание № 24-00-1 от 14.01.2008 г., че ДОПК не използва понятието „започване на ревизията”. В разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК е посочено, че давността се спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане. Действително понятието не е „започване на ревизията”, а „започнало производство”, което по същество е същото. По-важното е, че по отношение на ревизионното производство в разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК е употребен терминът „започнало”, а в чл. 112, ал. 1 от ДОПК – „образува”. Считам, че термините не са равнозначни и визират различен начален момент като отправен по отношение на целените с правните норми, в които са употребени, правни последици. Това се установява при преглед на използването им в други норми на ДОПК. Така например освен в чл. 112, ал. 1 от ДОПК терминът „образува” е употребен и в чл. 109, ал. 1 от ДОПК, в който е установен преклузивният срок за образуване на производство за установяване на публични задължения. В този смисъл датата на издаването на съответната заповед ще е релевантна за преценка относно този срок.
От друга страна, терминът „започнало” във връзка с производството по ДОПК се използва не само в чл. 172, ал. 1, т. 1, но и в разпоредбите на чл. 28, ал. 3 и ал. 5 и в чл. 45, ал. 1 от ДОПК. Тези норми уреждат случаите, в които лицето, спрямо което тече производство, е длъжно да уведоми водещия производството за:
- предприети действия за промяна на адреса си за кореспонденция (чл. 28, ал. 3 от ДОПК) и
- лице на територията на страната, което да го представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове в случаите на отсъствие в чужбина повече от 30 дни.
В чл. 45, ал. 1, изречение първо от ДОПК е регламентирано, че при започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство.
Общото е, че и в трите случая става въпрос за действия, които е възможно да се предприемат, когато лицето, спрямо което тече производство, е уведомено за това от органа по приходите – т.е. „започналото производство” е в резултат на предприети активни действия по връчване на заповедта за възлагане на ревизията или проверката. В чл. 28, ал. 3 от ДОПК даже се използва изразът редовно уведомено – по отношение запознаването на лицето с факта на започнало производство.
С оглед посоченото считам, че преобладаващата трайна съдебна практика, която свързва започването на ревизията с момента на предприемане на действия по връчване на заповедта за възлагане, включително връчването на заповедта за възлагане на ревизията, е обоснована и следва да се възприеме от приходната администрация.
Предвид горното, считам, че доказването на предприети на действия по връчване на заповедта и най-вече – връчването на заповедта за възлагане, обосновава прекъсването на давността, доколкото тези действия доказват активност от страна на администрацията за започване на административно производство спрямо лицето, респ. преустановяват бездействието на носителя на материалното право – държавата да упражни това свое право и да поиска принудително изпълнение. Предприети действия биха могли да са както изпращане на писмо с обратна разписка, така и напр. протокол, че лицето не е открито на адреса за кореспонденция. Следва да се има предвид, че датата на връчването на заповедта би могла да се приеме за дата на започване на производството само в случай, че не са доказани (или не могат да бъдат доказани) предприети действия с по-ранна дата. Датата на връчването на заповедта е последното възможно безспорно доказателство относно предприетите от органа по приходите действия (в този смисъл посоченото решение № 11893/20.12.2002 г.). В случай обаче че лицето не може да бъде открито - напр. се укрива, администрацията не може да установи и събере вземането си въпреки надлежно предприети действия за връчване на заповедта на лицето, то считам, че това не следва да е основание да се счита, че давността е изтекла, тъй като действия са предприети, но самото лице осуетява извършването на ревизия и събиране на публичните му задължения. Такова поведение на недобросъвестни длъжници не бива да води до ползи за тях, като се преклудира правото на кредитора да събере вземането си.
Аргументи в посока, че релевантни по отношение на давността са доказателства за предприети действия за връчване на заповедта, биха могли да бъдат изведени и от АПК. Съгласно чл. 25, ал. 3 от АПК датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган (извън случаите, когато производството започва по инициатива на лицето или задължението за административния орган възниква пряко по силата на закона) е датата на извършване на първото процесуално действие по него. Иначе казано, логиката на закона е, че определящо е първото процесуално действие, което е насочено към издаване на административния акт, с който се засягат правата и интересите на адресатите му. В този аспект предприемане на действия относно връчване на заповедта за възлагане на ревизия, както и самото връчване на заповедта би могло да се възприеме като първо процесуално действие, с което започва производството.
Предвид посочените по-горе мотиви, смятам, че ревизионното производство започва с предприемане на действия по връчване на заповедта за възлагане, включително връчването на заповедта, в случаите, когато са приложими разпоредбите на ДОПК (в сила от 01.01.2006 г.). Следва да се има предвид, че при приложимост на режима по ДПК (отм., в сила до 31.12.2005 г.) ревизионното производство започва с връчването на заповедта за възлагане на ревизията на основание § 1, т.11 от ДР на ДПК (отм.).
3. По третия поставен от вас въпрос - допустимо ли е установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в случаите, когато са погасени по давност?
Следва да се има предвид, че разбирането на приходната администрация относно възможността за установяване на погасени по давност задължения за данъци и осигурителни вноски е, че това е допустимо, ако производството е образувано в срока по чл.109, ал.1 от ДОПК. Това разбиране е изразено в становища на изпълнителния директор на НАП с изх. № 24-03-190 от 20.07.2006 г. и изх. № 24-33-78 от 29.08.2008 г., в които се приема, следното:
- в резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а само възможността той да бъде събран принудително;
- възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно погасеното по давност задължение;
- вземанията за погасени по давност задължения следва да се установяват по реда на ДОПК, тъй като неустановяването им би преклудирало възможността както да бъдат платени доброволно (доколкото доброволно платеното след изтичане на давностния срок не е нередовно платено - чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати по чл. 128, ал. 1, изречение второ от ДОПК и чл. 170, ал. 3 от ДОПК.
В споменатите по-горе становища са изложени аргументи, които се черпят от разпоредбите на чл. 128, ал. 1, изречение второ и чл. 170, ал. 3 от ДОПК, които регламентират възможност за прихващане на погасени по давност задължения, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението да бъде погасено по давност и то до започване на принудителното изпълнение. Посочва се също така, че ако органите по приходите нямат право да установяват погасени по давност задължения, то би липсвала логика за съществуването на чл. 173, чл. 128, ал. 1, изречение второ от ДОПК и чл. 170, ал. 3 от ДОПК.
Относно наличието на възможност за установяване на погасени по давност задължения в рамките на ревизионно производство становище е изразено и в т. VІІ. 3 и 4 от Указание № 24-00-28 от 24.01.2007 г. на изпълнителния директор на НАП относно действия на органите по приходите във връзка c погасени по давност задължения.
Трайната практика на Върховния административен съд (ВАС) е, че не е допустимо при направено основателно възражение да се издава ревизионен акт за погасени по давност задължения за данъци и осигурителни вноски, като най-общо аргументите могат да се обобщят така:
- ефектът на погасителната давност е преустановяване на възможността за принудително събиране на вземането;
- ревизионният акт съгласно чл. 127, ал. 2 и чл. 165 от ДОПК е изпълнително основание и установеното с него задължение подлежи на принудително изпълнение при липса на доброволно плащане;
- ревизионният акт е изпълнителен титул, годен да задейства производство за неговото принудително изпълнение независимо от направено пред ревизиращите възражение за изтекла погасителна давност;
- за погасено по давност вземане не се издава изпълнителен титул;
- предвидената от чл. 128, ал. 1, изречение второ и чл. 170, ал. 3 от ДОПК възможност за прихващане на погасени по давност задължения не е предпоставена от установяването им с ревизионен акт;
Обобщението е по ДОПК, но същите аргументи се излагат с посочване на съответните норми по ДПК (отм.).
В посочения смисъл са следните решения на ВАС - № 14739 от 14.11. 2011 г. по адм. д. № 305 от 2011 г.; № 3338 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 6744 от 2009 г.; № 5364 от 19.05.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7100 от 2005 г.; № 2966 от 21.03.2007 г. на ВАС по адм. д. № 4766 от 2006 г.; № 2746 от 27.02.2009 г. по адм. д. № 11797 от 2008 г.; № 1552 от 13.02.2007 г. по адм. д. № 8689 от 2006 г.; № 5190 от 08.05.2008 г.; № 6702 от 22.05.2009 г. по адм. д. № 15810 от 2008 г. и др.
Считам, че формираната трайна съдебна практика трудно може да бъде преодоляна без извършване на законодателна промяна. Действително с позицията, че възможността за прихващане, уредена в чл. 128, ал. 1, изречение второ и чл. 170, ал. 3 от ДОПК, е допустима, но не следва да е предпоставена от установени с ревизионен акт погасени по давност задължения, се стеснява приложното поле на нормите до хипотеза, при която погасените по давност задължения са само декларирани такива. Очевидно е, че не такава е била идеята на законодателя при създаването на законовата регламентация, касаеща установяването на данъчни задължения или задължения за задължителни осигурителни вноски, за които е направено възражение за изтекла погасителна давност. В този смисъл смятам, посочената от съдилищата логика за неубедителна и в разрез с разпоредбите на ДОПК, още повече, както е посочено в т. 1, самите съдилища определят давността като материален, а не процесуален институт.
4. По четвъртия поставен от вас въпрос - приложим ли е преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК при образуване на ревизионно производство за установяване на задължителни осигурителни вноски?
Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Налице е константна практика на Върховния административен съд (ВАС) (напр. решение № 7048 от 04.07.2007 г. по адм. д. № 1528/2007 г.; решение № 6702 от 22.05.2009 г. по адм. д. № 15810/2008 г.; решение № 10113 от 28.07.2009 г. по адм. д. № 1965/2009 г., решение № 9487 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 2080/2009 г.; решение № 3338 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 6744/2009 г., решение № 816 от 18.01.2011 г. по адм.дело № 9237/2010 г. и др.), съгласно която разпоредбата на чл. 109 ал. 1 от ДОПК следва да се прилага и в случаите на установяване на задължителни осигурителни вноски.
Поради така споменатата съдебна практика на ВАС по чл. 109, ал. 1 от ДОПК и с оглед необходимостта от единно прилагане на данъчното и осигурителното законодателство от органите по приходите ревизионните производства за установяване на задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС”, включително по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, не следва да се образуват за периоди, относно които преклузивният срок по чл. 109 от ДОПК е изтекъл. В този смисъл, когато предвиденият в чл. 109 от ДОПК срок е изтекъл, в заповедта за възлагане на ревизия е недопустимо да се посочва, че при ревизията ще се установяват задължения за задължителни осигурителни вноски.
 
Изпълнителен директор на НАП: (п)
(Красимир Стефанов)



РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 91-00-141 от 08.06.2012 г.



          ОТНОСНО: Допълнение към становище за данъчното третиране по ЗДДС на “задатък” и други предварителни плащания по доставки
    Настоящото становище е допълнение на Становище изх. № 91-00-1 от 5.01.2009 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, като изяснява данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъдеидентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане.
Извън посочените в предшестващото становище обстоятелства, които следва да се анализират при определяне дали едно предварително плащане по договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се третира като аванс, следва да се има предвид и следният критерий, който е с особено съществено значение: за да се определи като авансово плащане за облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по договор, следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно идентифицирана. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз C-419/02.
Типичен  пример в това отношение са обичайно извършваните плащания при сключване на договор за наем на недвижим имот, които служат да обезпечат различни по естеството си случаи, като например:
- обезщетение на евентуално неизпълнение от страна на наемателя на задълженията му - например неплащане на сметки на потребените от наемателя ток, вода, парно, телефон, за които партидите на доставчиците на съответните стоки/услуги са на името на наемодателя и които не са включени в наемната цена, или
- обезщетение за евентуално нанесени повреди на отдадения под наем имот
- предвидени в договора неустойки, или
- покриване на неплатени месечни вноски.
В тези случаи предвид обстоятелството, че заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането. В този смисъл са и решения на ВАС по ахд № 464/2011 г. и по ахд. № 7287/2010 г.
Изложеното по-горе е валидно и за данъчното третиране на суми, предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не възниква.
При условие че е налице договореност между страните по наемното правоотношение предварителното плащане да се приспадне от дължими от наемателя наемни вноски, същото ще попадне в обхвата на ДДС и би имало характер на плащане по доставката към момента, в който бъде постигнато съгласие за такова приспадане. Към този момент ще възникне изискуемост на данъка. Ако при липса на такава договореност сумата  бъде приспадната от наемната цена, данъчното събитие следва да се определи по общия ред на закона.
 
Изпълнителен директор на НАП: (п)
(Красимир Стефанов)


 

Отговаря Мина ЯНКОВА - данъчен експерт


Трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа
Жанет Богомилова - юрист

Правилата за временна работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост, са въведени като нов самостоятелен раздел VIIIв на глава пета от Кодекса на труда (КТ).
Най-съществената особеност на трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа е, че в него се уговаря работникът или служителят да бъде изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие - ползвател под неговото ръководство и контрол по реда на чл. 107р, ал. 1 от КТ. По силата на този договор работодателят се задължава да осигурява временна работа на лицето, но не и да осъществява тази временна работа като свой предмет на дейност. Той осигурява последователно на работника или служителя временна работа при други, различни работодатели - ползватели на работната сила. При всяко изпращане в предприятие - ползвател работодателят следва да се съобразява с професионалната квалификация, здравословното състояние и местоживеенето на работника(арг. от чл. 107с, ал. 3 от КТ).
Преди да започне дейност по осигуряване на временна работа, предприятието първо трябва задължително да се регистрира в Агенцията по заетостта. Според чл. 107р, ал. 7 от КТ предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в АЗ при условия и по ред, определени в глава 8а Закона за насърчаване на заетостта.
Трудовият договор между работникът или служителят и предприятието, което осигурява временна работа, се сключва при условията и по реда на раздел т от глава 5 на КТ, но винаги за обозримо време. Вариантите за определянето на това обозримо време по договора са само два и те са изчерпателно посочени в чл. 107р, ал. 4 от КТ:
1. До завършване на определена работа;
2. За заместване на работник или служител, който отсъства от работа.
За въпросите, свързани с трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, които не са уредени със специалните правила на раздел VIIIв на глава пета от КТ, се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда съгласно чл. 107ч от КТ.

Задължения и права на страните по договора
Според чл. 107с, ал. 1 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за сключените, изменени и прекратени трудови договори. Самото изпращане в предприятие ползвател се извършва с писмен акт на предприятието, което осигурява временна работа, след предоставянето на работника или служителя на екземпляра от сключения трудов договор и копието от уведомлението, заверено от ТД на НАП. Този акт играе ролята на своеобразно направление, с което работникът бива предоставен на предприятието ползувател за реализиране на работната сила съобразно неговата квалификация. Съобразно изискванията на чл. 107с, ал. 2 от КТ в акта се посочват датата на явяване в предприятието ползвател, точен адрес на предприятието ползвател, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата в предприятието ползвател и длъжностното лице в предприятието ползвател, при което следва да се яви работникът или служителят, както и видът първоначално обучение, което ще се проведе в предприятието ползвател. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му.
По правилата на чл. 107с, ал. 3 от КТ работникът или служителят има право писмено да откаже работа в предприятие ползвател, когато тя не съответства на професионалната му квалификация и здравословно състояние или се намира в друго населено място, за което е длъжен да информира предприятието, което осигурява временна работа, към момента на връчване на акта за изпращането по чл. 107с, ал. 2 от КТ. В този случай трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.
Съгласно чл. 107с, ал. 5 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно:
- да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя;
- да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение;
- по писмено искане на работника или служителя да му издаде извлечение от документите за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения;
- да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване;
- по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането;
- при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.
Според чл. 107с, ал. 6 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да уведоми писмено предприятието ползвател за имената на работниците и служителите, които предстои да бъдат изпратени при него, не по-късно от един работен ден преди започването на работата.
Съгласно чл. 107ф, ал. 1 от КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието, което осигурява временна работа, задълженията, които произтичат от трудовия договор по чл. 107р от КТ, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието ползвател.

Контрол и санкции
Съгласно чл. 77 от ЗНЗ предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели имат право да сигнализират Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за извършени нарушения на ЗНЗ и на международните договори в областта на заетостта, които са в сила за България. Според чл. 76, ал. 2 от ЗНЗ предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им.
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" може да дава задължителни предписания на предприятията, които осигуряват временна работа и на предприятията ползватели за преустановяване на нарушенията по ЗНЗ като принудителна административна мярка въз основа на чл. 78, ал. 1 от ЗНЗ.
На предприятие, което осигурява временна работа, както и на предприятие ползвател, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗНЗ, в размер от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Съгласно чл. 81а от ЗНЗ на предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.

На предприятие, което осигурява временна работа в нарушение на изискванията на Глава осма "а" от ЗНЗ, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 5000 лв.



 

Отговор: За правилното определяне на данъчното третиране по ЗДДС на описаната доставка и определяне лицето платец на данъка на първо място е необходимо правилно да се квалифицира вида на услугата, която се предоставя. Доколкото в изложената фактическа обстановка сте посочили, че предоставяте техническа помощ при монтаж и инсталиране на стока, като ангажимента за доставка на металната конструкция не е ваш, то не са приложими разпоредбите на ЗДДС отнасящи се за доставка на стоки с монтаж и инсталация.

В конкретния пример италианската фирма извършва доставка на оборудване с монтаж, и за нея възниква задължение да приложи данъчният режим за доставка на стоки с монтаж и инсталация.

Българската фирма е договорила да извърши техническа помощ при монтаж и инсталиране на чужд материален актив. За тази услуга се прилагат разпоредбите на ЗДДС отнасящи се за доставка на услуга. Предвид непълното описание на услугата, която българската фирма предоставя, ще посочим, че съгласно ЗДДС тази доставка може да се определи, както като услуга по оценка, експертиза или работа по движима вещ, така и като услуга извършена от консултатни, инженери и други подобни услуги. Предвид обстоятелството, че получателят на услугата - италианската фирма е данъчно задължено лице, и в двата случая, мястото на изпълнение е където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

При хипотезата, при която италианска фирма извършва доставка на стоки с монтаж чрез постоянен обект в България и е регистрирано лице по ЗДДС, то българската фирма следва да начисли данък за доставката по предоставяне на техническа помощ.

При хипотезата, при която италианска фирма е лице, което не е установено на територията на страната чрез постоянен обект, за българкия доставчик не възниква задължение за начисляване на ДДС. В този случай, ако италианската фирма - получател е данъчно задължено, регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, доставчика следва да посочи доставката във VIES декларация за съответния данъчен период.

 



ПРОВИЗИИТЕ
Услуга по оценка, експертиза или работа по движима вещ
Отговаря Мина Янкова - данъчен експерт

Въпрос:
Българска фирма регистрирана по ДДС извършва техническа помощ при монтаж на метална конструкция на италианска фирма. Италианската фирма доставя елементите на конструкцията и извършва монтажа на друга българска фирма. Също регистрирана по ДДС. Българската фирма при фактуриране на техническата помощ при монтажа на металната конструкция трябва ли да начислява ДДС?
 Емил ЕВЛОГИЕВ – д.е.с.
    Сега, във времето на изготвянето на годишните финансови отчети, ни се иска да кажем няколко подсещащи думи по една тема, често забравяна или пренебрегвана в практиката. Става дума за провизиите.
 Какво казва за тях стандарт 37
Съществуващите задължения на предприятието, които възникват в резултат на минали събития, биха могли да се разделят на две основни групи:
а) конкретно определени (по размер и срок на погасяване) - въз основа на съответни първични счетоводни документи (тук може да се отнесат: задължения към доставчици, заемодатели и други търговски кредитори за закупени активи, получени услуги и т.н.); и
б) задължения с неопределени срочност или размер.
Първите се дефинират като пасиви, а вторите – като провизии.
 Каква е историята
Провизирането у нас започва с приемането на НСС 3 Отчитане на провизиите, разходите и приходите за бъдещи периоди, който заменя предишната му версия - НСС 3 Отчитане на провизиите за трудносъбираеми и несъбираеми вземания от продажби. От началото на 2005 г. приложими стандарти са МСС 37 и българският му аналог СС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи (без последващи изменения), между които няма съществени различия.
 Каква е практиката
Практиката показва, че у нас най-често се създава и представя информация за неизползваните натрупващи се компенсируеми отпуски съгласно МСС 19 Доходи на наети лица, респ. СС 19 Доходи на персонала и във връзка с изготвянето на данъчната декларация. Тази информация обаче трябва да се разграничава от тази за провизиите, тъй като в случая става дума за начислени разходи, представляващи задължения да се заплатят дължими суми на персонала, отчитани като част от текущите пасиви, а не за провизии, които следва да се представят отделно.
Изключение (и то добро) тук правят строителните предприятия, които начисляват провизии по гаранциите за добро изпълнение.
 Признаване
Съгласно МСС/СС 37 една провизия трябва да се отчита само когато са изпълнени следните критерии (условия) за признаване:
- Сегашно задължение [законово (правно, нормативно, юридическо) или конструктивно], възникнало в резултат на минало събитие.
- Вероятност за изтичане на ресурси, носители на икономически ползи, за уреждане (погасяване) на задължението.
- Възможност за достатъчно надеждна количествена оценка на задължението.
Ако тези условия не са изпълнени, приложимите стандарти не допускат да се признава провизия.
 Анализ на изискванията за признаване:
Сегашно задължение, възникнало вследствие на минало събитие
Обикновено е ясно дали дадено минало събитие води до възникване на сегашно задължение. Само в редки случаи (напр. при съдебни процеси) може да има съмнения дали предприятието има такова задължение към датата на баланса. За установяване на неговия размер е необходимо да се вземат предвид всички обстоятелства, вкл. мнението на експерти (юрисконсулти).
Тук трябва да се има предвид също, че не всички минали събития водят до сегашно задължение. Според цитираните МСС/СС 37 такова задължение възниква само в резултат на т.нар. задължаващо събитие, т.е. събитие, което не оставя реална алтернатива на предприятието, освен да погаси задължението. Това означава, че единствено за такива задължения трябва да се признават провизии.
За да отговори на изискването за признаване, дадена провизия не е достатъчно да представлява само сегашно (настоящо) задължение, но също така трябва да има вероятност погасяването (уреждането) на задължението да доведе до изтичане на ресурси, съдържащи икономически ползи.
В противен случай предприятието трябва само да оповести условни задължения, освен ако вероятността за изтичане на ресурси не е твърде малка (вж. МСС 37.86).
 Оценка
Предприятието обикновено е в състояние да направи надеждна приблизителна оценка на възникналото задължение за използване при признаването на провизия. За всички оценени задължения, които попадат в определението за провизии, сумата за отразяване и представяне в баланса, трябва да бъде най-добрата приблизителна оценка на разходите към датата на баланса, необходими за погасяване на задължението. Тази оценка, наричана често “очаквана стойност”на задължението, оперативно се определя в размер на сумата, която предприятието би платило или за да погаси задължението към датата на баланса, или за да прехвърли към трета страна към същия момент.
За постигането на най-добра приблизителна оценка за провизиите трябва да се вземат предвид рисковете и несигурностите, които съпътстват много събития и обстоятелства. Те обаче не трябва да оправдават създаването на прекомерни провизии или преднамерено завишаване на задълженията.
МСС/СС 37 изискват сумата на провизията да представлява сегашната стойност на плащанията, т.е. да се прилага дисконтирането, когато ефектът от времевата стойност на парите е съществен. Тук е мястото да обърнем внимание върху факта че в СС 37 липсват изисквания относно дисконтовия процент - каквито се съдържат в МСС 37.
Към всяка дата на баланса трябва да се извършва преразглеждане на провизиите и при необходимост да се преизчисляват (актуализират) с цел да се отрази най-добрата приблизителна оценка, вкл. да се отменят (да се реинтегрират в приходите), ако при прегледа бъде установено, че за погасяване на задължението вече не е вероятно да настъпи изтичане на ресурси, носещи стопански ползи.
      Използването на провизия трябва да бъде ограничено до целта, за която тя е създадена първоначално. Ако се начисли разход срещу провизия, която първоначално е била определена за друга цел, това би замаскирало въздействието на двете различни събития.
Провизии за бъдещи загуби от дейността не може да се признават, тъй като бъдещи загуби от оперативни дейности не отговарят на дефиницията на задължение и общите критерии за признаване, изложени в приложимите стандарти.
Сегашните задължения по обременяващи договори трябва да бъдат признати и оценени като провизия. Според концепцията за обременяващи договори това са споразумения, по силата на които неизбежните разходи по посрещане на задълженията (т.е. “най-малките нетни разходи за излизане от договора”) превишават очакваните икономически ползи от договорите. Такива неизбежни разходи трябва да се оценяват по по-ниските от: разходите за изпълнение на договора или каквито и да било компенсации или наказателни глоби, произтичащи от невъзможността за изпълнение на договора.
  Провизия за разходи за преструктуриране се признава в случаите, когато са удовлетворени общите критерии за признаване на провизии. Конструктивно задължение тук възниква единствено когато предприятието има подробен формален план за реструктуриране [вж. МСС 37.72 (а)].
Концепцията за конструктивно задължение изисква да бъдат удовлетворени и двете посочени условия, за да бъде начислена провизия за преструктуриране.        Задължения за преструктуриране трябва да бъдат провизирани единствено за преките (непосредствените) разходи, възникващи от реструктурирането (т.е. такива разходи, които са присъщи на реструктурирането и не са свързани с текущата дейност на предприятието). Следователно провизията за преструктуриране не включва разходи за: преквалификация или преместване на персонал на предприятието; маркетинг или инвестиции в нови системи и дистрибуторски мрежи и др.под.
Задълженията за разходи за демонтаж, преместване и възстановяване на имоти, машини и съоръжения (дълготрайни материални активи - ДМА, наричани в КРМСФО Разяснение 1 “Задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни на тях задължения”, се признават като:
а) част от цената на придобиване (себестойността) на позиции от ДМА съгласно МСС/СС 16 и
б) задължение за провизия съгласно МСС/СС 37.
Промените в оценката на дългосрочна провизия за посочените задължения възникват:
а) в резултат на промени в приблизителната оценка на изходящия поток от ресурси, съдържащи икономически ползи, необходим за уреждане на задължението (разходите, които ще се извършат);
б) от изменения в текущата дисконтова норма, базирана на пазара, и
в) от увеличението на провизията, отразяващо времевия дисконтов фактор (наричани също “разгъване” на нормата на дисконтиране или прираст на сумата на пасива).
Промените по т. “а” и “б” се отчитат в зависимост от възприетия модел на последващо оценяване на дълготрайните материални активи:
• Когато се използва моделът на цената на придобиване (себестойността), с промяната в оценката на провизията се коригира (увеличава или намалява) балансовата стойност на ДМА през текущия период.
• При прилагането на модела на преоценката не се коригира балансовата стойност на ДМА. Корекциите на провизията се отразяват най-общо в преоценъчния резерв, подобно на механизма на отчитане на преоценките.
 Оповестяване
Съгласно приложимите стандарти за финансово отчитане предприятието следва да оповестява:
· За всеки клас провизии:
- балансовата стойност в началото и в края на периода; допълнителните провизии, начислени през периода; възникналите и отписаните разходи срещу провизии през периода; неизползваните суми, реинтегрираните през периода суми и увеличението на дисконтираната сума през периода, произтичащо от продължителността и ефекта от измененията в нормата на дисконтиране (не се изисква сравнителна информация);
- кратко описание на естеството на задължението и очакваното време на настъпване на всеки от възникващите изходящи потоци стопански ползи, индикации за несигурност по отношение сумата или времето на възникване на тези изходящи потоци (а когато е необходимо да се осигури подходяща информация, следва да се оповестят основните предположения, използвани по отношение на бъдещи събития), както и сумата на всяко очаквано възстановяване на суми, като се посочва сумата на актива, който е бил признат за това очаквано възстановяване.
За целите на горепосочените оповестявания може да бъде съществено групирането или окрупняването на провизии. Стандартите предлагат също и насоки как да се определи кои провизии могат да бъдат окрупнени за формиране на клас.
 


ДОПЪЛНИТЕЛНО МЕСЕЧНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ТРУДОВ СТАЖ ПРИ РАБОТА НА НОРМИ И ПОВРЕМЕННО 

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика 

Въпрос: По трудов договор е определена основна заплата, когато лицето не е на норма, съответно и допълнително възнаграждение за трудов стаж. Когато лицето работи по норми цял месец и му е изчислена заработка, начислява ли се клас върху заработката или клас се дължи само върху основната заплата?
Когато лицето работи 10 дни ненормирана работа и 10 дни по норми, се формират две възнаграждения: основна заплата и заработка. Класът като допълнително възнаграждение как ще бъде начислен - само върху основната заплата или и върху заработката?
Отговор:Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изчислява в процент върху основната работна заплата по трудовия договор (чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, НСОРЗ).
Това е правната уредба. От нея могат да се изведат следните отговори на поставените въпроси.
При повременна работа допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се начислява върху полагащата се за съответния месец основна заплата. Ако работил през част от месеца, работникът или служителят получава пропорционалната част от основното възнаграждение, върху която се начислява посоченото допълнително възнаграждение.
Когато през част от един месец се работи повременно, а през останалата част - по норми, основното месечно възнаграждение се формира от две части съобразно действаща система на заплащане, и върху него се начислява договореният процент на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 20-15-404 от 08.09.2010 г. 

ОТНОСНО: Прилагане на чл. 17, ал. 2 и чл. 21 на ЗМДТ и параграф 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № 20-15-404/08.09.2010 г. при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив, препратено по компетентност от ТД на НАП – ..., е изложена следната фактическа обстановка:
Подадена е декларация №…./2007 г. по чл. 17 от ЗМДТ, където е декларирана земя и сграда с обща отчетна стойност. Впоследствие е подадена декларация №…./30.06.2010 г. по чл. 14 от ЗМДТ. Във връзка с обвръзката между чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ е изпратено писмо до лицето да подаде коригираща декларация, в която да посочи отделни отчетни стойности на земята и сградата. Лицето отказва да подаде коригираща декларация с писмен отказ, който е приложен към запитването, ведно с нотариалния акт на имота. Зададен е въпросът следва ли да се обработи горецитираната декларация или същата да се счита за неподадена поради невъзможност за обвръзката между чл. 14 и чл. 17 от ЗМДТ.
С оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и Закона за местните данъци и такси изразяваме следното становище:
На основание чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на право на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. При промяна на декларираните данни декларацията се подава в 2-месечен срок, считано от датата на промяната. Според ал. 2 на същата разпоредба, в сила от 01.01.2010 г., за жилищните и нежилищните имоти, върху които имат право на собственост, съответно им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по реда и в сроковете по чл. 14. За тази цел е предвидена преходна и заключителна разпоредба за нежилищните имоти на предприятията, придобити или с учуредено право на ползване преди 01.01.2010 г., а именно § 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, която регламентира, че за притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30 юни 2010 г. За улеснение при обработка на декларациите и сравняване на стойностите за всеки имот в таблица 3 на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ се декларират същите обекти и в същата поредност, посочени в подадената преди това декларация по чл. 17.
Видно от фактологията в запитването, лицето е подало декларация по чл.14 на 30.06.2010 г. по пощата, тоест в рамките на законоустановения срок по § 21, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМДТ.
В тази връзка следва да се имат предвид следните разпоредби на ДОПК:
- Приемането на декларация може да бъде отказано единствено на
основанията, посочени в чл. 99, ал. 5 от ДОПК - ако не е подписана, не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 ДОПК.
Тъй като декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не е приложена към запитването, при условие че същата е подписана и съдържа идентифициращи подателя данни по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от ДОПК (ако е подадена от пълномощник, е налице валидно упълномощаване), не е налице основание за отказ за приемане, тъй като са изпълнени условията на чл. 99, ал. 5 от ДОПК.
- Относно основанията да се счита декларация за „неподадена”, следва да имате предвид, че този ред е приложим само при подаване на декларации за промени (чл. 104 от ДОПК). В тази разпоредба е уточнено, че след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. Подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане (чл. 104, ал. 3 от ДОПК).
В запитването е уточнено, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е подадена в изискуемия от закона срок до 30.06.2010 г., както и че лицето е отказало да подаде декларация за промени на същата, поради което считаме, че не е налице основание да се приложи и хипотезата на чл. 104, ал. 3 и декларацията да се счете за неподадена.
В тази връзка следва да се има предвид, че в качеството си на органи, които притежават правомощия на органи по приходите в производствата по установяване на местни данъци по ДОПК, служителите на общините имат правата, регламентирани в чл. 12, ал. 1 ДОПК, и по-конкретно „да проверяват счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци, както и нарушения на данъчното законодателство, да изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяване на задължения (т. 6 и т. 7) и пр.".
Общинските органи разполагат и с правомощия да извършват служебни корекции в рамките на производства по чл. 106 и чл. 107 по ДОПК, както и да установяват данъчни задължения в рамките на ревизионно производство по чл. 108 от ДОПК.

Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете) 

 ДАНЪЧЕН РЕЖИМ НА ТРИСТРАННИТЕ ОПЕРАЦИИ СЪГЛАСНО ЗДДС

Милена КИРИЛОВА – юрист

В настоящото изложение ще разгледаме облагането с ДДС на тристранните операции, които са специфична форма на вътреобщностна търговия. Тези операции по своята правна същност представляват последователно сключени договори за продажба на една и съща стока между три регистрирани по ДДС лица в три различни държави членки, като стоката, предмет на сделката, се транспортира директно от територията на държавата на първия доставчик до тази на последния купувач. Посредникът само “юридически” придобива собствеността върху стоката.

Чл. 15 ЗДДС регламентира тристранната операция като доставка на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

За разлика от режимите при вътреобщностна доставка на стоки и вътреобщностно придобиване на стоки, при които се осъществява доставка между две регистрирани за целите на ДДС лица в две различни държави членки А и Б, то при тристранните операции доставката на стоките е между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В.

Видно от дефиницията, дадена в закона, режимът на тристранната операция не може да намери приложение, в случай че някой от участниците в схемата не е регистрирано за целите на ДДС лице в своята държава членка или, ако участниците имат регистрация за целите на ДДС в една и съща държава членка. Не е налице директно транспортиране на стоките, когато същите се складират в държавата членка на прехвърлителя, поради което не е приложима и разпоредбата на чл. 15 от ЗДДС. В случаите, при които не е налице директно транспортиране на стоките, доставките не могат да се третират като тристранни операции (изх. писмо № 24-30-21 от 24.10.2008 г. на изпълнителния директор на НАП относно приложението на разпоредбите на ЗДДС във връзка с тристранни операции, Решение на ВАС № 6890/26.05.2009 по адм. дело № 1562/2009 г., І отд.). В диспозитива на цитираното съдебно решение съдът постановява, че не е налице тристранна операция и фигурата на посредник по смисъла на чл. 15 от ЗДДС, когато стоката не само преминава през територията на страната, но е и подложена на допълнителна обработка. В този случай за българското лице, което е едновременно получател и последващ доставчик, е налице вътреобщностно придобиване на стока и последваща вътреобщностна доставка на стока. ВАС допълва в мотивите си, че вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице само по отношение на стоки, но не и на услуги. В разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗДДС е указано, че данъчната основа при ВОП не включва данъчната основа на услугите по чл. 22, чл. 23 и чл. 24 ЗДДС (в редакцията, в сила до 31.12.2009 г.) с място на изпълнение на територията на страната. За тези получени услуги регистрираното лице е длъжно да си самоначисли данъка по реда на чл. 82, ал. 2 ЗДДС.

Затова двете хипотези за доставка на стока - вътреобщностна доставка и тристранна операция, имат сходен фактически състав. Те третират едно и също нещо, а именно покупката на стока от страна от ЕС. Това е така, защото тези доставки се облагат в лицето на крайния получател. Тристранната операция позволява да се избегне фактически облагането на две последователно извършени вътреобщностни доставки (придобивания) с ДДС, като доставката в режим тристранна операция се облага само веднъж в лицето на крайния получател.
Тристранната операция се реализира по следната схема:
1. Прехвърлителят извършва ВОД към посредника, която доставка е облагаема с нулева ставка. По отношение на тази доставка са приложими всички правила, относими до данъчното третиране на ВОД.
2. Посредникът извършва ВОП с място на изпълнение в държава членка В (крайната дестинация на стоките). Това ВОП е освободено от облагане за посредника.Посредникът извършва последваща ВОД на стоките до придобиващия, като тази доставка е с място на изпълнение в държава членка В.
3. Придобиващият начислява ДДС като краен получател по доставката.
4. Стоката, предмет на тристранната операция, се транспортира директно от държавата членка на прехвърлителя до държавата членка на придобиващия.
Място на изпълнение при тристранните операции
Съгласно чл. 17, ал. 3 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката в режим тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

За да се приеме, че мястото на изпълнение на осъщественото от посредника вътреобщностното придобиване е на територията на държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, е необходимо да са изпълнени кумулативно следните условия, регламентирани в чл. 62, ал. 5 ЗДДС:
- посредникът да придобива стоките под идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС;
- посредникът да осъществи последваща доставка до придобиващия в тристранната операция;
- посредникът да издаде фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 от ЗДДС до придобиващия, в която да укаже, че е посредник в тристранна операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия;
- посредникът да декларира доставката към придобиващия във VIES декларацията за съответния период.
Изброените обстоятелства подлежат на доказване от посредника в тристранната операция с посочените в чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС документи.
Следва да обърнем внимание, че съгласно чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите, доказващи обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът става изискуем от посредника и се начислява от него чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, който се издава в 15-дневен срок, считано от датата, на която данъкът е станал изискуем. Ако впоследствие посредникът в тристранна операция се снабди с документите, доказващи обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, след срока по чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС той коригира резултата от прилагането на чл. 9, ал. 4 и 5 от ППЗДДС.


В зависимост от това дали данъчно задълженото лице е прехвърлител, посредник или придобиващ в тристранната операция, са налице определени задължения съгласно действащата нормативна уредба за тяхното отчитане и документиране.

Ще онагледим схемата на реализация на тристранната операция със следния пример: българска фирма, регистрирана за целите на ДДС в България, е участник в тристранна операция, а останалите участници са регистрирани за целите на ДДС съответно в Белгия и Италия.

І. Българската фирма е прехвърлител в тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС
Българската фирма е прехвърлител и извършва доставка на стоки на придобиващото лице, регистрирано за целите на ДДС в Италия чрез посредника – лице, регистрирано за целите на ДДС в Белгия. Стоките се транспортират директно от България до Италия. В случая българската фирма извършва вътреобщностна доставка на стоки на регистрираното лице в Белгия, като за тази доставка издава фактура с нулева ставка съгласно общите правила на закона при вътреобщностна доставка на стоки. Като във фактурата българската фирма посочва ДДС номера на посредника по тристранната операция от Белгия, а не този на получателя по доставката, установен в Италия. Съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки или доставки като посредник в тристранна операция, заедно със справка-декларацията подава и VIES декларация за тази доставка за съответния данъчен период.


ІІ. Българската фирма е придобиващ в тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС
Българската фирма е придобиващ в тристранна операция, като прехвърлител е лице, регистрирано за целите на ДДС в Белгия чрез посредника лице, регистрирано за целите на ДДС в Италия. Стоките се транспортират директно от територията на Белгия до България. Българската фирма получава фактура от посредника си в тристранната операция, в която има сигнатурата "чл. 28с/Е/ /З/ 77/388/ЕЕС" или аналогичния текст от новата 112 Директива „чл. 141/2006/112/ЕО”. В тази хипотеза българската фирма е придобиващ в тристранна операция и съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗДДС данъкът е изискуем от придобиващия в тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15.
Когато данъкът е станал изискуем, българската фирма е длъжна да го начисли, като издаде данъчен документ (протокол) по чл. 117, който следва да бъде издаден не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Този данъчен документ следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 117. ал. 2 от ЗДДС, в който данъкът се посочва на отделен ред. Размерът на данъка се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период, като документът се посочва в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно чл. 69. ал. 1 от ЗДДС за българската фирма възниква право за приспадане на изискуемия от нея данък, когато стоките се използват за целите на извършваните от нея облагаеми доставки. Те следва да се включат в дневник покупки с право на приспадане на пълен данъчен кредит (или с право на приспадане на частичен данъчен кредит) за същия период или в един от следващите три данъчни периода. Ако стоките са предназначени за извършване на освободени доставки или на основание чл. 70, ал. 1,т. 1 от ЗДДС за същите няма да е налице законово право на приспадане на данъчен кредит. В този случаи, те не се включват в дневник покупки с право на приспадане на данъчен кредит.

ІІІ. Българската фирма е посредник в тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС
Българската фирма е посредник в тристранна операция, като прехвърлител е лице, регистрирано за целите на ДДС в Белгия, а получател съответно е лице, регистрирано за целите на ДДС в Италия. Стоките се транспортират директно от Белгия до Италия. Регистрираното за целите на ДДС в Белгия, ще издаде фактура за вътреобщностна доставка на стоки, в която ще има ДДС със ставка „нула” и българския ДДС номер съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗДДС. Чл. 62, ал. 5 от ЗДДС регламентира, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, а именно на територията на Италия. От това следва изводът, че българската фирма извършва вътреобщностно придобиване на стоки с място на изпълнение на територията на Италия, което придобиване ще е освободено съгласно чл. 141 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета. Според цитираната разпоредба всяка страна членка трябва да предприеме специфични мерки с цел да не се начислява ДДС върху вътреобщностното придобиване на стоки на нейна територия при тристранна операция. На това основание за българската фирма посредник не възниква задължение да се регистрира за целите на ДДС в Италия. Задължение да начисли ДДС по тази доставка ще има регистрираното за целите на ДДС лице в Италия като получател в тристранна операция. Съгласно чл. 113, ал. 12 от ППЗДДС регистрираното лице - посредник в тристранна операция, отразява фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в дневника за покупките за данъчния период, през който е включил съставената издадена от него фактура за доставката към придобиващия в тристранната операция в дневника си за продажбите. В тези случаи колони от 9 до 14 не следва да се попълват. В колона "вид на документа" се посочва код "09", а в колона "ДО при придобиване на стоки от посредник в тристранна операция" се посочва данъчната основа в левове от фактурата, издадена от прехвърлителя в тристранната операция. Тази данъчна основа не участва при определянето на резултата за периода.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ППЗДДС поставя и няколко изисквания относно доказването на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, а именно посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:
1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на посредника;
2. фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1 ППЗДДС, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат (в нашия ППЗДДС все още като сигнатура фигурира "чл. 28с(Е)(3) 77/388/ЕЕС");
3. VIES декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;
4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени.


ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НЕПЪЛНОЛЕТНО ЛИЦЕ, СВЪРЗАНИ С ПРИДОБИТИ ДОХОДИ ОТ НАЕМ

Отговаря Лорета ЦВЕТКОВА - данъчен експерт



Въпрос: Фирмата сключва договор за наем на помещение, като наемодателя е лице, което не е навършило 18 (осемнадесет) години. В договора като негов представител е посочена майка му. Възникват следните въпроси:
1. В справката по чл. 73 от ЗДДФЛ кое ЕГН трябва да посочим - на непълнолетното лице или на неговия представител?
2.Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ кой подава (майката или синът, наемодатели), каква е процедурата по изчисляване на данъка в нея и на здравните осигуровки? Непълнолетното лице е ученик.

Отговор: Законът за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) визира лична отговорност за данъчно задължените лица по този закон.
Съгласно чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица по този закон са:
- местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
- местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

В конкретния случай данъчно задълженото лице е непълнолетно, но това не го освобождава от данъчните му задължения, свързани с придобитите доходи от наем. В тази връзка следва да се уточни, че доходът се счита за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице (чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ). Механизмът за авансово облагане на доходите от наем е регламентиран в разпоредбата на чл. 44 от ЗДДФЛ, като според редакцията на закона, действаща през 2010 г., предприятието - платец на дохода от наем, не е ангажирано с определянето и удържането му. Независимо от това, предприятието Ви е задължено да включи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ изплатените доходи на физическото лице през данъчната 2010 година.

В чл. 50, ал. 8 от ЗДДФЛ е уточнено изрично, че годишната данъчна декларация за доходите на малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се подава от родителите, съответно настойниците или попечителите им. Цитираната разпоредба още веднъж потвърждава тезата, че доходът следва да се счита за придобит от непълнолетното лице, както е в описания от Вас случай.

Предвид изложеното по-горе, във връзка с конкретно поставените въпроси, е необходимо да се има предвид следното:
1. В справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, която фирмата Ви е задължена да представи, следва да се посочат данните на непълнолетното лице, тъй като то е данъчнозадълженото лице по смисъла на ЗДДФЛ. Обстоятелството, че в договора като негов представител е посочена майка му, няма отношение към данъчното облагане на непълнолетното лице.

2. Родителят носи отговорност за своевременното подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите, придобити през 2010 г., от непълнолетното лице. В Част т от формуляра на годишната данъчна декларация (виж образец 2001) "Данни за данъчно задълженото лице" се вписват данните на непълнолетното лице, а в Част тт "Данни за упълномощеното лице или за законния представител" се вписват данните на родителя, който ще подаде данъчната декларация в конкретния случай. Процедурата по изчисляването на данъка е развита ред по ред в самия образец на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В случай че непълнолетното лице не е реализирало други доходи през 2010 г., следва да се попълни само Приложение тV (образец 2041) и общата част от формуляра (образец 2001).

3. Съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование се осигуряват за сметка на републиканския бюджет. Предвид на това и във връзка с чл. 40, ал. 5 от същия закон, за доходите от наем не се дължат здравно осигурителни вноски.

ДДС ЗА ПЪТНИ ТАКСИ, ПЛАТЕНИ В ЕС

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант


Въпрос: Българска транспортна фирма, регистрирана по ЗДДС, извършва товарни превози на територията на ЕС. При преход от Италия за Франция за преминаване през тунел й е издадена фактура с начислен ДДС. Дължи ли фирмата ДДС за доставената й услуга и в България и подлежи ли на възстановяване данъкът, който й е удържан в Италия?

Отговор: Доставките на услуги за ползване на пътна инфраструктура се приемат за услуги, свързани с недвижим имот. Поради това местоизпълнението на техните доставки се определя по реда на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС и е там, където се намира съответният имот. Доставчикът на предоставената ви услуга за преминаване през тунел е отчел това и затова ви е начислил данък за доставката си.

В такива случаи получателят на тази доставка не си самоначислява данък. Напротив. Услугата, която сте получили в случая, попада в обхвата на услугите, данъкът за които подлежи на възстановяване по реда и условията на наредбата за възстановяване на данък, начислен в една държава членка на данъчно задължено лице, установено и регистрирано в друга държава-членка на ЕС.

В случая това ще е наредбата на Италия. Предвид това, че наредбите за възстановяване на данъка на отделните държави членки са подчинени на общи правила, условията и реда за възстановяване, прилагани от Италия, не би следвало да се различават съществено от тези на Наредба № 9 /16.12.2009 г. на нашето МФ. По тази наредба се възстановява данъкът, начислен у нас на лица, регистрирани по ДДС в други държави членки.

В този смисъл, преди да предприемете действия за възстановяването му, би било целесъобразно и полезно да се запознаете с тази наредба. Документите за възстановяване на данък се подават по електронен път до НАП, а тя от своя страна ги препраща на данъчната администрация в държавата членка, в която е начислен данъкът.

В тази връзка следва да се има предвид, че срокът за подаване на искания на български ДЗЛ за възстановяване на данък, начислен им на територията на друга държава членка през 2009 г., е удължен до 31 март 2011 г., а не както беше досега - до 30 септември 2010 г. Промяната произтича от писмо на Европейската комисия и ще бъде отразена и в Наредба № Н-9 на МФ. 




РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
№ 96-00-296 от 03.08.2010 г.


ОТНОСНО: Поставени въпроси във връзка с вливане на две търговски дружества
В отговор на направеното от вас запитване с писмо вх.№ ...... от 03.08.2010г. при Дирекция „ОУИ” - Пловдив, ви уведомяваме за следното:
Описана е следната фактическа обстановка:
На 31.05.2010 г. е сключен договор за вливане на две дружества, които са ЕООД с един и същ едноличен собственик на капитала - физическо лице. Вливането се извършва на основание чл. 261 и сл. от ТЗ с цел двете дружества да оптимизират дейността си, като улеснят и подобрят управлението. Правната обосновка на вливането е по чл. 262 от ТЗ. Цялото имущество на вливащото се дружество преминава към имуществото на приемащото дружество и вливащото се дружество се прекратява без ликвидация. Всяко от дружествата има собствен капитал 5000 лв.

В писмото си пояснявате, че не се уговаря замяна на дялове, тъй като едноличният собственик на капитала на двете страни е едно и също физическо лице. Не са налице условията на чл. 262у от ТЗ и липсва необходимост от създаване на нови дялове на едноличния собственик на вливащото се дружество. Няма парични плащания по договора за постигане на еквивалентно съотношение на замяна на дяловете от капитала на вливащото се дружество.

Поставяте следните въпроси:
1. Попада ли описаното преобразуване чрез вливане в обхвата на специфичния режим на данъчно облагане при преобразуване, имайки предвид, че не е изпълнена т. 2 на ал. 1 от чл. 126 от ЗКПО, но са налице условията по чл. 132, ал. 2 от ЗКПО?
2. В резултат на преобразуването на приемащото дружество се прехвърлят недвижим имот и МПС. Ще възникне ли задължение за приемащото дружество за данък при придобиване на имущества по ЗМДТ?
3. Ще възникнат ли данъчни задължения в резултат на преобразуването за физическото лице като едноличен собственик на капитала на двете дружества по чл. 38 от ЗДДФЛ?

В отговор на първия въпрос:
Поставеният въпрос е препратен в ЦУ на НАП - гр. София, по компетентност като сложен казус.

В отговор на втория въпрос:
При преобразуване на търговски дружества по реда на глава XVI от Търговския закон в конкретното му проявление - вливане, когато в имуществото на преобразуващото се дружество са включени недвижими имоти и МПС, данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи. Основание за поддържане на това становище е обстоятелството, че обект на придобиване в случая се явява обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения по правилата на универсалното правоприемство, а не отделни нейни елементи.
Чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ определя облагаемите с данък обекти - такива са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Очевидно съвкупността от правни и фактически отношения следва да се разграничава от отделните нейни елементи - права и задължения. Аргумент в подкрепа на изразеното становище е също липсата на текст в чл. 46, ал. 2 от с. з., с който се определя облагаемата основа при придобиване на предприятия. Според ал. 2 на чл. 46 недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по начина, посочен в т. 1, а другите имущества - по реда на чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3, 4 и 5. Текстът не препраща към чл. 33, ал. 1, т. 6, която регламентира оценяването на предприятия.

В отговор на третия въпрос
На основание чл.263з от ТЗ всяко преобразуващо се дружество, което се прекратява, съставя заключителен баланс към датата на преобразуването (вливането). Екземпляр от заключителния баланс се предава на приемащото дружество. Всяко новоучредено дружество съставя встъпителен баланс към датата на преобразуването на основата на балансовите стойности на получените чрез преобразуването активи и пасиви или на основата на справедливата им цена (чл. 263з, ал. 2 от ТЗ).
Когато в договора или в плана за преобразуване е предвидена по-ранна дата съгласно чл. 263ж, ал. 2, заключителни и встъпителни баланси се съставят към тази дата (чл. 263з, ал. 3 от ТЗ).
По отношение на данъчните задължения за преобразуващите се дружества и конкретно за случая, касаещ едноличния собственник, може да се даде принципен отговор, тъй като не са известни факти и обстоятелства от счетоводната документация на двете дружества (в т.ч. активите, които се прехвърлят с каква счетоводна стойност са, каква е пазарната им стойност, начина на завеждането им във встъпителния баланс на приемащото дружество).

Предвид обстоятелството, че едноличен собственик и на двете дружества е едно и също физическо лице, следва съобразяване с препращащата норма на чл. 77 от ЗДДФЛ към разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане.

Съгласно чл. 123 от ТЗ всеки съдружник, респ. едноличен собственик на капитала има право на част от печалбата и право на ликвидационен дял.
Легални определения на понятията „дивидент” и „ликвидационен дял" са дадени в § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗДДФЛ.

„Дивидент” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ е:
а) доход от акции;
б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалбата.

Правото на дивидент е обусловено от волята на съдружниците и се поражда при наличие на определени предпоставки - изтичане на финансовата година, приемане на годишен отчет и баланс, наличие на решение на общото събрание за разпределяне на печалбата и нейното изплащане.

„Ликвидационен дял” е:
а) ликвидационен дял по смисъла на Търговския закон, включително дела от имуществото, начислен на съдружник при прекратяване на събирателно или командитно дружество;
б) паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в дружество;
в) полагащата се дялова вноска при прекратяване на членство в кооперация или при прекратяване на кооперация;
г) имуществото, прехвърлено при преобразуване чрез прехвърляне на имущество на едноличния собственик по реда на чл. 265 от Търговския закон;
д) доход с характер на дял по букви "а" - "г" при прекратяване на търговско дружество/кооперация или при прекратяване на членство в търговско дружество/кооперация в чужбина.

Съдружникът притежава дружествен дял от имуществото на дружеството, чийто размер се определя съобразно дела му в капитала. При прекратяване на участието на съдружник в дружеството на основанията, посочени в разпоредбата на чл. 125 от ТЗ, имуществените последици между него и дружеството се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Трябва да се има предвид, че не всеки ликвидационен дял е доход. Доход е налице, когато първоначалният дял на лицето в капитала е по-малък от ликвидационния дял, който получава при ликвидацията. Доход за облагане е само прирастът на дохода на лицето.
Облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице са от източник в България по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти подлежат на облагане с окончателния данък, който се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Доходите от ликвидационни дялове се облагат с окончателен данък, който се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДДФЛ.

За доходите от дивиденти и ликвидационни дялове данъкът е в размер на 5 на сто. Окончателният данък се удържа и внася от предприятието - платец на дохода. Срокът за удържане и внасяне на данъка е определен в зависимост от вида на дохода: за доходи от ликвидационен дял – в срок до края на месеца, през който е начислен ликвидационният дял, а за доходи от дивидент – до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивидент. Придобитите през годината доходи от дивиденти и ликвидационни дялове от източник в страната не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.


Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)

 

(обн. ДВ, бр. 94 от 30.11.2010 г.)
 
 
Ивайло Кондарев, данъчен консултант www.tita.bg
 



По-съществени промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, в сила от 01.01.2011 г.
 
Промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2001 г., въведени със Закона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 94 от 30.11.2010 г.), не са големи по обем и могат да бъдат систематизирани в две групи:
1. въвеждане на нови разпоредби, свързани с облагането на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.нар. офшорни зони);
2. изменения и допълнения на съществуващи законови разпоредби.
1. Облагане на доходи на чуждестранни физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (офшорни зони)
От 01.01.2011 г. доходите на чуждестранните физически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (т.нар. офшорни зони), подлежат на облагане с окончателен данък 10 на сто за:
получени възнаграждения за услуги или права, с изключение на случаите, когато услугите или правата са реално предоставени, и
неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на обезщетенията, начислени по застрахователни договори (чл. 8, ал. 11 ЗДДФЛ).
Промяната в ЗДДФЛ е в синхрон с извършена аналогична промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), отнасяща се за чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Затова, по отношение обхвата юрисдикциите с преференциален данъчен режим, ЗДДФЛ ползва разпоредбите на ЗКПО - т. 64 на § 1 от ДР на ЗКПО1 (т. 55 на § 1 от ДР на ЗДДФЛ). Облагането е по общия ред, предвиден за облагане на доходите на чуждестранни лица, с окончателен данък 10 на сто, като изрично е уточнено, че данъкът се удържа и внася от платеца на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от местното юридическо лице, от едноличния търговец, от мястото на стопанска дейност или определената база в страната (чл. 37, ал. 1 и 2; чл. 65, ал. 10 ЗДДФЛ).
Целта на промяната е ясна - да се противодейства на възможни данъчни измами и “прането на пари2”. Ще обърнем обаче внимание, че въведената нова разпоредба на ал. 11 от чл. 8 ЗДДФЛ, в сравнение с предложението в проектозакона на ЗИД на ЗДДФЛ, е “омекотена”, като обект на облагане стават не всички възнаграждения за услуги или права, а само такива, които не са реално предоставени, а от неустойките и обезщетения от всякакъв вид са изключени обезщетенията, начислени по застрахователни договори.
2. Изменения и допълнения на съществуващи законови разпоредби
Промените, които могат да бъдат отнесени в тази група, са:

2.1. Промени в начина на удържане и внасяне на авансовия данък при доходи, визирани в чл. 31 ЗДДФЛ, т.е. при доходи от наем, или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължими на местни физически лица.
От 01.01.2011 г. авансовото облагане на доходите от наем или от друго възмездно предоставяне на права или имущество в полза на местно физически лице ще се извършва от платеца на дохода, когато платецът на дохода от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице (например адвокат, нотариус, медицински специалист или друго самоосигуряващо се лице, наело помещение от местно физическо лице). При определяне на авансовия данък от платеца (предприятие, респективно самоосигуряващо се лице), той следва да взема предвид 10 на сто нормативни разходи, както и да се съобрази с изискването да не удържа данък на лица, предоставили му копие на валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) или на Детската експертна лекарска комисия (ДЕЛК), докато облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа (намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски), не превиши 7920 лв. (чл. 44, ал. 4 и 5 ЗДДФЛ). Данъкът се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан (чл. 65, ал. 11 ЗДДФЛ).
Удържането на данъка ще се документира от платеца с издадената Сметка за изплатени суми и служебна бележка по образец (чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ3).
Ще обърнем внимание, че прилаганото до момента тримесечно авансово самооблагане на наемодателите - местни физически лица, ще се запази най-вече за случаите, когато страна по договора, като платец на наема, е друго физическо лице, което обаче не е самоосигуряващо се лице.
2.2. Регламентира се начинът на документиране на доходи от други източници, посочени в чл. 35 ЗДДФЛ4.
От 01.01.2011 г. се изисква платецът на дохода да издава Служебна бележка по образец на лицата, получили доходи от други източници (чл. 45, ал. 7 ЗДДФЛ5). Допълнението е най-вече с цел да се улеснят лицата, придобили доходи по чл. 35 ЗДДФЛ, получени в натура - предметни награди и други, за които получателите обикновено не знаеха стойността им, а следваше да ги декларират в годишната данъчна декларация.
2.3. Уточнен е редът на изготвяне на Справката по чл. 73 ЗДДФЛ при преобразуване или прехвърляне на предприятие.
Съгласно извършените изменения в ЗДДФЛ, при преобразуване или прехвърляне на предприятие Справката за изплатени доходи на физически лица се изготвя от правоприемника (чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ).
2.4. Въведена е санкция за случаите на неиздаване на документ по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството от физическо лице, когато това е предвидено в чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ6.
Имат се предвид случаите на получаване на доходи (различни от облагаемите с окончателен данък) от лица, извършващи стопанска дейност по смисъла на чл. 29 ЗДДФЛ, както и наемодатели, извършващи дейност по реда на чл. 31 ЗДДФЛ, освободени от издаване на касова бележки според чл. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства7.
В случаите, в които платецът на дохода не следва да им издава Сметка за изплатени суми при авансово облагане, което на основание на чл. 9, ал. 3 ЗДДФЛ8 ги освобождава от издаване на документ по чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ, ако посочените лица не издадат първичен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (например квитанция, разписка, или т.нар. обикновена фактура и др. подобни), изискуем по реда на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ, им се налага глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. за всеки неиздаден документ.
При повторно нарушение глобата е в размер от 200 до 1000 лв. (чл. 80б ЗДДФЛ).
2.5. Допълнена е дефиницията на т. 52 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, даваща определение на понятието “основно трудово правоотношение” за целите на годишно уравняване на дохода от работодателя по основно трудово правоотношение.
Уточнено е, че при определяне на основното трудово правоотношение не се вземат предвид трудовите правоотношения по т. 26, буква “и”, т.е. правоотношения със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.
Уточнението бе необходимо, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 8 ЗДДФЛ доходите на посочените лица, независимо че се третират като трудови за целите на този закон, не подлежат на годишно уравняване.
Накрая ще отбележим и извършена редакционна поправка в закона, според която доходът от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец се смята за придобит на датата на вписване на прехвърлянето със заличаване на едноличния търговец (до промяната бе “на датата съдебното решение за заличаване”) (чл. 33, ал. 11 ЗДДФЛ).

Всички промени в закона влизат в сила от 01.01.2011 г.

Доц. д-р Людмила МЕРМЕРСКА, данъчен консултант
____________
1 Според т. 64 на § 1 от ДР на ЗКПО “юрисдикции с преференциален данъчен режим”, са:
1. Вирджинските острови (САЩ); Княжество Андора; Ангуила (брит.); Нормандските острови (брит.); Антигуа и Барбуда; Аруба, остров (нидерл.); Общността на Бахамските острови; Барбейдос; Белиз; Бермудските острови (брит.); Вирджинските острови (брит.); Република Вануату; Гибралтар (брит.); Гренада; Гуам, остров (САЩ); Кооперативна република Гаяна; Доминиканската република; Каймановите острови (брит.); Остров Рождество (Коледен остров) (брит.); Република Либерия; Княжество Лихтенщайн; Република Малдиви; Република Маршалски острови; Република Мавриций; Княжество Монако; Монсерат, остров (брит.); Република Науру; Ниуе, остров (новозел.); Република Палау; острови Кук (новозел.); Остров Ман (брит.); Сейнт Лусия; Федерация Сейнт Китс и Невис; Търкс и Кайкос, острови (брит.); Република Фиджи; Република Панама; Независима държава Самоа; Република Сан Марино; Република Сейшели; Соломоновите острови; Сейнт Винсент и Гренадини; Кралство Тонга; Република Тринидад и Тобаго; Тувалу; Фолкландските острови (брит.); Нидерландските Антили (нидерл.) и Хонг Конг (Китай), или
2. държави/територии, с които Република България няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и в които дължимият подоходен или корпоративен данък, или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.
2 Както е посочено в мотивите към проектозакона на ЗИД на ЗДДФЛ, осъществяването на сделки с чуждестранни лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, се приема за сериозен данъчен риск от всички държави ­ членки на Европейския съюз и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, включително от България.
3 Редакцията на чл. 45, ал. 4, в сила от 01.01.2011 г., е: “предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 (б.а. от друга стопанска дейност) или 31 (б.а. от наем), издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
4 В чл. 35 ЗДДФЛ са посочени следните доходи: обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална собственост по наследство; всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
5 Според чл. 45, ал. 7 ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице ­ платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода.
6 Според чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно чл. 9, ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (б.а. доходи от друга стопанска дейност) и 4 (б.а.доходи от наем), съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
7 Според чл. 4, т. 2, 6, 7 и 8 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. сред дейностите, за които не следва да се издава касова бележка, са: продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни; дейност на наемодатели ­ физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения; упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии ­ пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон; дейност на лица, упражняващи свободна професия.
8 Според чл. 9, ал. 3 ЗДДФЛ разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от закона не се прилагат за доходи, за които при придобиването им платецът на дохода издава предвидения в този закон формуляр “Сметка за изплатени суми” или доходът е обложен с окончателен данък по реда на глава шеста.


ПРАВО НА ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪЧЕН КРЕДИТ ПРИ ЗАКУПУВАНЕТО НА АВТОМОБИЛ 

 
Валентина Василева – данъчен консултант
„Глобал Такс” АД
 
В Държавен вестник, бр.95 от 01.12.2009 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). ). В Държавен вестник, бр. 6 от 22.01.2010 г. е обнародван Правилник за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Всички измененията в ЗДДС и ППЗДДС влизат в сила от 01.01.2010 г., с изключение на § 18 от ППЗДДС, който влиза в сила от датата на обнародване в ДВ - 22.01.2010 г.
 
Най-съществените промени са свързани с хармонизация на българския ЗДДС с европейската Директива 2008/8/ЕО от 12.02.2008 г. , с която от 01.01.2010 г. във всички държави-членки на ЕС се въвеждат нови правила по отношение на облагането на услугите – място на изпълнение, данъчно задължени лица и т.н.
 
Промени, свързани с мястото на изпълнение на услуги
 
1. Разширяване на кръга на данъчнозадължените лица за получени и предоставени услуги. Нова задължителна регистрация на данъчнозадължени лица, които получават услуги, за които данъкът е изискуем от тях като получател.
 
Съществено е разширен кръга на данъчнозадължените лица със създаването на нова ал.6 в чл.3 ЗДДС, съгласно която от 01.01.2010 г. данъчнозадължени лица за всички получени от тях услуги са и:
Ø      данъчно задължените лица, които извършват и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност - например асоциации или фондации, които извършват както независима икономическа дейност, така и нестопанска дейност, болница, извършваща само освободени доставки и т.н.
 и
Ø      данъчно незадължените юридически лица, регистрирани за целите на ДДС -  министерства, общини, когато се регистрирани по ЗДДС и т.н.
 
С оглед промените в кръга на данъчнозадължените лица (ДЗЛ) в чл.3, ал.6 ЗДДС, както и с промените относно мястото на изпълнение на услуги, с новият чл.97а ЗДДС е въведена нова задължителна регистрация по ЗДДС във връзка с получаването и извършването на услуги, като тази специална регистрация няма изисквания за оборот.
Съгласно чл.97а, ал.1 ЗДДС на регистрация по ЗДДС подлежи всяко ДЗЛ по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 ЗДДС, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя, съгласно чл.82, ал.2 ЗДДС.  На основание чл.97а, ал.2 ЗДДС на регистрация по ЗДДС подлежи и всяко ДЗЛ по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава  - членка. Съгласно чл.97а, ал.4 ЗДДС заявление за регистрация трябва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или настъпване на данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с ДДС. Органите по приходите има кратък 3-дневен срок да извърши регистрацията.
 
След като лицето е регистрирано по чл.97а ЗДДС когато получава услуга, за която се дължи ДДС от получателя, за него ще възникне задължение да се самообложи за получената услуга на основание чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС. Съгласно чл.70, ал.4 ЗДДС обаче за самоначисления ДДС за него няма да възниква право на приспадане на данъчен кредит. Ако лицето е доставчик на услуга с място на изпълнение по чл.21, ал.2 ЗДДС в друга държава - членка за него ще възникне задължение да издаде фактура, в която не начислява ДДС и задължение да подава VIES-декларация.  За лице, което е регистрирано на основание чл.97а, ал.1 или 97а, ал. 2 ЗДДС, не възниква право на данъчен кредит за покупките на стоки или услуги, съгласно ограничението регламентирано в чл.70, ал.4 ЗДДС. За доставките на стоки или услуги, които лицето, регистрирано на основание чл.97а, ал.1 или 97а, ал. 2 ЗДДС, извършва към други лица, не трябва да се начислява данък съгласно чл.113, ал.9 ЗДДС, което е посочено в направени и промени в чл.78, ал.1 ППЗДДС и чл.79, ал2, т.2 ППЗДДС.
 
С оглед въвеждането на специалната регистрация по чл.97а ЗДДС е създеден и§ 52 от ПЗР на ЗДДС. Съгласно § 52, ал.1 от ПЗР на ЗДДС лицата по чл.97а, ал.1 ЗДДС (тези които са длъжни да се регистрират за получени услуги, за които данъкът е изискуем от получателя), които са направили авансово плащане за услуга до 31.12.2009 г. включително, данъчното събитие за която ще възникне след 31.12.2009 г. трябва да подадат заявление за регистрация по реда на чл.97а ЗДДС в 20-дневен срок от 01.01.2010 г. В случаите, при които данъчното събитие за доставката възниква преди датата на регистрацията (т.е. ако данъчното събитие възниква в периода 01.01.2010 г. до дата на регистрацията) също ще възниква задължение за начисляване на данък, но в 15-дневен срок от датата на регистрация по ЗДДС.
Съгласно § 52, ал.2 от ПЗР на ЗДДС лицата по чл.97а, ал.2 ЗДДС (тези които предоставят услуги по чл.21, ал.2 ЗДДС с място на изпълнение в друга държава-членка), които са получили авансово плащане до 31.12.2009 г. включително за доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава  - членка, данъчното събитие за която възниква след 31.12.2009 г., трябва да се регистрират по реда на чл.97а ЗДДС в 7-дневен срок от 01.01.2010 г. За доставката се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на доставката.
 
2. Общ принцип когато получателят на услугата е данъчнозадължено лице (ДЗЛ)
 
От 01.01.2010 г. общото правило, по което се определя мястото на изпълнение на доставка на услуга е там, където е установен получателя когато той е ДЗЛ, а не както до 31.12.2009 г. когато общият принцип бе там където е установен доставчика. Съгласно новата разпоредба на чл.21, ал.2 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е ДЗЛ лице, е мястото, където получателят е установил икономическата си дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от това, където получателят е установил дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
 
В чл.21, ал.3 ЗДДС изрично е регламентирано, че когато получателят  - ДЗЛ използва услугите изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си, мястото на изпълнение се определя по реда на чл.21, ал. 1 ЗДДС, т.е. там където е установен доставчика.
 
3. Общ принцип когато получателят е данъчнонезадължено лице (ДНЗЛ)
 
В чл.21, ал.1 ЗДДС е регламентирано, че когато получател на доставката на услуга е ДНЗЛ (най-често физическо лице, което не извършва независима икономическа дейност), то мястото на изпълнение е там където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. В същата разпоредба е уточнено, че когато услугите се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
 
4. Изключения от общия принцип при определяне на мястото на изпълнение на услуги
 
4.1.           Услуги, свързани с недвижим имот
 
В чл.21, ал.4, т.1 ЗДДС е запазен принципът, че мястото на изпълнение при услуги, свързани с недвижим имот е там където намира имота. В разпоредбата са изброени определени услуги - предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други; настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни. По същество тази разпоредба не се отличава от чл.21, ал.2, т.1 ЗДДС (редакция за 2009 г.). При услугите с недвижими имоти, не е от значение статута на получателя – ДЗЛ или ДНЗЛ.
 
4.2. Услуги по транспорт на пътници
 
В чл.21, ал.4, т.2 ЗДДС, както и до 31.12.2009 г., при услуга по пътнически транспорт мястото на изпълнение се определя пропорционално на реализирания пробег. В чл.29 ЗДДС е запазено облагането с нулева ставка на международния превоз на пътници.
 
4.3.           Услуги, свързани с културни, артистични, спортни, образователни и т.н. мероприятия
 
Мястото на изпълнение на услугите, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия (като например панаири и изложби), включително дейността по организирането им е там където фактически се извършва услугата, съгласно чл.21, ал.4, т.3 ЗДДС. И по отношение на тези услуги не е променено мястото на изпълнение защото новата разпоредба на чл.21, ал.4, т.3 ЗДДС е идентична на чл.21, ал.2, т.3, буква „а” ЗДДС (в сила за 2009 г.). Обръщам внимание, че при тези услуги отново няма значение какъв е статута на получателя и къде е установен.
 
4.4. Услуги по транспортна обработка на стоки, оценка, експертиза или работа по движима вещ с получател ДНЗЛ
 
В чл.21, ал.4, т. 4 ЗДДС е регламентирано, че мястото на изпълнение на услуги, свързани с транспортна обработка на стоки и услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ е мястото, където фактически се извършва услугата, при условие, че получателят е ДНЗЛ.
 
4.5. Ресторантьорски и кетъринг услуги.
 
В ЗДДС от 01.01.2010 г. самостоятелно е регламентирано мястото на изпълнение на ресторантьорски и кетъринг услуги, като то също не зависи от статута на получателя и къде е установен. На основание чл.21, ал.4, т.5.ЗДДС при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги мястото на тяхното изпълнение е там, където услугите се извършват физически и то не зависи какъв е получателя – ДНЗЛ или ДЗЛ.
В § 1 от ДР на ЗДДС са създадени нови дефиниции на тези услуги, като в т.61 са "Кетъринг услуги" и в т.62. "Ресторантьорски услуги".
 
4.6. Интелектуални услуги с получател ДНЗЛ, установено извън ЕС
 
В разпоредбата на чл.21, ал.5 ЗДДС е посочено, че мястото на изпълнение при доставка на т.нар. интелектуални услуги е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато той е ДНЗЛ, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън ЕС. Услугите за които се прилага тази хипотеза са аналогични на описаните в чл.21, ал.3, т.2 ЗДДС (редакция за 2009 г.).
Ако получателят на такива интелектуални услуги е ДНЗЛ, което е установено в ЕС, тази разпоредба няма да се прилага и мястото на изпълнение на услугите се определя по реда на чл.21, ал.1 ЗДДС.
 
Следва да се има предвид, че когато получател на посочените в т.4.4 и 4.6. услеги е ДЗЛ, мястото на изпълнение се определя по общия ред на закона, регламентиран в чл.21, ал.2 ЗДДС. Това означава, че ако българска фирма извършва услуги по транспортна обработка на стоки и услуги по оценка, експертиза или работа по движима вещ, интелектуални услуги (права, консултантски, реклама, осигуряване на персонал и т.н.) с получател ДЗЛ, мястото на изпълнение на тези услуги е там, където е установен получателя.
 
5. Място на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки
 
Мястото на изпълнение на транспортни услуги на стоки е регламентирано в новия текст на чл.22 ЗДДС, като в нея са разгледани транспортните услуги в ЕС и в трети страни.
 
Съгласно чл. 22, ал.1 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността с получател ДНЗЛ, е на територията на държавата  - членка, където транспортът започва. Това означава, че ако българска фирма извършва транспорт на стоки от България до Италия на физическо лице, което е ДНЗЛ, мястото на изпълнение е в България. Ако българската транспортна фирма е регистрирана по ЗДДС, тя ще начисли 20 % ДДС.
В чл.22, ал.2 ЗДДС е регламентирано мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Общността, предоставена на ДНЗЛ, това е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег. В тази връзка следва да се има предвид чл.30 ЗДДС, регламентираща международния транспорт на стоки (от България до трета страна и обратно), като доставка облагаема с нулева ставка, независимо от статута на получателя.
 
Случаите, при които получател на транспортната услуга на стоки е ДЗЛ, са разгледани в чл.22, ал.3 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки както в ЕС, така и извън него, предоставена на ДЗЛ, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3 ЗДДС, т.е. и при транспортът на стоки мястото на изпълнение ще бъде там където е установен получателя, когато той е ДЗЛ. Ако транспортната услуга на стоки се използва за лични нужди на получателя или за нуждите на неговите работници или служители, мястото на изпълнение на транспортната услуга ще е там, където е установен доставчика на основание чл.21, ал.3 ЗДДС.
 
Ако българска транспортна фирма извършва услуга на друга българска фирма, мястото на изълнение е там където е установен получателя ДЗЛ, т.е. в България. Българската транспортна фирма ще следва да начисли 20 % ДДС, когато транпорът на стоки се извършва на територията на България и при всички дестинации в ЕС. Ако е налице международен транспорт на стоки по смисъла на чл.30 ЗДДС българската транспортна фирма ще начисли 0 % ДДС на българската фирма - получател, незавасимо че мястото на изпълнение на транспортната услуга е в България.
 
Ако българска транспортна фирма извършва услуга по транспорт на стоки на чуждестранна фирма (без значение къде е установена тя извън България – в ЕС или трета страна и дали е регистрирана по ДДС или не), то мястото на изпълнение на транспортната услуга е там, където е установен получателя. Българската фирма няма да начислява ДДС независимо от дестинацията на транспорта на стоките (в България, в ЕС или извън него), защото мястото на изпълнение във всички случай ще е извън страната дори в случаите когато транспортът на стоките се извършва изцяло в България, когато получателят ДЗЛ е установен извън страната.
 
В чл.22, ал.4 ЗДДС се запазва досегашния принцип, че спедиторските, куриерските и пощенските услуги оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на ЕС или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в ЕС, съответно по транспорт на стоки извън ЕС. Следователно по отношение на мястото им на изпълнение важи казаното по-горе и то се определя в зависимост от това какво лице е получателя (ДЗЛ или ДНЗЛ) и къде е установено.
 
В чл.22, ал.5 ЗДДС е дадена дефиниция на понятието спедиторски услуги, което е еднакво на съществуващата до сега дефиниция в чл.22, ал.6 ЗДДС (редакция 2009 г. В чл.22, ал.6 ЗДДС отново както в чл.22, ал.7 ЗДДС (редакция 2009 г.) изрично е регламентирано, че когато спедитор оказва спедиторска услуга във връзка с доставка на услуги по транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, разпоредбата на чл. 127 ЗДДС за комисионните договори не се прилага.
 
В чл.23 ППЗДДС се създадена нова алинея 3, която регламентира като доставки, облагаеми с нулева ставка и доставки на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги (различни от освободените доставки по чл. 49 ЗДДС), когато получателят е ДЗЛ, установено в България и услугите са оказвани във връзка с международен транспорт между:
1. трета страна/територия и трета страна/територия (Русия – Украйна);
2. трета страна/територия и друга държава членка (Турция – Румъния);
3. друга държава членка и трета страна/територия (Австрия – Сърбия);
4. две точки на територията на една трета страна/територия.
В новия чл.23, ал.4 ППЗДДС е уточнено, че алинея 3 се прилага и по отношение на частта на транспорта на територията на страната, когато същият е част от международния транспорт по посочените по-горе дестинации и е извършен от същия превозвач.
Това означава, че ако българска фирма, регистрирана по ЗДДС, извършва транспортна или спедиторска услуга на друга българска фирма (ДЗЛ, установено в страната), то ще начислява 0 % ДДС при тези дестинации. Тази нулева ставка се прилага единствено и само ако получателя е ДЗЛ, установено в България. Ако получателят на транспортна или спедиторска услуга по дестинациите описани в чл.23, ал.3 и 4 ППЗДДС, е ДЗЛ, установено извън България, то се прилага чл.21, ал.2 ЗДДС
Във връзка с новото данъчно третиране на международния транспорт на стоки по чл.23, ал.3 и 4 ППЗДДС е отменен чл. 5, ал. 2 ППЗДДС, който регламентираше същите дестинации при транспорт на стоки през 2009 г.
Съгласно чл.23, ал.5 ППЗДДС за целите на чл. 92, ал. 3 ЗДДС на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на транспортни, спедиторски, куриерски или пощенски услуги, когато получателят е ДЗЛ, установено извън България (независимо дали в ЕС или в трета страна), и когато са налице условията на чл. 30 ЗДДС.
За всички доставки, за които се прилага нулева ставка са регламентирани специални доказателства, с които трябва да се снабди доставчика на услугата. В чл.23, ал.6 ППЗДДС е посочено, че за доказване на доставките по международен транспорт по чл.23, ал. 3, 4 и 5 ППЗДДС доставчикът трябва да разполага с документите, по чл.23,ал. 1 или 2 ППЗДДС.
 
6. Място на изпълнение при доставка на услуга по предоставяне под наем на превозни средства
 
От 01.01.2010 г. е налице съществено изменение в ЗДДС по отношение на мястото на изпълнение на доставките на услуги по отдаване под наем на всички видове превозни средства. До 31.12.2009 г. услугите по отдаване под наем на превозно средство бяха с място на изпълнение където е установен доставчика на основание чл.21, ал.1 ЗДДС (редакция за 2009 г.) и ако доставчикът бе българска фирма, регистрирана по ЗДДС, трябваше да начислява 20 % ДДС независимо от статута на получателя. 
 
6. 1. Краткосрочно отдаване под наем на превозни средства
В чл.23 ЗДДС е регламентирано мястото на изпълнение при краткосрочно отдаване под наем/предоставяне за ползване на превозни средства. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по краткосрочно отдаване под наем/ползване на превозни средства е мястото, където те фактически се предават на разположение на получателя (независимо дали е ДЗЛ или ДНЗЛ). На основание чл.23, ал.2 ЗДДС краткосрочно отдаване под наем/краткосрочно предоставяне за ползване е непрекъснатото държане или ползване на превозното средство в продължение на не повече от 30 дни, а по отношение на плавателни съдове - не повече от 90 дни. В чл.23, ал.3 ЗДДС е посочено кога не е налице краткосрочно отдаване/предоставяне, а ще се приеме, че е дългосрочно.
Дефиницията на понятието „превозни средства” е дадена в § 1, т.49 от ДР на ЗДДС.
 
Ако при краткосрочно отдаване под наем на превозни средства, същите се предават на разположение на получателя в България, то услугата ще е с място на изпълнение на територията на страната. Това означава, че ако доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице той ще е задължен да начисли 20 % ДДС за краткосрочния наем на превозното средство, независимо дали получателя е ДЗЛ или не и независимо от това къде е установен.
 
6.2. Дългосрочно отдаване под наем на превозни средства
В ЗДДС не са разписани специални разпоредби относно мястото на изпълнение на услугата по дългосрочно наемане на превозни средства, поради което следва да се прилагат общите разпоредби за място на изпълнение при доставка на услуга, а именно чл.21, ал.1, 2 и 3 ЗДДС с оглед статута на получателя – ДЗЛ или ДНЗЛ.
Когато получателят на услугата по дългосрочно наемане на превозно средство е ДЗЛ, то на основание чл.21, ал.2 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката ще е там където е установен получателя и няма да зависи от обстоятелството къде се предава фактически на превозното средство.
Ако получателят на услугата по дългосрочно наемане на превозно средство е ДНЗЛ, то на основание чл.21, ал.1 ЗДДС мястото на изпълнение на доставката ще е там, където е установен доставчика.
 
7. Място на изпълнение на посреднически услуги
 
В новата редакция на чл.24 ЗДДС е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, оказвана от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, предоставена на ДНЗЛ, е мястото, където мястото на изпълнение на основната доставка. Това означава, че при посреднически услуги с получател ДНЗЛ следва да се определи мястото на изпълнение на основната доставка на стоката или услугата, във връзка с която е оказано посредничеството.
След като в чл.24 ЗДДС се разглеждат само посредническите услуги с получател ДНЗЛ, то се налага изводът, че по отношение на посредническите услуги с получател ДЗЛ се прилагат общите правила на закона, а именно чл.21, ал.2 и 3 ЗДДС. Ако българска фирма оказва посредническа услуга на ДЗЛ, което не е установено в страната, мястото на изпълнение на посредническата услуга ще е извън страната, дори когато основната доствка е смясто на изпълнение в България. За това посредничество доставчикът не трябва да начислява ДДС.
 
 
 
 
8. Преходен режим за заварените случаи на услуги
 
Във връзка с промените на мястото на изпълнение на услугите, а от там и облагането им с ДДС, следва да се има предвид разпоредбата на § 50, ал.1 от ПЗР на ЗДДС. В § 55 от ПЗР на ППЗДДС е дадено пояснение за прилагането на § 50 от ПЗР на ЗДДС. Съгласно цитираните разпоредби когато регистрирано по ДДС лице е начислило ДДС за получен аванс до 31.12.2009 г., включително, във връзка с облагаема доставка, за която след 01.01.2010 г. не трябва да се начислява ДДС и данъчното събитие, за която възниква след тази дата, регистрираното лице - доставчик, документира доставката чрез издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката. Издадената във връзка с полученото авансово плащане фактура се анулира и за анулирането се издава протокол по чл. 116, ал. 4 ЗДДС.
Например ако българска фирма е получила авансово плащане през м.12.2009 г. от чуждестранна фирма за услуга – дългосрочно отдаване под наем на камион, която до 31.12.2009 г. е била с място на изпълнение в България, то за аванса е начислен 20 % ДДС. След 01.01.2010 г. мястото на изпълнение на услугата по дългосрочно отдаване под наем на основание чл.21, ал.2 ЗДДС е там където е получателя, т.е. извън територията на страната и за нея вече не се дължи ДДС. Данъчното събитие настъпва на 15.02.2010 г. и в 5 дневен срок българската фирма - доставчик следва да издаде фактура, в която да посочи цялата данъчна основа на доставката и съответната разпоредба за неначисляване на ДДС – „чл.21,ал.2 ЗДДС”. По отношение на полученото авансово плащане през 2009 г., върху което е начислено ДДС, то следва да се анулира издадената фактура по реда на чл.116 ЗДДС. Като включи анулираната фактура с отрицателен знак в дневника за продажби за м.02.2010 г. доставчикът ще си възстанови начисленото ДДС за авансовото плащане.
 
  1. Нови хипотези на самооблагане от страна на получателя на услуги по чл.82 ЗДДС
 
Съгласно новата редакция на чл.82, ал.2 ЗДДС от 01.01.2010 г. когато доставчикът е ДЗЛ, което не е установено на територията на страната, доставката е с място на изпълнение в България и е облагаема, ДДС е изискуем от получателя при:
Ø      т.1 - доставка на природен газ чрез тръбопроводи за пренос или на електрическа енергия - когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице (аналогична на редакцията за 2009 г.);
Ø      т.2 - доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по ЗДДС лице и доставчикът е установен на територията на друга държава  - членка (няма промяна по същество, само е преместено от старата т.4 в същата разпоредба);
Ø      т.3 - доставка на услуги - когато получателят е ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 ЗДДС.
 
В новата т.3 на чл.82, ал.2 ЗДДС съществено е разширен кръгът на случаите, в които получателят на услугите следва да си самоначислява ДДС през 2010 г. спрямо 2009 г. До 31.12.2009 г. възникваше задължение за самоначисляване на ДДС само за услугите по чл.21, ал.2, т.1 и ал.3 ЗДДС, чл.22-24 ЗДДС, но съществуваха и допълнителни условия като например за услугите по чл.22 - 24 ЗДДС доставчикът трябваше и да е установен в друга държава – членка.
 
От 01.01.2010 г. получателят ДЗЛ (след промените в чл.3 ЗДДС, това са всички лица които получават услуги) ще си самоначислява ДДС във всички случаи на получени услуги когато са изпълнени едновременно следните условия:
Ø      Доставчикът е ДЗЛ, което не е установено в България, независимо дали е установено в друга държава-членка на ЕС или в трета страна. Следва да се обърне внимание и на промененената разпоредба на § 1, т.11 от ДР на ЗДДС, където изрично е регламентирано, че не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, но този обект не взема участие в извършването на доставката.
Ø      Услугата е с място на изпълнение в България. С оглед общият принцип за определяне на място на изпълнение на услуги с получател ДЗЛ  (там, където е устоновен получателя) почти във всички случаи мястото на изпълнение на услугата ще се определя по реда на чл.21, ал.2 ЗДДС и е е в България, т.е. ще възниква задължение за самооблагане.
Ø      Услугата е облагаема, независимо дали с 20 % ДДС или с 0 % ДДС. Изцяло нов момент е задължението за самооблагане при получаване на услуги, които са облагаеми с нулева ставка (например международен транспорт по чл.30 ЗДДС).
 
Заварените случаи за самоначисляване на ДДС при получаване на услуги са регламентирани в § 50, ал.3 от ПЗР на ЗДДС. Когато е направено авансово плащане до 31.12.2009 г., включително за доставка на услуга, данъчното събитие за която възниква след 01.01.2010 г. когато вече ДДС е изискуем от получателя, той е длъжен да начисли ДДС върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане.
 
Във връзка с новите хипотези на самооблагане следва да се има предвид разпоредбата на § 54 от ПЗР на ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но е регистрирано на основание чл.133 ЗДДС има възможност да подаде заявление за дерегистрация по избор, независимо от облагаемия си оборот за последните 12 месеца преди текущия, стига през същия този период лицето да е извършвало само доставки, за които след 31.12.2009 г. ДДС вече е изискуем от получателя на основание чл.82 ЗДДС.
 
  1. Промени свързани с данъчното събитие и данъчната основа.
 
10.1.       Доставки с непрекъснато изпълнение, за които няма договорено плащане за период, по-дълъг от година.
В ЗДДС е регламентирано нов тип данъчно събитие със създаването на нова ал.5 в чл.25 ЗДДС в случаите на доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност повече от една година, и за които не е налице дължимост на плащане за период, по-дълъг от една година. В тези хипотези данъчното събитие няма да възниква по реда на чл.25, ал.4 ЗДДС, т.е. когато е дължимо плащането, а за такива доставки ще се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките, данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване. Във връзка със създаването на новата алинея 5 в чл.25 досегашните ал. 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 6, 7, 8 и 9.
Начинът на определяне на данъчната основа на доставките с непрекъснато изпълнение за период по-дълъг от година и за които не е договорено дължимо плащане в рамките на годината, е рагламентиран в новата алинея 8 на чл.26 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба при доставки по чл. 25, ал. 5 ЗДДС данъчната основа се определя пропорционално на броя на месеците, включени в съответната календарна година, спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставките.
 
Съгласно новите чл.54, ал.4, 5 и 6 ППЗДДС когато, преди да е възникнало данъчно събитие за доставки по чл.25, ал.5 ЗДДС (доставките с непрекъснато изпълнение за период по - дълъг от година и за които няма плащане в календарната година), се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, ДДС става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. В случаите полученото авансово плащане без данъка се приспада до изчерпването му от данъчните основи на последващите доставки по чл.26, ал.8 ЗДДС.
 
С § 52 от ПЗР на ППЗДДС е предвиден и преходен режим за заварените към 31.12.2009 г. договори  за доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за годината, чието изпълнение е започнало към 31.12.2009 г.и към същата дата няма получено плащане по доставката. Посочено е, че и за данъчното събитие на заварените случаи се прилага разпоредбата на чл.25, ал.5 ЗДДС и се счита, че първото данъчно събитие настъпва на 31.12.2010 г., освен ако до тази дата доставката не е прекратена. Данъчната основа на доставката се определя пропорционално на броя на месеците от началото на изпълнение на доставката до 31.12.2010 г. спрямо общия брой на месеците на изпълнение на доставката, включително месеца на прекратяване на доставката.
 
10.2.       Бартер.
Направено е изменение, свързано с определяне на данъчната основа по доставки при условията на бартер в чл.26, ал.7 ЗДДС. От 01.01.2010 г. данъчната основа за всяка от доставките ще е пазарната цена за всяка от получаваната стока или услуга, а не на предоставената както беше до 31.12.2009 г.
 
11.       Промени по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит
 
11.1.       Удължаване на периода за ползване на данъчен кредит
Направена е промяна в чл.72, ал.1 ЗДДС и от 01.01.2010 г. правото на приспадане на данъчен кредит ще може да се осъществи в периода, в който е възникнало или в някой от следващите 12 данъчни периода, а не както бе до 31.12.2009 г. само в следващите три данъчни периода. Чрез това съществено удължаване на срока се дава възможност на регистрираните по ЗДДС лица ефективно да упражнят правото си на данъчен кредит, а на да го загубят заради изтекъл кратък срок.
Във връзка с новия 12-месечен срок е редактирана и разпоредбата на чл.124, ал.4 ЗДДС относно отразяване на получените фактури в дневника за покупки. Направени са и съответните промени и в разпоредбите на ППЗДДС като три данъчни периода се заменят с 12 данъчни периода в чл. 56а, ал. 1 и 3 ППЗДДС, чл. 58 ППЗДДС и чл.61а ППЗДДС.
 
В § 49 от ПЗР на ЗДДС е регламентирано, че правото на приспадане на данъчен кредит, възникнало до 01.01.2010 г., което не е упражнено към 01.01.2010 г. и за упражняването на което не са изтекли 3 данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало, може да се упражни в някои от 12 данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало това право. Това означава, че новият 12-месечен срок по чл.72 ЗДДС може да се приложи за данъчен кредит, възникнал след 01.10.2009 г., тъй като все още не са изтекли трите данъчни периода след периода на възникване.
 
11.2. Промени, свързани с процедурата по приспадане и възстановяване на ДДС
От 01.01.2010 г. е съкратена процедурата за приспадане на ДДС от три на два месеца, като след изтичането на двумесечната процедура, данъкът ще се възстановява в 30 дневен срок от подаване на последната справка – декларация, а не както бе до 31.12.2009 г. в 45-дневен срок. Тези промени са постигнати с измененията на чл.92, ал.1 и 2 ЗДДС. Извършени са и изменения и допълнения в чл. 68, ал. 3  ППЗДДС. Ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 ЗДДС, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.
Във връзка с промяната на процедурата за приспадане от три на два месеца е изменена и разпоредбата на чл.111, ал.4 ЗДДС. Направена е и промяна в чл. 71 ППЗДДС като в случаите на дерегистрация по ЗДДС от 01.01.2010 г. ще се счита, че е приключила двумесечната процедура към датата на дерегистрация, а не тримесечна, както бе до 31.12.2009 г.
С оглед съкращаването на процедурата по приспадане и възстановяване на ДДС е променено и Приложение № 6 към ППЗДДС, като се заличава последния трети период. Напомняме, че двумесечна процедура се прилага по отношение на данък за възстановяване, възникнал от м..01.2010 г., т.е. новото Приложение 6 ще се ползва най-рано при подаване на справката – декларация за м.03.2010 г. ако е налице ДДС за възстановяване.
 
Следва да имате предвид, че съгласно § 53 от ПЗР на ЗДДС двумесечният срок по чл. 92 ЗДДС се прилага за данък за възстановяване, възникнал  след 01.01.2010 г., което означава че за ДДС за възстановяване за данъчни периоди до м. 12.2009 г. включително ще се прилага тримесечна процедура. В § 50, ал.2 от ПЗР на ППЗДДС е регламентирано, че досегашното приложение № 6 към чл. 68, ал. 4 ППЗДДСсе прилага към справките декларации, отнасящи се за данъчни периоди след 1 януари 2010 г., до приключване на тримесечната процедура по приспадане. Така например ако е започнала тримесечна процедура през м.11.2009 г., тя ще приключи м.02.2010 г. и към февруарската справка – декларация ще се приложи Приложение 6, което е в сила до 31.12.2009 г. с трите месеца.
 
В чл.92, ал.3 ЗДДС е регламентирано бързото възстановяване на ДДС в 30-дневен срок, като в редакцията няма нови моменти, а само услугите, които се включват в оборота за бързо възстановяване са описани с думи, защото вече нямат специални текстове в закона.
 
Изменена е и разпоредбата на чл.92, ал.10 ЗДДС, която регламентира дължимостта на лихви от страна на НАП при невъзстановяване на ДДС в законните срокове. Съгласно чл.92, ал.10 ЗДДС данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените срокове в чл.92, ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4 ЗДДС, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от чл.92, ал. 8 ЗДДС и от спирането на данъчното производство.
 
11.3. Промени относно правото на данъчен кредит за леки автомобили
Съгласно новата редакция на § 1, т.18 от ДР на ЗДДС - „Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя. От 01.01.2010 г. за целите на ЗДДС ще се третират като леки автомобили и тези които се преоборудвани от 4+1 на 6+1 места, защото това не са седалки, монтирани от производителя на автомобила, което от своя страна означава, че за тях ще се прилага ограничението за правото на данъчен кредит в чл.70, ал.1, т.4 и 5 ЗДДС. За автомобилите, които са с фабрично монтирани повече от 5+1 места ще възниква право на данъчен кредит и след 01.01.2010 г., защото те не попадат в дефиницията за леки автомобили по смисъла на ЗДДС
 
В § 51 от ПЗР на ЗДДС са уредени заварените случаи на автомобили, които по дефиниция до 31.12.2009 г. не са леки, но след 01.01.2010 г. вече ще попаднат в обхвата на леките автомобили. В § 51, ал.1 от ПЗР на ЗДДС е регламентирано, че ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 4 (покупката) и т. 5 (горива, разходи за поддръжка и т.н.) ЗДДС не се прилагат за правото на приспадане на данъчен кредит, което е било налице и е възникнало до 31.12.2009 г., за леки автомобили, в които броят на монтираните от производителя седалки без мястото на водача не превишава 5.
В § 51, ал.2 от ПЗР на ЗДДС са регламентирани случаите на договор за лизинг с опция на преоборудвани леки автомобили. Съгласно цитираната разпоредба ако преди 31.12.2009 г. е сключен договор за лизинг с опция, по който е станала дължима поне една лизингова вноска, то и след 01.01.2010 г. ще възниква право на данъчен кредит за следващите лизингови вноски на този преоборудван автомобил, независимо че той е лек автомобил съгласно новата дефиниция. В § 51 , ал.3 от ПЗР на ЗДДС е регламентирано, че за стоките и услугите по чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, свързани с преоборудваните леки автомобили по ал. 2, след 01.01.2010 г. не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
 
 
 
12.       Промени към изискванията за данъчните документи – фактури и протоколи и в отчетните регистри.
 
12.1. Изменения при реквизитити на фактурите и издаването им
От 01.01.2010 г. е отменен като задължителен реквизит на фактурите името и фамилията на съставителя чрез отмяната на т.6 в чл. 114, ал. 1 ЗДДС, но този реквизит не е отменен в чл.7, ал.1, т.5 ЗСч.
Изменена е алинея 9 на чл.78 ППЗДДС и съгласно новата редакция фактурите за ВОД и получени услуги, издадени от лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава  - членка, се считат за отговарящи на изискванията по чл. 114 ЗДДС, когато поредният номер на документа не е десетразряден или съдържа други символи, различни от арабски цифри. В старата редакция бе допустимо да не съдържат име и фамилия на съставител, но след като от 01.01.2010 г. бе отменена т.6 от чл.114, ал.1 ЗДДС, този реквизит вече не е задължителен и за българските фактури.
 
В чл. 79, ал.2, т.3 от ППЗДДС думите "по чл. 22 - 24" се заменят с "по чл. 21, ал. 2", защото е променено мястото на изпълнение на доставките на услуги в ЗДДС и от 01.01.2010 г. като основание за неначисляване на ДДС в случаите на доставки на услуги с получател ДЗЛ, установено извън България във фактурите ще се посочва чл.21, ал.1 ЗДДС (когато е приложим, а в другите случаи ще се посочва съответната разпоредба от ЗДДС или ППЗДДС).
 
След изменението на чл.79, ал. 8 ППЗДДС при настъпване на данъчно събитие на доставката може да не се издава фактура в случаите, когато за доставката са извършени авансови плащания за цялата стойност и за които вече са издадени фактури при получаването на плащането. До 31.12.2009 г. беше въобще забранено да се издават нулеви фактури при 100 % аваносов плащане.
 
Новата разпоредба на чл.79, ал.9 ППЗДДС регламентира, че независимо от ал. 8, в случаите по чл. 25, ал. 8 ЗДДС при възникване на данъчното събитие за доставката регистрираното лице задължително издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката. Това означава, че ако нерегистирано по ЗДДС лице получи 100 % авансово плащане по доставка, но прехвърли собствеността върху стоката или завърши услугата след датата на регистрация по ЗДДС, следва задължително да издаде фактура към датата на данъчното събитие, в която да посочи цялата данъчна основа и да начисли ДДС. Във тази фактура обаче няма да се посочва сума за плащане от получателя и това е напълно допустимо съгласно чл.114, ал.1, т.14 ЗДДС.
 
Създадени са нови алинеи 10 и 11 в чл.79 ППЗДДС. Съгласно чл.79, ал.10 ППЗДДС когато за извършено авансово плащане за доставка, за която данъкът е изискуем от получателя по доставката, същият е начислил ДДС с протокол по чл.117 ЗДДС и впоследствие при възникване на данъчното събитие за доставката данъкът е изискуем от доставчика, последният издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката и начислява ДДС. В тези случаи на основание чл.79, ал.11 ППЗДДС получателят анулира издадения протокол като погрешно съставен по реда на чл. 80, ал. 5 и 6 ППЗДДС.
 
 
 
12.2. Изменения и допълнения, свързани с протоколите за самоначисляване на ДДС
 
Съгласно новата редакция на чл.117, ал.2, т.7 ЗДДС от 01.01.2010 г. в протоколите по чл.117 ЗДДС освен основанието за начисляване на данък ще се посочва и основанието за неначисляване на данък. Това означава, че протокол по чл.117 ЗДДС ще трябва да се издава от регистрираните лица и в случаите, когато е налице хипотеза на самооблагане чл.82, ал.2 ЗДДС, но доставка, за която не се дължи ДДС.
Извършени са промени в чл. 81  ППЗДДС и съгласно новата редакция на алинея 6 протокол по чл. 117 ЗДДС се издава и в случаите, когато доставката е облагаема с нулева ставка, както и когато данък не следва да се начислява.
 
По отношение на случаите, в които в протокола се начислява нулева ставка на ДДС е създаден изричен регламент в чл.38б ППЗДДС, който урежда доставки на услуги, за които ДДС е изискуем от получателя на услугата. На основание чл. 38б, ал.1 ППЗДДС в случаите, когато за доставките, облагаеми с нулева ставка, изброени в глава Четвърта на правилника, данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал.2 ЗДДС, получателят следва да разполага с относимите към него документи по тази глава, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. В чл.38б, ал. 2 ППЗДДС е посочено, че алинея 1 се прилага и за получени услуги, свързани с обработка на плавателен съд или обработка на въздухоплавателно средство, извършени на пристанища или летища извън територията на страната.
Например ако българска фирма е получател по спедиторска услуга за международен транспорт на стоки, а доставчикът е чуждестранна фирма, която не е установена в България, данъкът е изискуем от бъларската фирма – получател на услугата. За да начисли нулева ставка н ДДС българската фирма получател следва да разполага със доказателствата, посочени в чл. 30, ал.6 ППЗДДС.
 
В Приложение № 12 към ППЗДДС е регламентирано как ще се отразяват в отчетните регистри протоколите по чл.117 ЗДДС, в които е начислен 0 % ДДС или е не е начислил ДДС. Там е посочено, че ако е издаден протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС, в който получателят по доставката е начислил данък 0 или в който не е начислен данък, протоколът се отразява в "PRODAGBI. ТХТ" и "POКUPKI. ТХТ" на издателя, но полето, описващо стойност за данъка, се оставя празно (не се попълва) или се записва стойност нула (0). Това означава, че тези протоколи ще се отразяват само в съответните колони за данъчна основа на получените доставки по чл.82, ал-2-5 ЗДДС.
 
12.3. Изменения в данъчните регистри – дневници за покупки и продажби, справка – декларация и, VIES – декларация
 
От 01.01.2010 г. в резултат на направените промени в чл.125, ал.2 ЗДДС във VIES-декларацията се декларират следните доставки:
Ø      вътреобщностни доставки на стоки (те се декларираха и до 31.12.2009 г.);
Ø      доставки като посредник в тристранна операция (те се декларираха и до 31.12.2009 г.);
Ø      доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава - членка.
С оглед новата редакция на чл.117, ал.4 ППЗДДС във VIES  - декларацията не се включват доставки на стоки и на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са нерегистрирани за целите на ДДС лица. Например ако българска фирма извършва рекламна услуга на френска фирма, която не е регистрирана по ДДС във Франция, българската фирма няма да начисли ДДС на основание чл.21, ал.2 ЗДДС, но няма да посочи издадената фактура във VIES  - декларацията
В чл.117, ал.8 ППЗДДС е посочено, че доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 ЗДДС може да не се включва във VIES декларацията, когато доставката на тези услуги е освободена в държавата -  членка, където е мястото на изпълнение на доставката, т.е. там където е установен получателя ДЗЛ.
 
С промените в чл. 113, ал.3 ППЗДДС е регламентирано, че лицата регистрирани на основание чл.97а ЗДДС могат да не изготвят дневник за покупките, защото нямат право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.4 ЗДДС.
 
Създадена е нова алинея. 17 в чл.113 ППЗДДС, която регламентира че могат да се отразяват на един ред в отчетните регистри - дневника за продажби следните доставки:
Ø      доставките с място на изпълнение на територията на трета страна или територия, които не са приравнени на облагаеми по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗДДС,
Ø       доставките на финансови услуги по чл. 46 ЗДДС и на застрахователни услуги по чл. 47 ЗДДС с място на изпълнение в България;
Ø       доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето.
Например застрахователно дружество може да отрази на един ред в дневника за продажби всички застрахователни премии когато получатели са български физически или юридически лица.
 
Съгласно чл. 115, ал. 10  ППЗДДС корекции на грешки в справка-декларацията се извършват по реда на чл. 126 ЗДДС. Корекции на грешки във VIES декларацията се извършват по реда на чл. 126, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗДДС.
 
Във връзка с промените в ЗДДС относно мястото на изпълнение на доставки с услуги и въвеждане на новото правил с чл.21, ал.2 ЗДДС при услуги с получател ДЗЛ, установен извън България са направени и съответните корекции в дневника за покупки, справката – декларация и VIES – декларацията (чл.117 ППЗДДС, Приложение 10, Приложение 12, Приложение 13, Приложение 14, Приложение 15 към ППЗДДС).
 
13.       Изменения, свързани с доставките на стоки втора употреба
 
Променен е чл.143, ал.1 ЗДДС и считано от 01.01.2010 г. режимът на облагане на маржа в цената ще се прилага само за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга  държава  - членка от:
Ø      данъчно незадължено лице;
Ø      друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50 ЗДДС, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава  - членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
Ø      друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава  - членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
Ø      друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
 
С отмяната на чл.147, ал.2, 3 и 4 ЗДДС са премахнати ограниченията за правото на данъчен кредит за получени доставки от дилър, които той използва за осъществяване продажбата на стоки втора употреба. Това означава, че след 01.01.2010 г. дилърите вече няма да правят годишна корекция на ползвания данъчен кредит за стоките и услугите, използвани за извършване на дейността им. Такава корекция обаче следва да се направи за 2009 г. със справката – декларация за м.12.2009 г.
С промяната на чл.151, ал.3 ЗДДС когато дилърът прилага общия ред на ЗДДС при проджба на стоки данъчната основа при продажба на стоки по общия ред на закона, т.е. договорената цена, а не както до 31.12.2009 г. данъчната основа не можеше да бъде по-ниска от цената на придобиване на стоката.  
 
14.       Промени, свързани с процедурите за регистрация и дерегистрация. Задължение за деклариране на електронен адрес за кореспонденция с НАП.
 
14.1. Електронен адрес за кореспонденция за всички регистрирани по ЗДДС лица
От 01.01.2010 г. всички лица, които са регистрирани по ЗДДС, ще трябва да обявят електронен адрес за кореспонденция пред НАП на основание чл.101, ал.5 ЗДДС. Ако лицето е обявило електронен адрес за кореспонденция в Агенцията по вписванията, то този адрес ще се ползва и от НАП. Ако лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, то към заявлението за регистрация по ЗДДС задължително се посочва такъв адрес. При промяна на електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако промяната е направена чрез вписване в Агенцията по вписванията. С оглед въвеждането на изискването за деклариране на електронен адрес за кореспонденция с НАП е направена промяна в Заявлението за регистрация по ЗДДС (приложение № 1 към чл. 74, ал. 1 ППЗДДС). След промяната още при регистрацията по ЗДДС лицата ще са посочили електронен адрес по чл.101, ал.5 ЗДДС. Съгласно новата алинея 5 в чл.74 ППЗДДС уведомяването при промяна на електронния адрес се извършва чрез подаване на декларация от регистрираното лице в 7-дневен срок, освен ако промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.
 
В § 55 от ПЗР на ЗДДС е даден краен срок до 31.03.2010 г. на регистрираните към 01.01.2010 г. лица да посочат електронен адрес за кореспонденция пред НАП. В § 56 от ПЗР на ППЗДДС е регламентирано, че регистрираните към 01.01.2010 г. по ЗДДС лица посочват електронен адрес за кореспонденция по чл. 101, ал. 5 ЗДДС чрез подаване на декларация до компетентната териториална дирекция на НАП. Декларация не се подава, когато електронният адрес за кореспонденция е заявен за вписване в Агенцията по вписванията.
 
14.2. Служебна дерегистрация на лице по чл.176 ЗДДС и регистрация по ЗДДС в един и същ данъчен период
В чл. 111, ал.2 ЗДДС е създадена нова точка 5, съгласно която не е налице доставка на наличните стоки и услуги към датата на дерегистрацията, когато едно лице е дерегистрирано на основание чл.176 ЗДДС и след това в рамките на същия данъчен период е регистрирано отново.
С разпоредбата на чл.76, ал.3 ЗДДС е уточнено, че повторно регистрираното лице ще има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на ЗСч в периода от датата на дерегистрацията му до последващата му регистрация, които активи са налични към датата на тази последваща регистрация. Правото на данъчен кредит възниква при условията на чл.74, ал.2.ЗДДС
В новата алинея 10 на чл.125 ЗДДС е регламентирано, че когато дерегистрацията и последващата регистрация са в рамките на един и същ период регистрираното лице подава една справка–декларация за данъчния период, включваща доставките, извършени до датата на дерегистрацията, включително доставките, извършени след датата на последващата регистрация.
 
14.3.Промени свързани с правомощията на органите по приходите с борбата с данъчните измами
С изменението на чл.96, ал.8 ЗДДС се дава право на органа по приходите по своя преценка да регистрира или да откаже да регистрира лице, на което е отказана регистрация или регистрацията е прекратена на основание чл.176 ЗДДС. До 31.12.2009 г. ако на едно лице е отказана регистрация или регистрацията е прекратена на основание чл.176 ЗДДС, органите по приходите бяха длъжни да откажат повторна регистрация по ЗДДС, докато не отпаднат основанията за дерегистрация или отказ от регистрация по чл.176.
Аналогични промени са направени и в разпоредбите на чл.176а, ал.1 и 3 ЗДДС, които вече дават право на органите по приходите по тяхна преценка да откажат или да не откажат регистрация, съответно да дерегистрира или да не лице, при наличие на обстоятелствата по чл.176а ЗДДС.
В чл.176 ЗДДС са разширени хипотезите, при които приходната администрация може да откаже да регистрира или да дерегистрира някое лице. С оглед новата редакция начл.176, т.4 ЗДДСот 01.01.2010 г. основание за отказ от регистрация и за дерегистрация вече ще е налице и когато лицето има публични задължения, събирани от НАП(данъци, осигурителни вноски и т.н.),общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. При старата редакциядо 31.12.2009 г. тази разпоредба се прилагаше само по отношение на данъчните задължения. Ново основание за дерегистрация е създадено в чл.176,т.5 ЗДДС ако лице не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.
 
15. Промени относно регистрацията по българския ЗДДС на чуждестранни лица
 
Съгласно новата редакция на чл.133, ал. 6 ЗДДС, когато за чуждестранно лице възникнат основания за регистрация по ЗДДС от 01.01.2010 г. това чуждестранно лице се регистрира по общия ред на ЗДДС (а не както до 31.12.2009 г. чрез акредитиран представите) ако:
Ø      лицето е установено в друга държава  - членка на ЕС
 или
Ø      лицето е установено в трета страна, с която България има правни инструменти за взаимопомощ. Дадена е и нова дефиниция в § 1, т.63 от ДР на ЗДДС на понятието “трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ”.
Ако чуждестранното лице от друга държава – членка на ЕС желае то може да посочи акредитиран представител, но в тези случаи съгласно чл.135, ал.3 ЗДДС акредитираният представител няма да е солидарно и неограничено отговорен за задълженията му, възникнали на основание ЗДДС. В §54 от ПЗР на ППЗДДСе уточнено, че акредитираните представители на вече регистрирани по българския ЗДДС чуждестранни лица, установени в друга държава  - членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, отговарят солидарно и неограничено само за задълженията на чуждестранното лице за данъчни периоди до 31.12. 2009 г. включително.
Ако чуждестранното лице обаче е установено в трета страна, с която България няма правни инструменти за взаимопомощ и след 01.01.2010 г. то ще трябва да се регистрира по българския ЗДДС чрез акредитиран представител, като този представител остава солидарно и неограничено отговорен за задълженията на чуждестранното лице, възникнали на основание на ЗДДС.
 
Съгласно новата алинея 7 в чл.133 ЗДДС органът по приходите може да регистрира служебно (по реда на чл. 102 ЗДДС) чуждестранно лице, което отговаря на условията за задължителна регистрация дори и когато то е подало в срок заявление за регистрация, в което обаче не е посочен акредитиран представител. С оглед новата редакция на чл.134, ал.3 ЗДДС от 01.01.2010 г. органите по приходите по своя  преценка ще дерегистрират или ще откажат дерегистрация на чуждестранно лице, когато то не е определило нов акредитиран представител в срока по чл.133, ал.4 ЗДДС, а не както бе до 31.12.2009 г. задължителна служебна дерегистрация.
 
16. Въвеждане на задължение за дистанционна връзка с НАП на касовите апарати
 
От 01.01.2010г. се въвежда задължение за осъществяване на дистанцинно връзка с НАП на всички касови апарати, както на регистрирани по ЗДДС лица, така и на нерегистрираните по закона. Съгласно промените в чл.118, ал.2 ЗДДС ще трябва фискалните устройства задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП. В същата разпоредба изрично е посочено, че техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка ще бъдат регламентирани с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (Наредба № Н-18).
В § 56, ал.1 от ПЗР на ЗДДС  министърът на финансите трябва в 6-месечен срок, считано от 1 януари 2010 г., да направи съответните промени в Наредба № Н - 18, които да регламентират изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка на фискалните устроиства с НАП. Съгласно  § 56, ал.2 от ПЗР на ЗДДС с Наредба № Н-18 министърът на финансите ще трябва да определи срок, в който лицата следва да приведат дейността си по осъществяване на дистанционната връзка с НАП в съответствие с изискванията на наредбата. Предвидена е възможност министърът на финансите да определи различен срок за определени групи лица, като този срок обаче не може да бъде по-кратък от шест месеца и по-дълъг от две години от влизането в сила на измененията в Наредба№ Н-18.
Във връзка с въвеждането на изискването към касовите апарати за осъществяване на дистанционна връзка с НАП са променени разпоредбите на чл.185 ЗДДС и чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС (въвеждат се съответните санкции за липса на такава).
 
17. Доказателства за вътреобщностна доставка на стоки
 
Извършени са промени  чл. 45, т. 2  ППЗДДС, който регламентира с какви документи се доказва транспортирането на стоки при ВОД от България до друга държава – членка. Съгласно новата редакция на чл.45, т. 2 ППЗДДС доказателствата са:
а) когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя  - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът;
б) когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика  - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
С новата редакция се въвеждат задължителни реквизити за писменото потвърждение от получателя, каквито не същестуваха до 31.12.2009 г. и възможността да се използва то като доказателство се ограничава само до случаите, в които транспортът е извършен от получателя или от трето лица за негова сметка. Когато транспортът на стоките се извършва от доставчика или за негона сметка от друго лице като доказателство от 01.01.2010 г. е допустим само съответния транспортен документ.
 
18.Изменения на доставките, свързани с международен транспорт
 
От 01.01.2010 г. нулева ставка по чл.31 ЗДДС ще се прилага само по отношение на доставките на стоки и услуги за плавателни средства в открито море и за въздухоплавателни средства, използвани от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове. Видовете доставки са изчерпателно описани в чл.31, т. 1 – 10 ЗДДС.
След промените е отпаднало разделението на корабите на малки и големи, което се прилагаше до 31.12.2009 г., а за прилагането на нулевата ставка за доставки за плавателни средства е въведено само изискването те да се използват в открито море. В ЗДДС не е въведена дефиниция на понятието „открито море” и липсата на изричен регламент кога ще се приема, че плавателните съдове се използват в открито море би могло да доведе до трудности при определяне за прилагането на нулевата ставка и кога следва да се начислява 20 % ДДС. 
За доставките на стоки и услуги за въздухоплавателни средства новото изискване за прилагане на нулева ставка пък е те да се използват от авиационен оператор, извършващ предимно международни рейсове.
С оглед промените в чл.31 ЗДДС са извършени и изменения в чл.25 , 26, 28, 29 и 30 ППЗДДС относно необходимите доказателства при извършване на такива доставки, облагаеми с нулева ставка.



Коментар
Законът за здравното осигуряване (ЗЗО - обн. ДВ, бр. 70 от 1998 г., посл. изм. бр. 101 от 2009 г.) е основният документ, който регламентира категориите осигурени лица, както и реда за внасяне на здравноосигурителните вноски (ЗОВ) за всяка от тях.
Размерът на ЗОВ се определя всяка година със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса като процент върху осигурителния доход. Този процент може да бъде променян след гласуване на Народното събрание, което одобрява републиканския бюджет за следващата година.
След стартирането на дейността на Националната агенция за приходите (НАП) от 01.01.2006 г. дейността по набиране на средства от задължителни здравноосигурителни вноски на лицата бе предоставена за осъществяване от агенцията. Управлението на средствата и тяхното разходване се осъществява от НЗОК и нейните териториални поделения - районните здравноосигурителни каси (РЗОК).
Здравноосигурителните вноски се превеждат независимо от това дали се отнасят за периоди преди или след 1 януари 2006 г. по сметките на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
На интернет-страницата на НАП (www.nap.bg) са публикувани банковите сметки, параграфите от Единната бюджетна класификация, както и бюджетните идентификационни номера (БИН) за плащане на дължимите здравни вноски. Те са изложени също и във всички териториални поделения на НАП и в търговските банки.
НАП организира и контролира събирането на здравноосигурителните вноски и предоставя информация за осигурените лица и събраните ЗОВ.
Агенцията предоставя и консултации относно размера и начина на изчисляване и внасяне на ЗОВ; извършва справка/проверка на актуалния здравноосигурителен статус на лицата; при необходимост се изчислява дължимата сума на ЗОВ и лихвите към деня на изчисляването и/или се издава удостоверение за промяна в статуса на осигуреност.
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
·                                  всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
·                                  българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
·                                  чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който РБългария е страна;
·                                  лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
·                                  чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
·                                  лицата, за които се прилага законодателството на Република България, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Задължението за осигуряване възниква:
·                                  за всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането;
·                                  за чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България - от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване;
·                                  за лицата с предоставен статут на бежанец, с хуманитарен статут или с предоставено право на убежище - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
·                                  от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;
·                                  от датата на възникването на основанието за осигуряване, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Здравноосигурителните вноски се внасят по банков път или с пощенски запис по банковите сметки на териториалните поделения на Националната агенция за приходите.
Всички лица, задължени да внасят осигурителни вноски от възникването на основанието за осигуряване, са длъжни ежемесечно да представят съответните данни в териториалните поделения на НАП с декларация по образец, освен в случаите по чл. 43 ЗЗО.
Основни моменти, свързани с внасянето на здравноосигурителните вноски и тяхното деклариране
Здравноосигурителните вноски се внасят от самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Гражданите могат да заплатят ЗОВ авансово за избран от тях период.
Вноските се плащат по банков път или с пощенски запис по банковите сметки на ТД на НАП.
За 2010 г. вноската се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение 60:40.
·                                 За сметка на работодателя или ведомството се осигуряват:
- лицата, които получават обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане и за отглеждане на дете;
- когато това е предвидено в закон;
- лицата в неплатен отпуск, когато неплатеният отпуск е поради производствена необходимост, престой, и за отглеждане на дете.
·                                  За сметка на фонд “Безработица” се осигуряват лицата, получаващи обезщетение за безработица.
·                                  За сметка на републиканския бюджет се осигуряват:
- пенсионерите;
- лицата до 18 години и след тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование - в сила от 01.01.2003 г. (до тази дата децата се осигуряват от техните настойници);
- студентите редовно обучение във висши училища - до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;
- чуждестранните студенти - редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
- социално слабите с право на социално подпомагане, или настанени в домове за социални грижи;
- задържаните под стража или лишените от свобода;
- лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или с право на убежище;
- ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на МВР и държавните служители;
- родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90%, които постоянно се нуждаят от чужда помощ;
- съпрузите на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии - за периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - за периода на получаване на обезщетението.
·                                 Самоосигуряващи се лица са:
Едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, сътрудниците в търговските дружества и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, както и земеделските производители. Тези самоосигуряващи се лица осигуряват за своя сметка неосигурените членове на семействата си до края на 2002 г. (чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО).
Лицата по чл. 40, ал. 4 ЗЗО. Тези самоосигуряващи се лица са длъжни да осигуряват децата си до завършване на средно образование до края на 2002 г.
Когато неплатеният отпуск е по желание на лицето, осигурителните вноски за здравно осигуряване са изцяло за негова сметка. Неплатен отпуск по желание на лицето е отпускът, разрешен от работодателя по искане на работника или служителя на основание чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда. В този случай работодателят разрешава неплатен отпуск, независимо от това дали е ползван, или не платеният годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж. Неплатен отпуск по желание на лицето е и отпускът, разрешен на основание чл. 170, ал. 2 от Кодекса на труда за кандидатстване в училище с приемен изпит без съгласие на работодателя. Здравноосигурителните вноски са за сметка на работника или служителя и когато ползва неплатен отпуск на основание чл. 171, ал. 2 от Кодекса на труда за подготовка и явяване на приемен, зрелостен или държавен изпит, за подготовка на дипломна работа в средните и висши учебни заведения, за подготовка и защита на дисертация. Внасянето на дължимата от работника сума за здравно осигурява през време на неплатения му отпуск се извършва от работодателя. Когато работникът или служителят е в продължителен неплатен отпуск по свое желание и няма възнаграждение, от което да бъдат удържани здравноосигурителните вноски, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка суми. Сумата може да бъде внесена и авансово за избран период от време. В случай че лицето не внесе дължимите здравноосигурителни вноски, работодателят не е задължен да ги заплати от свои средства.
За сметка на работодателя са здравноосигурителните вноски в случаите на неплатен отпуск поради производствена необходимост, както и в случаите, при които лицето ползва отпуск по чл. 162, 163 и 164 от Кодекса на труда (временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете без право на парично обезщетение), както и времето на неплатен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 165 и 167а от Кодекса на труда.
Българските граждани, пребиваващи повече от 183 дни в чужбина през една календарна година, включително лицата с двойно гражданство - чрез еднократно внасяне на 12 осигурителни вноски (чл. 40а ЗЗО).
Лицата, работещи без трудови правоотношения (на граждански договор), които са получили възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата за месеца, се осигуряват за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 4.
Прекъсване на здравноосигурителните права и оказването на медицинска помощ
Ако при посещение при общопрактикуващия лекар (ОПЛ) здравноосигуреното лице установи, че е в списъка на лицата с прекъснати осигурителни права, следва да се обърне към териториалното подразделение на НАП за изясняване на осигурителния статус.
Осигурените лица, които са длъжни да се осигуряват за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от 3 дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца преди месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е по вина на работодател или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не по вина на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ) не ги лишава от осигурителни права.
Здравноосигурителните права на самоосигуряващите се лица, включително лицата по чл. 40, ал. 4 ЗЗО, и лицата в неплатен отпуск, които заплащат за своя сметка здравни вноски, се прекъсват, ако те не са внесли повече от три дължими месечни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
Здравноосигурителните права се възстановяват след внасяне на най-малко 12 осигурителни вноски за тези 15 месеца.
Здравноосигурителните права на българските граждани и на лицата с двойно гражданство, пребивавали повече от 183 дни извън страната през една календарна година, се възстановяват веднага, ако еднократно заплатят сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица към момента на внасянето или след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 ЗЗО.
До възстановяване на здравноосигурителните си права тези лица заплащат оказаната им медицинска помощ и заплатените суми не подлежат на възстановяване.
Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода от 01.01.2000-31.12.2007 г., за времето, през което са били в чужбина и не са ползвали медицинска помощ, заплатена от Националната здравноосигурителна каса в рамките на този период, могат да се освободят от задължението да внасят здравни вноски. За да направят това, те трябва да подадат декларация в териториалната дирекция на НАП по постоянния си адрес в България.
Ако тези българи решат да ползват здравни услуги, заплатени от НЗОК в България, ще трябва да възстановят здравноосигурителните си права, като внасят в продължение на 6 месеца здравноосигурителни вноски или заплатят еднократно сума в размер на 12 вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.
Допълнителна информация за реда на освобождаване от задължението за плащане на здравни вноски, необходимите документи и попълването на декларацията е поместена на интернет-страницата на НАП (www.nap.bg). Такава информация може да бъде получена и от Информационния център на НАП на телефон 0700 18 700, на цената на градски разговор за цялата страна.
Документи, изясняващи здравноосигурителния статус, с оглед възстановяване на здравноосигурителните права на осигурените лица
Когато лицата не са били осигурявани по вина на друго лице (работодател, възложител, за сметка на общински или републикански бюджет и т.н.), представят документ, удостоверяващ това положение. Различните видове документи, представяни в тези случаи от различните категории лица, са посочени в публикуваната по-долу таблица:
e>
Багряна МАРКОВА
Д-р Страшимир ГЕНЕВ, д.м., началник-отдел в ЦУ на НЗОК
  ГОДИШНО ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДОХОДИТЕ ОТ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВА ИЛИ ИМУЩЕСТВО ПО ЗДДФЛ, ПОЛУЧЕНИ ПРЕЗ 2009 Г.

Проф. Костадин ИВАНОВ
Източник: Еспертис
   
    Доходите на физическите лица от прехвърляне на права или имущество са един от петте вида доходи, които формират общата годишна данъчна основа, която се определя чрез попълване и подаване на годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Нормативното регламентиране на този вид доход, съдържащо се в чл. 33 и 34 от закона, недостатъчно се познава от данъчно задължените физически лица. Така е, защото,  първо, този доход е специфичен по своя характер, второ, нормативното му регламентиране в закона е сравнително сложно и, трето, доход се реализира от прехвърлянето на различни видове права и имущества, в резултат на което е възможно да възникнат осем подвида доходи от прехвърляне на права или имущество.
Това налага да се разяснят и коментират редът и начинът за определяне  и съответно годишно деклариране на доходите от прехвърляне на права или имущество, получени  от физически лица през 2009 г.
При попълване и подаване на годишната  данъчна декларация за 2009 г. физическите лица следва да имат предвид, че в ЗДДФЛ по различен начин се определя облагаемият доход от прехвърляне на различните видове права и имущество – недвижимо, движимо, ценни книжа.
Това се регламентира в глава пета, раздел V, чл. 33 на закона по следния начин:
1. Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително ограничени вещни права върху такова, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намали с 10 на сто нормативно признати разходи.
2. Облагаемият доход за определени видове движимо имущество, посочени в чл. 33, ал. 2, е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване (без да се намалява с 10 на сто) при продажба или замяна на:
а) пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;
б) произведения на изкуството, предмети за колекциониране и антикварни предмети.
3. Облагаемият доход от продажби или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове  и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалени със сумата  на реализираните през годината загуби, определени също за всяка конкретна сделка – ал. 3 от чл. 33 на закона.
Следва да се има предвид, че реализираната печалба, съответно загуба за всяка сделка с посочените ценни книжа и финансови активи се определя, като продажната цена по конкретната сделка  се намали с цената на придобиването им.
Възможна е следната особеност. Финансовите активи от един и същи вид, издадени от едно лице, може да имат различни цени на придобиване. Ако впоследствие част от тях се продадат и не е възможно да се докаже конкретната им цена на придобиване, се  приема и ползва среднопритеглената цена при установяване размера на облагемия доход. Среднопритеглената цена се определя  въз основа на цената на придобиване на наличните (държаните) към датата на продажбата финансови активи от същия вид и от едиин и същ издател (емитент).    
4. Облагаем доход е и доходът, получен във връзка с предоставяне на имущество по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на право на собственост върху имуществото. Този доход се облага независимо от обстоятелствата по чл. 13 на закона.
Размерът на облагаемия доход за предоставено имущество по финансов лизинг се определя  по формулата, съдържаща се в ал. 9 на чл. 33 от закона.
5. Облагаемият доход при прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със  зличаването на едноличния търговец  в търговския регистър е положителната  разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието му - ал. 10 от чл. 33 на закона.
Собственият капитал на предприятието на едноличния търговец е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието му.
6. Възможно е продажната цена по сделката с недвижимо имущество по ал. 1 на чл. 33 да се заплаща на части в различни данъчни години. В случая за всяка от данъчните години, през които е станало частичното плащане, облагаемият доход се определя по формулата в ал. 7 на чл. 33 от закона.
Когато продажната цена по сделките с движимо имущество, посочено в ал. 2 на чл. 33, се плаща на части в различни данъчни години, облагаемият доход за всяка от тези данъчни години се определя чрез ползване на формулата в ал. 8 на чл. 33 на закона.
7. Събираемостта на дължимия данък за доходите от продажба или замяна на имущество зависи в голяма степен от точното установяване на продажната цена, цената на придобиване и датата, на която доходът се смята за придобит.
При определяне на продажната цена и датата на  придобиване на дохода следва да се има предвид следното. Продажната цена на различните видове имущество – недвижимо, движимо, финансови активи, включва всичко, което лицето е придобило във връзка с продажбата или замяната, включително възнаграждение, което не е изразено в пари. Придобитият доход може да бъде в парична или непарична форма.
Доходът от продажба или замяна на имущество се смята за придобит към датата на прехвърлянето на собствеността – чл. 11, ал. 2 от закона. А доходът от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец се смята за придобит на датата на съдебното решение за прехвърлянето му със заличаване на едноличния търговец – чл. 11, ал. 4 от закона
Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането е получено от трето лице, а не от лицето, извършило продажбата или замяната. В този случай датата на придобиването  на дохода е датата на плащането в брой или датата на заверяване на сметката на третото лице, получило дохода, или датата на получаването на чека – при безвъзмездно плащане.
8. Цената на придобиването на имуществото, което е обект на продажба или замяна, е различна при различните видове сделки с имущество. Различна е и формата на сделката - продажба или замяна, което се вижда от следното:
- Цената на придобиване на  различните видове имущество е документално доказаната цена на придобиване – ал. 6 от чл. 33 на закона.
- Цената на придобиването е документално доказаната цена на придобиване на имуществато, увеличена с документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице – в случаите на замяна с доплащане.
- Цената на придобиване е нула, когато няма документално доказаната цена на придобиване. Тя е нулева и за имущество, придобито по дарение, както и за акции и дялове, получени при разпределение на печалбата или с друг източник на собствения капитал.
- Цената на придобиване е документално доказаното доплащане, дължимо от физическото лице при замяна с доплащане, когато няма документално доказана цена на придобиване на имуществото, което е обект на замяна.
- Цената на придобиване е непаричната вноска (апортната вноска), вписана в учредителния договор в дружествения договор или в устава на търговското дружество, съответстваща на продадените или заменените акции и дялове – в случаите на направени непарични вноски в търговското дружество.
- Цената на придобиване е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, актуализирана с общия индекс на потребителските цени, обявени от Националния статистически институт – в случаите на продажба или замяна на имущество, което е придобито преди 1 януари 1998 г.
При установяване на годишния облагаем доход на физическото лице от продажба или замяна на права или имущество важен момент  е точното определяне на цената на придобиване.
При определяне на годишната данъчна основа и годишния облагаем доход на съответното физическо лице от продажба или замяна на имущество през  данъчната година следва да се има предвид нормативната постановка в чл. 34 на закона. Според нея годишната данъчна основа на доходите от прехвърляне на права и имущество е сбор (сумата) от всички облагаеми доходи, придобити от продажба или замяна на имущество през данъчната година по реда на чл. 33 от закона.
Доходът от  посочените продажба или замяна на имущество се облага годишно. През данъчната година за този доход не се удържа и не се внася авансов данък, какъвто се удържа и внася за доходите по трудови и извънтрудови правоотношения, и за доходите от наем  за дадено под наем движимо и недвижимо имущество. Това е специфичен момент в данъчното третиране на доходите от продажба или замяна на имущество.
Определената годишна данъчна основа за доходите от продажба или замяна на имущество, извършени през съответната данъчна година, е част от общата годишна данъчна основа на физическото лице, в която се включват всички други доходи и източници, намалени с данъчните облекчения, предвидени в закона.
Отделните елементи (компоненти) на общата годишна данъчна основа намират израз в попълването и подаването на годишната данъчна декларация от физическите лица. Съставна част на общата годишна данъчна основа е и облагаемият доход от всички сделки (продажба или замяна) с имущество, сключени през съответната данъчна годинна.
9. Доходите на физическите лица от прехвърляне на права или имущество се декларират в приложение № 5 и в част ІV на годишната данъчна декларация. Тези доходи се групират в осем вида и всеки вид се посочва в съответната таблица:
- В таблица № 1 – Доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество.
Облагаемият доход е положителната разлика между продажната цената и цената на придобиване. Тя се намалява с 10 на сто нормативно признати разходи.
Когато  при продажбата или замяната на такова имущество продажната цена се плаща на части в различни данъчни години доходът се посочва в таблица № 2.
- В таблица № 2 – Доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, когато през 2009 г. е платена част от продажната цена.
- В таблица № 3 – Доход от продажба или замяна на транспортни средства (пътни, въздухоплавателни, водни), доход от продажба на произведения на изкуството, предмети на колекции и антикварни предмети, а в таблица № 4 – доход от посочениото имущество, когато през 2009 г. е платена част от продажната цена.
Облагаемият доход от продажба на посоченото имущество е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиването на имуществото.
Когато при продажбата или замяната на такова имущуство продажната цена се плаща на част в различни данъчни години, доходът се посочва в таблица № 4 от приложение № 5 към годишната данъчна декларация. В този случай за всяка данъчна година облагаемият доход от продажба или замяна на посоченото имущество се определя по формулата, дадена в приложението, с което се декларира доходът.    
- В таблица № 5 - Доход от продажба или замяна на: акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи и от търговия с чуждестранна валута.
Облагаемият доход от тези продажби и замени представлява сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата на реализираните през годината загуби за  всяка конкретна сделка.
Реализираната печалба или загуба за всяко сделка се определя, като продажната цена се намали с цената на придобиване на финансовия актив.
- В таблица № 6 – Доход от предоставяне на имущество по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху имуществото.
Облагаемият доход по договор за лизинг се определя по формулата, дадена в указанията за попълване на приложение № 6, в което се декларира този доход.
- В таблица № 7 – Доход от продажба на вещи по смисъла на чл. 27, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Таблица № 7 се се попълва от физическо лице – собственик на предприятие на едноличен търговец, който е включил в имуществото си като едноличен търговец, придобити от него движими и недвижими вещи, които впоследствие е изключил (извадил) от имуществото на ЕТ. В този случай се смята, че физическото лице в качеството си на едноличен търговец извършва продажба на тези вещи по пазарна цена, независимо от обстоятелствата по чл. 13 на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход по тази таблица се определя като разлика между пазарната цена и данъчната стойност на данъчните амортизируеми активи по ЗКПО или като разлика между пазарната цена и документално доказаната цена на придобиване на всички други активи.
- В таблица № 8 – Доход от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец със заличаване на едноличния търговец.
В случая облагаемият доход е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието на едноличния търговец.
Сборът от облагаемите доходи по посочените осем таблици формира годишната данъчна основа за дохода от прехвърляне на права или имущество, получен през данъчната година от съответното физическо лице. Тя се посочва в част ІІ на приложение № 6 и в част ІV на годишната данъчна декларация.
10. Следва да се отбележи и това, че вероятността и възможността за недеклариране и необлагане на доход, придобит от продажба или замяна на имущество, е значително по-голяма, отколкото за доходите от трудови и  извънтрудови правоотношения, върху които през годината се удържа авансов данък. Освен това сравнително по-малки са възможностите на данъчните органи, контролиращи годишното деклариране и облагането на тези доходи. Една от причините за по-голямата възможност за  недеклариране и необлагане на доходите от продажба или замяна на имущество е възприетият нормативно ред и начин на данъчно третиране, изразяващо се в годишно деклариране на тези доходи, придобити от физическите лица. Несъмнено по-пълно ще бъде облагането и по-голяма ще бъде събираемостта на данъка от тези доходи, когато данъкът се начислява и удържа при сключване на сделката за продажба или замяна на имота.
Събирането на този вид доход с доходите от други източници и определяне на общата годишна данъчна основа беше обосновано и необходимо, когато доходите на физическите лица се облагаха с прогрисвно-подоходен данък.
Събираемостта на дължимия данък за придобития доход от продажба или замяна на имущество ще бъде значително по-висока, ако този доход се облага с окончателен данък на датата на придобиването му през данъчната година, а не чрез годишно деклариране и включване в общия годишен доход на физическото лице, както е сега.
Облагането с окончателен данък има важно предимство пред облагането въз основа на годишно деклариране на дохода, върху който не е удържан авансов данък.
Предимството на облагането с окончателен данък при източника е това, че облагането става по време и на място на възникване и придобиване на облагаемия дохода не на сравнително по-късен период, каквото е при годишно деклрариране на дохода.
Облагането на дохода с окончателен данък ще осигури по-пълно обхващане, документиране и облагане на придобитите доходи от продажба или замяна на имущество. Избягването на данъчното задължение ще бъде  значително по-рядко и по-трудно, а при определени видове сдели и невъзможно. Не е така при облагане на тези доходи въз основа на годишното им деклариране.
Казаното ни дава основание да предложим доходите, придобити от продажба или замяна на имущество, да се облагат с окончателен данък през данъчната година. 
 
ВЪПРОС: “Български туроператор продава организирани пътувания на туристи, като пътуванията включват нощувки, хранене и посещения на исторически забележителности както в държава членка (Италия), така и в трета страна (Сърбия).
В този случай как следва да определим размера на данъчната основа на общата туристическа услуга (ОТУ) и на подлежащия на начисляване ДДС? При пресмятането на маржа по чл. 139, ал. 1 ЗДДС трябва ли да се вземат под внимание доставките на стоки и услуги, предоставени на туристите без изменение, които са изпълнени в третата страна, след като съгласно чл. 140 ЗДДС за тях доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка?”

ОТГОВОР: На основание чл. 140, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко и които са част от тази обща услуга, са с място на изпълнение на територията на трети страни или територии, т.е. извън Общността. Въпросният случай обаче не е точно такъв, тъй като общата туристическа услуга, предоставена от туроператора на туристите, включва и доставки на стоки и услуги, предоставяни на туриста без изменение, които се изпълняват извън територията на ЕС. Тогава, по правилото на чл. 140, ал. 2 от закона, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.
В конкретната ситуация е налице доставка на обща туристическа услуга, която изцяло е с място на изпълнение на територията на България. Защото местоизпълнението й е там, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва нейното изпълнение (чл. 137 ЗДДС). Но услугата включва в себе си части, който подлежат на облагане с 20 на сто данък, както и такива, облагаеми с нулева ставка. Това всъщност е един особен случай в нормативната уредба на данъка върху добавената стойност, където законът предвижда една и съща доставка да подлежи едновременно на облагане с две различни ставки.
Определянето на подлежащия на начисляване ДДС при доставката на обща туристическа услуга, която подлежи на облагане освен със ставка от 20 на сто и с нулева ставка, тъй като част от доставките на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко, са с място на изпълнение извън територията на Общността, се извършва посредством двете формули, съдържащи се в чл. 85, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Данъкът се пресмята по следното основно правило:
 
Д =
(ОС - ПокОб) х ДС
__________________
100 + ДС
х (1 - К), където:
- Д - е подлежащият на начисляване и дължим от туроператора ДДС;
- ОС - общата с
ума, включително и ДДС, която туроператорът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
- ПокОб - общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко;
- ДС - основната ставка на ДДС от 20 на сто.
Що се отнася до коефициента К (изчислява се до втория знак след десетичната запетая), той се явява съотношение между:
- общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, предоставени на туриста без изменение, които са с място на изпълнение на територията на трети страни или територии;
- общата сума на данъчните основи и данъка за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко.
За да онагледим казаното по-горе, ще дадем един пример:

Приемаме, че пътуването на един турист до Италия и Сърбия струва 600 лв., с ДДС. Получените услуги, предоставени на туриста без изменение (включително ДДС), са на стойност 500 лв. (сумата е изчислена за един турист и включва и чуждия косвен данък). От тях нощувките и храненето в Италия са за 350 лв., а в Сърбия - за 100 лв., докато превозът възлиза на 50 лв. Понеже една част от него е с място на изпълнение извън територията на Общността (превозът през Сърбия и Хърватска), то трябва допълнително да определим каква част от 50-те лева представлява доставка на услуга, предоставена на туриста без изменение, която е с местоизпълнение извън ЕС. Защото тази стойност, също както нощувките, храненето и посещението на забележителности в Сърбия, трябва да се посочи в числителя на коефициента К. За целта по мое мнение трябва да се ръководим от изминатото разстояние на и извън територията на Общността. В случая приемаме, че то е приблизително еднакво, т.е. 25 от 50-те лева цена на превоза на един турист също трябва да се включат в числителя на коефициента К.
Така при формиране на К в числителя му посочваме стойността на стоките и услугите с място на изпълнение извън територията на Общността - 125 лв., а в знаменателя - всички стоки и услуги, от които туристът се възползва пряко (те са на стойност 500 лв.). При което положение коефициентът К е равен на 0.25 (125 / 500), разликата “1 - К” е числото 0.75, а разликата “ОС - ПокОб” възлиза на 100 лв. (600 - 500). Откъдето следва, че по формулата, посочена в чл. 85, ал. 2 ППЗДДС, подлежащият на начисляване ДДС излиза равен на 12.50 лв. (100 / 6 х 0.75).

Важно е да се отбележи, че в такива случаи не е достатъчно само да пресметнем подлежащия на начисляване ДДС за доставката на общата туристическа услуга. За да попълним дневника за продажбите и справката-декларация за ДДС, трябва да определим поотделно данъчните основи на частта от доставката на обща туристическа услуга, облагаема с нулева ставка, и тази част от нея, за която се дължи 20 на сто данък. В примера 25 на сто от общата данъчна основа, определена съгласно чл. 139, ал. 1 ЗДДС, е облагаема с нулева ставка, а 75 на сто от нея - със ставка 20 на сто. Понеже тази обща данъчна основа на доставката на обща туристическа услуга е 87.50 лв. (100 лв. марж минус 12.50 лв. ДДС), то данъчната основа на частта от доставката на общата туристическа услуга, облагаема със ставка 20 на сто, ще възлезе на 62.50 лв. (12.50 / 20%), а 25 лв. ще е данъчната основа на доставка, облагаема с нулева ставка съгласно чл. 140 ЗДДС. Двете данъчни основи ще намерят отражение в различни колони - 11 (62.50 лв.) и 21 (25 лв.), на дневника за продажбите, съответно - в клетки 11 и 16 на справката-декларация за ДДС. Начисленият данък от 12.50 лв. се посочва в колона 12 на дневника за продажбите, както и в клетка 21 на справката-декларация. Напомням, че въпросните изчисления са валидни за доставката на ОТУ, предоставена на всеки един от туристите, участващи в пътуването.
За да начисли пресметнатия данък за доставката на ОТУ, туроператорът трябва да състави протокол най-късно до 5 дни от възникването й като данъчно събитие. За него се попълва не само информацията по колони 1 - 8 на дневника за продажбите, но и тази по колони 9 - 25 на същото приложение.
Протоколът трябва да съдържа следните реквизити:
- номер и дата;
- името и идентификационния номер по ЗДДС на туроператора;
- вида на услугата - обща туристическа услуга;
- датата на възникване на данъчното събитие по доставката - това ще е датата, на която започва туристическото пътуване;
- данъчната основа, облагаема с 20 на сто ДДС (в случая тя е 62.50 лв.);
- ставката на данъка - 20 на сто;
- размера на начисления ДДС върху данъчната основа, облагаема с 20 на сто - 12.50 лв.;
- данъчната основа, облагаема с нулева ставка - 25 лв.;
- основанието (правното) за начисляване на данъка от туроператора. Следва да приемем, че това са разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС, както и чл. 87, ал. 1 ППЗДДС;
- номерата и датите на фактурите, издадени на туристите във връзка с доставката на ОТУ.
Тук следва да посочим, че доставките на ОТУ се документират с издаването на фактури, а при нужда - и с известия към тях - това указва чл. 86, ал. 1 ППЗДДС. Във фактурите не се посочва ДДС на отделен ред.
Те трябва да са съобразени с изискванията на чл. 114, ал. 1 ЗДДС. Като основание за неначисляването на данък в тях следва да се впише “чл. 86, ал. 1 ППЗДДС” (чл. 79, ал. 5 от правилника).
За отбелязване е също така, че според приходната администрация (писмо на НАП изх. № 24-00-33 от 18.05.2007 г.) за доставката на обща туристическа услуга може изобщо да не се издава фактура. Според НАП в такива случаи е приложим и чл. 113, ал. 3, т. 1 ЗДДС, защото получатели на обща туристическа услуга обикновено са данъчно незадължени физически лица (лицата - туристи).
Фактурите и известията към фактурите, съставени от туроператора за доставката на обща туристическа услуга, се отразяват в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени. За тях се попълва само общата информация по колони 1 - 8 на дневника за продажбите, но не и информацията в колони 9 - 25 на същото приложение.

Ивайло КОНДАРЕВ, данъчен консултант


Подбрано за Вас от Он-лайн списание "ТИТА"
 
 
ЗДДС. Въпрос: Как следва да бъде оформена фактура при продажба на апартамент?
 
ЗДДС. Въпрос: Как следва да бъде оформена фактура при продажба на апартамент? Цената на апартамента по нотариален акт е 1 200 000 лв., като цената включва ДДС. Във връзка с продажбата следва да бъде платен данък по реда на ЗМДТ (24 000 лв.), нотариална такса (2030 лв.) и такса за вписване (1000 лв.).
 
Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант
 
По тази доставка (приемам, че цената не включва сумата на посочените такси и местен данък) данъчната основа не е равна на 1 000 000 лв, нито подлежащият на начисляване данък е 200 000 лв. Защото при облагаема доставка на сграда или части от нея са налице дължими за прехвърлянето на имота данъци и такси, които трябва да се включат в данъчната основа на доставката. 
По тази причина правилото на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС трябва да се прилага в модифициран вид. В числителя на формулата към величината „Ц” (цената по сделката с включен ДДС) трябва да се добави и размера на дължимите за прехвърлянето на апартамента данъци и такси (в случая той е 27 030 лв.). И получената сума, която в конкретната ситуация ще е 1 227 030 лв., да се умножи по числото 20 и да се раздели на 120, или за по-лесно – направо да се раздели на числото шест. Така полученият резултат (204 505 лв.) е равен на размера на данъка, подлежащ на начисляване за облагаемата продажба на апартамента. След което лесно можем да достигнем както до цената по сделката без ДДС – 995 495 лв. (1 200 000 – 204 505), така и до данъчната основа на доставката – същата се явява сума между нетната цена (цена без данък) и дължимите за прехвърлянето данъци и такси.
Така при конкретните данни във фактурата трябва задължително да фигурират следните данни:
-          цена без данък – 995 495 лв.;
-          данъчна основа на доставката – 1 022 525 лв.;
-          начислен ДДС – 204 505 лв.;
-          обща сума за плащане по доставката – 1 200 000 лв.
За отбелязване е, че в колона 11 на дневника за продажбите следва да бъде посочена данъчна основа (1 022 525 лв.), а не сума на прихода от сделката (995 495 лв.). Между тези две величини обикновено има съвпадение, но не и при продажбите на сгради или части от тях. Разликата е в размера на дължимите за прехвърлянето данъци и такси, които са част от данъчната основа на доставката, но не са приход за лицето продавач.
 
 
 
ЗДДС. Въпрос: Следва ли да се начислява ДДС за дължима неустойка за неизпълнение на клаузи по договор?
 
Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант
 
На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставките е равна на възнаграждението, дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без ДДС. Но всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставка.
От посочената законова разпоредба излиза, че неустойките и други суми с обезщетителен характер, които биват изплащани на доставчика от получателя на доставката, не се включват в данъчната й основа и не подлежат на облагане с ДДС (дори и доставката да е облагаема). Аналогично следва да бъде третирането и на заплатени суми от доставчика на получателя под формата на неустойка (обезщетение) за неточно изпълнение на договора от негова страна. Получаването на неустойка от клиента по облагаемата сделка не трябва да води до занижение на данъчната основа на доставката, тъй като не е свързано с намаляване на полагащото се по нея възнаграждение
Така че за неустойки, дължими за неизпълнение на задължения по договор, не се начислява ДДС. Тяхната стойност не трябва да влияе върху размера на данъчната основа на доставките. Изключение може да съществува само тогава, когато страните по сделката са договорили под формата на неустойка намаляване на възнаграждението, което се полага на доставчика за осъществената от него доставка. Защото примерно получателят е дължал и е заплатил по-високо възнаграждение от полагащото се на доставчика с оглед реално извършената от него работа по договора. В такива ситуации следва да се коригира (намали) цената по сделката, съответно ще бъде намален и размерът на начисления за нея ДДС (а надплатеното да бъде върнато на клиента). Вижда се обаче, че в действителност не става въпрос за неустойка, а за договорено занижаване размера на възнаграждението за доставчика.
Казаното по-горе трябва да важи и за т.нар. „неустойки със санкционен характер”. Приходната администрация неколкократно е изказвала съждания по отношение на такива неустойки, като винаги е заключавала, че същите нямат обезщетителен характер и затова са част от данъчната основа на доставките. И съответно могат да бъдат облагаеми с ДДС. Така например, в писмо на НАП с изх. № 24-00-27 от 21.04.2007 г., съдържащо указания на приходната администрация относно правната регламентация на ВОД по чл. 7, ал. 1 и 4 от ЗДДС (т. 1. 3 от подраздел II. Режим на вътреобщностна доставка на раздел А) Материално –правна регламентация на вътреобщностните доставки) четем, че лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа на доставките
Не можем да се съгласим с подобни разсъждения. Защото една неустойка би могла да бъде част от данъчната основа на доставка, само ако е с възнаградителен характер. В такъв случай обаче изобщо няма да е налице основание да се твърди, че договорената сума представлява по своята същност неустойка.
 

  ЗДДС. Въпрос: Префактурирането на разходите за консумативи може ли да породи проблеми във връзка с ЗДДС
 
ЗДДС. Въпрос: Фирма отдава под наем част от сграда на друга фирма. Електромерът и водомерът продължават да се водят на фирмата наемодател, така че цялата изразходвана електроенергия и вода ще бъдат фактурирани на фирмата наемодател. Впоследствие тези консумативи ще бъдат префактурирани на фирмата наемател с включен ДДС.   Префактурирането на разходите за консумативи може ли да породи проблеми във връзка с ЗДДС?
 
Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант
 
Въпросното префактуриране едва ли може да породи кой знае какви проблеми. Защото НАП от години има утвърдено становище по проблема, което като цяло се спазва от органите по приходите при извършваните от тях проверки и ревизии.
Според писмо на НАП с изх. № 91-00-86 от 21.03.2007 г. относно данъчното третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател, консумативните разходи за такси и за електроенергия, топлофикация, вода, телефон и др. подобни, са суми, дължими от наемателя на наемодателя във връзка с доставката по отдаването под наем на страда или част от нея (чл. 26, ал. 2 от ЗДДС), или такива, попадащи в хипотезата на чл. 26, ал. З, т. 1 и/или т. 3 oт същия закон. Поради което те се включват в данъчната основа на доставката. Правените в подобни случаи разходи са от името на доставчика (наемодателя) за сметка на получателя (наемателя), поради което не попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС.
 Ето защо сумите на консумативните разходи, за които се извършва префактурирането, следва да се приемат като неразделна част от възнаграждението за услугата по отдаване под наем на имота, поради което се подчиняват на нейния данъчен режим. По правило посочената услуга е облагаема, освен в случаите на отдаване под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Но и при тях доставчикът може да избере услугата да бъде облагаема (чл. 45, ал. 7 от ЗДДС).
Дължимите от наемателя на наемодателя консумативни разходи следва да бъдат документирани чрез включването на тези разходи във фактурите за наемното отношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитно известие към фактурата, с която е документирана услугатa за отдаване под наем на cградата (или част от нея) за съответния наемен период. Като основание за издаване на известието следва да се посочат съпътстващите основната доставка разходи и такси, които са дали основание за увеличаване на данъчната й основа.
 

ЗДДС. Въпрос: Начислява ли се ДДС на реализирана загуба при продажба на готова продукция?
 
 
ЗДДС. Въпрос: При продажба на готова продукция е реализирана загуба, тъй като себестойността е по-висока от продажната цена. В този случай следва ли да се начисли ДДС на реализираната загуба?
 
Отговор: И.Кондарев, данъчен консултант
 
От 2007 г. законът не регулира продажбите на стоки на загуба, освен в изрично посочените случаи в  чл. 27, ал. 1 от ЗДДС.
Ако въпросната продукция не попада в хипотезата на 3 от чл. 27, ал. 1, е равна на договорената продажна цена, без ДДС. В случай че продавачът и купувачът са свързани лица, основата за начисляване на ДДС ще е пазарната цена на стоките към датата на възникване на данъчното събитие.
При положение че става въпрос за продажба на новопостроени сгради (или части от тях), то тогава за данъчна основа следва да се приеме тяхната себестойност. В такъв случай не става въпрос за доначисляване на данък, а за начисляване на ДДС върху основа, която е по-висока от продажната цена на стоката.