Коментар

I. Промените в Кодекса на труда - стремеж за ограничаване на административната тежест за работодателите и създаване на облекчения при ползване на правата от страните по трудово правоотношение.
В края на март 2014 г. се извършиха някои важни промени в Кодекса на труда (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 27 от 25.03.2014 г.). Част от тях касаят ограничаване на административната тежест за работодателите, или представляват облекчение при ползване на правата на работниците и служителите (чл. 149 ал. 2 КТ, промяна в чл. 416 КТ и в чл. 327, ал. 2 КТ, отмяна на чл. 408 КТ).
Друга част от промените регламентират нови принудителни административни мерки и допълват правата на контролните органи на Инспекцията по труда: създава се нова алинея на чл. 402 - ал. 3 КТ и нови т. 10 и 11 в ал. 1 от чл. 404 КТ, както и нова ал. 4 на чл. 404 КТ.
Част от промените регламентират нов вид трудов договор - този за назначаване на стажанти - в чл. 233а-233в КТ, или изменят съществуващата правна уредба на договора за ученичество - чл. 230-233 КТ.
В тази връзка промени претърпя и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, с цел да се създаде правен ред за вписване на възникването и прекратяването на стажантските договори, както и за изпращане от дирекциите „Инспекция по труда“ на уведомления до съответната териториална дирекция (ТД) на НАП за заличаване на регистрирани трудови договори от работодатели „фантоми“, с оглед новите правомощия на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), регламентирани в чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ във връзка с чл. 402, ал. 3 КТ.

Новите принудителни административни мерки в чл. 404, ал. 1, т. 10 и 11 КТ - промени, създаващи сигурност за коректната страна по трудовото правоотношение
След въвеждането на задължението за регистрация на трудовите договори през 2003 г., чрез разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, възникнаха редица проблеми, свързани с процедурата за регистрация на трудовите договори. Правният ред определи, че работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление, съгласно образец от Наредба № 5, в рамките на 3-дневен срок - в случаите на сключване и в 7-дневен срок - в случаите на прекратяване на трудовия договор. След въвеждането на това изискване контролните органи на инспекцията по труда отчетоха известни проблеми при работодателите, свързани с регистрацията на трудовите договори, носещи вредни последици както за работниците и служителите, така и за самите работодатели.
Най-честите проблеми за работодателите при спазването на задължението за вписване на трудовите договори, е пропускане на 3-дневния срок за регистрацията им, предвиден в чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.
През 2008 г. година Националната агенция за приходите предостави в реално време на контролните органи от дирекциите „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на трудовите договори, с който още по време на проверката на работното място може да се установи има ли завареното на даденото работно място лице регистриран трудов договор. Наблюденията на контролните органи върху процеса на регистрациите на трудовите договори безспорно констатираха, че тенденцията за пропускане на сроковете няма да бъде ограничена, независимо от засиления контрол и предвидените санкции. Нещо повече - работодателите, които по невнимание са пропуснали сроковете за регистрация, не предприемаха действия за по-късно регистриране на трудовите договори поради притеснение от налагане на санкции. Не закъсняха и опитите за злоупотреби с този правен режим.
Всички тези факти наложиха промяната в Кодекса на труда, с която да се създаде правен ред за работодателите, пропуснали законовоопределения срок, да регистрират сключения от тях трудов договор, като междувременно се извършва проверка и се отхвърля съмнението за злоупотреби. Новият правен ред беше създаден през 2011 г. с промяната на чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, с която на инспекцията по труда беше възложено извършването на проверки по искане на работодателите, пропуснали 3-дневния срок за регистрация на трудов договор, които да установят факта на съществуващ писмен трудов договор, двустранно подписан от работника и работодателя, доказващ наличието на две реално съществуващи страни, работно място, а когато се касае за по-дълъг период от време от началото на сключването на трудовия договор - установяване на факта, че работникът е полагал труд, изплащане на възнаграждения и осигурителни вноски и др. При установяване на тези обстоятелства инспекцията по труда, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, издава задължителни за изпълнение предписания на работодателите за регистрация на трудовите договори.
Прилагането на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодек­са на труда от контролните органи на ИА „ГИТ“ в тези случаи не беше съвсем коректно, което наложи създаването на нова принудителна административна мярка, която да е приложима само за правната норма на чл. 62, ал. 4 КТ. Към настоящия момент това е разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ, съгласно която контролните органи на инспекцията по труда дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за сключен трудов договор, когато установят, че не е спазен срокът по чл. 62, ал. 3 КТ за регистрирането им в ТД на НАП.
През годините се очерта и още една порочна тенденция в областта на трудовите правоотношения, свързана с неправомерно използване на лични данни, която има две разновидности.
В единия случай работодатели, при преглед на направените от тях в ТД на НАП през годините регистрации на сключени и прекратени трудови договори установяват, че назад във времето, без знанието на работодателя, са били подадени уведомления за сключване на трудови договори с «работници», които никога не са работили за конкретния работодател.
В другия случай работници, с прекратени трудови правоотношения, получават отказ за изплащане на обезщетение за безработица, след регистрация в бюрото по труда, поради това, че имат сключен и непрекратен трудов договор. При справка в ТД на НАП работниците установяват, че от неизвестен за тях работодател е било подадено уведомление за сключване на трудов договор с фирма, която при опит да бъде установено местонахождението й, се оказва „фантом“. Най-често на адреса на седалището, посочено в търговския регистър, офисът, който е посочен, се оказва апартамент или неизползваем офис, а никой от съседите не е чувал за фирма с конкретното наименование, която да е осъществявала дейност в този офис.
Правната уредба преди промяната беше безсилна да реши създалия се проблем, тъй като нямаше ред за заличаване на записите в ТД на НАП при невъзникнали трудови правоотношения. Това наложи създаването на нов правен ред за извършване на проверка от контролните органи на инспекцията по труда и за уведомяване на ТД на НАП за констатиран съществуващ фиктивен запис в регистъра на ТД на НАП.
Новата принудителна административна мярка, създадена в чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, цели да урегулира две възможности.
Първата възможност касае работодателите, които реално осъществяват дейност, имат нает персонал и установяват, че имат „регистрирани“ трудови договори на „работници - фантоми“. Те ще могат да поискат от контролните органи на инспекцията по труда да издаде задължително предписание на тях или на упълномощените от тях лица, за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключен трудов договор, ако след проверка бъде установено, че няма доказателства за съществуването на трудовото правоотношение, за което има подадено уведомление.
Втората възможност ще ползва работниците, които установяват, че имат регистриран трудов договор във „фирма - фантом“, без реално те да са сключвали такъв и фирмата да осъществява дейност или да има данни за нает персонал. В този случай ще се издава задължително за изпълнение предписание за заличаване на записа, като ще се ползва и нов ред за връчването на предписанието, разписан в новата разпоредба на ал. 4 от чл. 404 КТ, предвиждаща, че задължителното за изпълнение предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, се смята за връчено на работодателя в деня на издаването му, когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията му, не могат да бъдат намерени на адреса на управление на работодателя. В тези случаи отново контролните органи на инспекцията по труда, на основание новата разпоредба на чл. 402, ал. 3 КТ, служебно ще следва да уведомят Националната агенция за приходите за издаденото задължително предписание на „работодателя - фантом“, за да може НАП, по предвидения в чл. 8, ал. 5 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ред, да извършва служебно заличаване на подаденото уведомление.

Намаляване на административната тежест за работодателите
Промяната на чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда е израз на волята на законодателя за предприемането на мерки за ограничаване на административната тежест за работодателите и създава облекчаване в режима на деклариране пред инспекцията по труда на положения през годината извънреден труд. Промяната се състои в това, че отчитането на извънредния труд, съгласно изискването на чл. 149, ал. 2 КТ, е веднъж годишно - до 31 януари на следващата календарна година.
Друга мярка в тази насока е отмяната на чл. 408 от Кодекса на труда, с което отпада задължението работодателите да изготвят и заверяват в инспекцията по труда ревизионни книги за предприятията си, техните поделения, обекти и работни площадки, както и за други работни места, на които се полага наемен труд.

Други промени в Кодекса на труда
Промяната на чл. 327, ал. 2 КТ създава облекчение при ползване на правата на работниците и служителите, чиито работодатели са преустановили дейността си. Те вече могат да изпращат заявления за издаване на разпореждане за прекратяване трудовите им договори до инспекцията по труда и по пощата, или по електронен път, но в последния случай заявлението следва да е подписано с електронен подпис.

II. Промените в Закона за обществените поръчки - отпадане на задължението на инспекцията по труда да издава удостоверения по чл. 47, ал. 2, т. 4 от закона на участници в обществени поръчки
С промените, извършени в Закона за обществените поръчки (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 40 от 13.05.2014 г.), считано от 01.07.2014 г., се променят изискванията, които може да постави възложителя към кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, неизпьлнението на които може да доведе до отстраняването им.
Изискването, предвидено в чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП, в текста преди промяната предвиждаше удостоверяване на липса на наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните до 5 години. Това удостоверение се издава от инспекцията по труда и ангажира значителен времеви и финансов ресурс на инспекторите по труда.
Извършената промяна от 13.05.2014 г. в чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП замени това изискване със следното: възложителят може да отстрани кандидат или участник в процедура, който е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран за престъпление по чл. 136 от Наказателния кодекс, свързано със здравословните и безопасни условия на труд, или по чл. 172 от Наказателния кодекс против трудовите права на работниците.
Тази нова редакция на разпоредбата ще освободи инспекцията по труда, след 01.07.2014 г., от задължението за издаване на удостоверения по чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП за обществени поръчки, обявени след 01.07.2014 г.

Теодора ДИЧЕВА, директор на Дирекция „Трудови и служебни правоотношения и правно осигуряване“ в ИА „ГИТ

От 01.01.2013 г., съгласно промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), извършени със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 94 от 2012 г.), е установено задължение за подаване на декларация за дължими данъци (ДДД) по чл. 55 от закона. Тези промени са свързани с проекта за намаляване на банковите сметки на НАП и кодовете за вид плащане, индивидуализиращи вида на данъка или задължителната осигурителна вноска. През предходната година (в края на 2011 г.) бяха изменени регламентираните със закона правила за освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 ЗДДФЛ.
След последните извършени промени в ЗДДФЛ ясно се открояват два вида деклариране по закона - деклариране на доходи и деклариране на данъци. В действителност това деление е условно, доколкото при декларирането на доходите задълженото лице само изчислява както основата, така и дължимия данък, в рамките на предварителното установяване на задължението на лицето по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Въпреки това разширяването на обхвата на доходите, при придобиване на които се декларира дължим данък по чл. 55, от една страна, и ограничаването на самото деклариране по чл. 55 до размера на данъка (без посочване на доход и изчисляване на основа за облагане) от друга, води до напълно нов момент на припокриване в декларирането по закона.
Ще припомня, че до края на 2012 г. с декларация по чл. 55 се декларираха доходи на чуждестранни физически лица (ЧФЛ), облагани с окончателни данъци. В повечето случаи това деклариране не беше последвано от друго за данък върху същия доход (с изключение на частната хипотеза на преизчисляване на данък по чл. 37а ЗДДФЛ).
Въведеното от 2013 г. деклариране на данъка служи за обезпечаване функционирането на т.нар. „единна сметка“, но е необходимо да бъде последвано от мерки за отстраняване възможността за двойно деклариране на данък за един и същ доход. Това не е направено нито при промените в закона, нито например с образеца на ГДД за 2012 г. по отношение предвиденото в § 60 от ЗИД на ЗДДС деклариране на стари (възникнали преди 01.01.2013 г.) задължения за данъци по ЗДДФЛ.
Следва да се отбележи, че някои от сроковете за подаване на новия образец на декларация по чл. 55 вече изтекоха. Това касае повечето от данъците, дължими за доходи от предходни периоди, които не са били внесени към 31.12.2012 г. Независимо от това, изясняването на хипотезите на деклариране е важно с оглед предстоящото текущо деклариране през 2013 г. До 30.04.2013 г. физическите лица (ФЛ) следва да подадат ГДД за доходите си от 2012 г. и ДДД за авансовия и/или окончателен данък върху доходите от първото тримесечие на 2013 г. Предприятията и самоосигуряващите се лица, също до 30.04.2013 г., имат задължението за подаване както на справката по чл. 73 за изплатените през 2012 г. доходи, така и на ДДД за начислените/изплатени от тях доходи на физически лица през първото тримесечие на 2013 г.¹ С оглед на това, в следващите редове ще разгледам посочените задължения за деклариране на данъците.

І. Деклариране на данъци. Декларация по чл. 55 ЗДДФЛ - образец 4001

От началото на 2013 г. задълженията за всички републикански данъци, за вноски към фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО), за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” (ГВРС), за Учителския пенсионен фонд (УчПФ) и здравноосигурителните вноски към НЗОК могат да се платят от задълженото лице с едно платежно нареждане, в което се вписва общата сума на задълженията, които се погасяват с плащането. С декларирането на дължимите вноски за данъка се търси кореспонденция между извършено плащане и възникнало задължение за данък през определен период.

1. Основни положения

• Вследствие промяната в разпоредбата, декларирането по чл. 55 ЗДДФЛ вече се отнася не само за данъците за доходи на ЧФЛ, облагаеми с окончателен данък по реда на глава шеста от закона, но и за други, облагаеми по смисъла на закона доходи, както на ЧФЛ, така и на МФЛ.
• Декларирането по чл. 55 не включва данъци за доходи от източници, за които не се дължи данък (авансов или окончателен) текущо през годината, а определянето на годишния размер на данъка се извършва с ГДД.
• ДДД не се подава за данъци върху доходи от трудови правоотношения.
• Дължимият данък за вида доход се декларира сумарно за релевантния период, а когато декларацията се подава от платеца на дохода - обобщено за всички лица, придобили съответния доход през този период.
• ДДД се подава в ТД на НАП, където подлежат на внасяне дължимите данъци.
• Декларацията се подава, независимо от това дали данъкът е внесен. Срокът за подаване на ДДД съвпада със срока за внасяне на данъка.

За четвъртото тримесечие на годината ДДД ще се подават само във връзка с доходи, облагани с окончателни данъци.

2. Кой подава ДДД и за какви данъци²?

Предприятия и самоосигуряващи се лица - платци на доходи, когато са задължени да удържат и внасят по реда на ЗДДФЛ, както и МФЛ и ЧФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка по реда на ЗДДФЛ за следните данъци:

• авансов данък за доходи (на МФЛ и ЧФЛ) от друга стопанска дейност по чл. 29³;
• авансов данък за доходи (на МФЛ) от наем и друго предоставяне за ползване на имущество по чл. 31;
• окончателни данъци върху доходи по чл. 37 и 38, придобити от ЧФЛ;
• окончателни данъци върху доходи по чл. 38, придобити от МФЛ.

3. Срок за подаване на декларацията и внасяне на данъка (чл. 56 ЗДДФЛ)

Срокът за подаване на декларацията по чл. 55 съвпада със срока за внасяне на данъка, което предвид направените промени в чл. 65 и 67 означава, че в общия случай срокът е тримесечен (до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване/начисляване на дохода) и в частния случай на внасяне на данък от платеца на доход на МФЛ от лихва по депозитна сметка в банка/клон в България, е месечен (до края на месеца, следващ месеца на придобиване на дохода).
С § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 94 от 2012 г.) се урежда декларирането на дължимите данъци за доходи, които са начислени/изплатени до 31.12.2012 г., но данъците за тях ще бъдат внесени след 01.01.2013 г. Регламентът на § 60 е неточен и с оглед на това малко неясен, въпреки излезлите съобщения на страницата на НАП (на 09.01.2013 г. и на 11.01.2013 г.) и даденото Разяснение № 3-267 от 25.01.2013 г. - също публикувано на интернет-страницата на агенцията. За отбелязване е, че от НАП препоръчват при прилагане на преходния режим ДДД да се подава преди внасянето на съответния данък, независимо от предвидения краен срок за подаването й.

4. Място на подаване на декларацията за дължимите данъци (чл. 57 ЗДДФЛ)

ДДД се подава в ТД на НАП, където подлежат на внасяне дължимите данъци. Това означава - в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода, или по постоянен адрес на ФЛ - носител на задължението за данъка или на пълномощника на ЧФЛ, а ако няма такъв адрес - в ТД на НАП София-град.
Способите за подаване на декларацията и внасяне на данъка са валидните и по отношение на ГДД. След известно забавяне, ДДД вече може да се подаде и по Интернет, с електронен подпис.
Обобщено, нормите на закона предполагат съвпадение във времето на двете действия - внасянето и декларирането, по отношение на авансовите вноски за данъка върху годишната данъчна основа и на окончателните данъци.

5. Срокове за внасяне и деклариране на данъка по видове доходи
Сроковете за внасяне и деклариране на данъка по видове доходи са, както следва:

6. За доходите от друга стопанска дейност (чл. 29 ЗДДФЛ):

1. платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, а получателят е физическо лице, което не е самоосигуряващо се - размерът на авансовия данък се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4). Текущо, този данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година няма да се удържа и внася авансов данък⁴. През 2013 г. платецът на дохода трябва да декларира данъка с ДДД, която ще подаде до 30.04., 31.07. и/или 31.10.2013 г. Ако за някое тримесечие не е изплатен доход, то не възниква задължение за внасяне на данък, съответно няма задължение за подаване на ДДД. Например, ако дружество „А” изплати по т.нар. граждански договор с ФЛ възнаграждение от 1000 лв. през м. април и през цялата година няма начисляване/изплащане на друг доход, за който данъкът се декларира с ДДД, то дружеството следва да подаде през годината само една ДДД, в срок до 31.07., за данъка в размер 75 лв. (10% от разликата между 1000 лв. и 25% НПР⁵). Ако в друга хипотеза същото дружество през септември 2013 г. изплати на адвокат (или друго лице, упражняващо свободна професия), който декларира, че е самоосигуряващо се лице, хонорар в размер 500 лв., то описаните задължения на дружеството за внасяне на данък и подаване на ДДД през годината не се променят. Данъкът и декларирането на хонорара на адвоката се дължат от самия адвокат;
2. платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице, или платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице, но получателят е физическо лице, което е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца.
Размерът на авансовия данък се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода (чл. 43, ал. 6). Срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие, няма да се удържа и внася авансов данък⁶. Например, ако лице, упражняващо свободна професия (адвокат), придобие доход през септември 2013 г., до 31.10.2013 г. лицето следва да подаде ДДД и да внесе данъка в същия срок.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че според редакцията на чл. 55, ал. 1 и 2, в сила от 01.01.2013 г., не беше регламентирано деклариране на дължимите данъци за доходи, които са изплатени от предприятия и самоосигуряващи се лица, тогава, когато те не са длъжни да удържат данък, защото получателят е самоосигуряващо се лице (чл. 43, ал. 5). Тази грешка в нормата на закона е поправена от 08.03.2013 г., датата на влизане в сила на ЗИД на ЗДДС (и по-конкретно на § 8, т. 2 от заключителните му разпоредби, с който е извършена промяната в ЗДДФЛ), обн. ДВ, бр. 23 от 08.03.2013 г. Независимо от текста на разпоредбата, от началото на годината в образеца на ДДД е предвидена възможност за деклариране и на тези данъци, с оглед правилното действие на единната сметка, доколкото задължението за внасяне на данъка съществува.
За доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа:
1. платец на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице⁷ - размерът на авансовия данък се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. От 01.01.2013 г. този данък също се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, няма да се удържа и внася авансов данък.
Както беше посочено вече, информацията за дължимите данъци от платците на доходи ще се подава общо за всички дължими данъци върху даден вид доход, за съответното тримесечие, без да се индивидуализира лицето, получател на дохода. Нещо повече, авансовият данък върху доходите от друга стопанска дейност и върху доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, за съответното тримесечие, в ДДД се посочва като обща сума. Това означава, че ако дружество изплати през едно тримесечие възнаграждения по „граждански” договори и за наеми, то в ДДД ще фигурира един запис (на ред 1, колона 3 в част ІV на ДДД) - общата сума на удържания авансов данък за тези доходи;
2. платец на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице - размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (до 30.04.; 31.07.; 31.10.), като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие, няма да се удържа и внася авансов данък. Данъкът следва да се декларира с подадена в същите срокове ДДД.
Сумарното деклариране на данъка важи и в тази хипотеза, но от гледна точка на физическото лице, получател на дохода. В случай че едно лице е придобило доходи както от наем, така и по „граждански договор” или от упражняване на свободна професия, то в ДДД за съответното тримесечие дължимите за тези доходи авансови вноски за данъка ще бъдат посочвани (на ред 1, колона 4 в част ІV на ДДД) като обща сума, без да се индивидуализира платецът на дохода или размерът на авансовата вноска за отделен източник на доход.

По отношение регламентирания с § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС преходен режим за деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на дължими данъци за доходи, придобити преди 01.01.2013 г., за които данъците ще бъдат платени след тази дата, независимо дали внасянето се извършва при спазване на законоустановения срок
Параграф 60 установява задължение за деклариране с новата декларация по чл. 55 на данъци върху доходи от друга стопанска дейност и доходи от наем както за платците - предприятия или самоосигуряващи се лица, когато са удържали данък до 31.12.2012 г., така и за придобилите доходи до тази дата лица, когато задължението за данъка е тяхно. Разпоредбата урежда две хипотези:
Деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на данъци, дължими за доходи, начислени/изплатени до 31.12.2012 г., подлежащи на внасяне след 01.01.2013 г.
Погледнато формално, задължение за подаване на ДДД е вменено и на ФЛ за доход, придобит през четвъртото тримесечие на 2012 г., за който авансов данък не се дължи, а дължимият за дохода данък се определя с подаване на ГДД. Условията на нормата са изпълнени, тъй като тези доходи са начислени/изплатени до 31.12.2012 г., но данъкът за тях е дължим след 01.01.2013 г., а именно до 30.04.2013 г. Подобна уредба обаче е нелогична, доколкото данъкът за тези доходи се определя с ГДД и евентуално деклариране с ДДД ще бъде дублиращо. Ето защо може да се предположи, че целта е с ДДД да се декларират данъците, удържани до края на 2012 г. от платеца на дохода. Задължението по § 59 не може да се отнася за данък върху доходи от друга стопанска дейност или от наем, когато данъкът е дължим от получателя на дохода. По изключение, може да се прилага за данък за получени доходи през четвъртото тримесечие, платен от ФЛ до подаване на ГДД, при условие че този данък се приспадне в ГДД като авансов за съответния източник на доход. Необходимо е да се получи становище от приходната администрация за изясняване на този въпрос.
Към настоящия момент може да се твърди със сигурност, че във връзка с първата регламентирана в § 60 хипотеза, задължение за подаване на ДДД имат предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, изплатени до 31.12.2012 г., когато тези лица имат задължението за удържане и внасяне на авансовия данък. Например за изплатените през декември 2012 г. възнаграждения по „граждански договори” на лица, които не са самоосигуряващи се, данъкът за които доходи не е внесен до края на 2012 г. и е бил дължим до 10.01.2013 г. Тъй като с § 60 не е регламентиран срок за декларирането, то срокът е посоченият в основната разпоредба на чл. 56 - срокът за внасяне на данъка. От своя страна срокът за внасяне на данъка за доходи, придобити през 2012 г., е регламентираният в ЗДДФЛ, в сила до 31.12.2012 г, който срок за данъка върху разглежданите доходи е изтекъл на 10.01.2013 г.⁸;
Деклариране по реда на чл. 55 ЗДДФЛ на данъци, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ е 31.07.2013 г.
Отново, ако се последва „буквата” на закона, в така разписаната хипотеза попадат голямо разнообразие случаи на задължения за данък върху доходи от друга стопанска дейност, или върху доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество. Като се започне от удържаните авансови данъци от платец на дохода, за изплатени доходи до 30.11.2012 г. (невнесени, въпреки че срокът за внасяне е изтекъл най-късно на 10.12.2012 г.), премине се през авансовите вноски за данък, дължим от ФЛ за придобити от него доходи през първите три тримесечия на 2012 г. (срокът за внасяне е изтекъл съответно на 15.04.2012, 15.07.2012 и 15.10.2012 г.) и се стигне дори до данък за доходи, декларирани с ГДД за 2011 г. или други предходни години. Във всички тези случаи, когато данъкът не е бил внесен в бюджета към 01.01.2013 г., § 60 е относим. Ако бъде подходено по целесъобразност, то както и в първата хипотеза на § 60, задължение за подаване на ДДД следва да имат предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, имали задължението за удържане и внасяне на авансов данък, когато срокът за внасяне на данъка е изтекъл преди 01.01.2013 г., но данъкът не е внесен до тази дата. Нормата също следва да се прилага за авансов данък за получени доходи през първите три тримесечия на 2012 г., когато този данък е платен преди подаване на ГДД, тъй като данъкът се приспада от определения в ГДД годишен размер за съответния източник на доход. Нормата не следва да се прилага за невнесен данък по ГДД за предходни години, или за авансови вноски за данък, които не са внесени от ФЛ. Такъв подход крие известни рискове, ако не бъдат дадени официални указания в тази посока, доколкото не произтича пряко от разпоредбата на § 60 и евентуално неподаване на ДДД може да доведе до налагане на глоба. Време за уточнения има, тъй като при тази втора хипотеза срокът за подаване на декларацията е отложен до 31.07.2013 г.
За доходите, върху които се дължат окончателни данъци по глава шеста (чл. 37 и 38) от ЗДДФЛ:
С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2013 г., бяха променени обхватът, сроковете за внасяне и начинът на деклариране на дължимите окончателни данъци по чл. 37 и 38.
До края на 2012 г. декларирането се извършваше единствено за доходите на ЧФЛ, облагани с окончателни данъци, докато местните лица посочваха информативно в ГДД само част от тези доходи. Сроковете за внасяне на окончателните данъци зависеха, освен от вида на дохода на ЧФЛ, и от наличието или липсата на сключена СИДДО с държавата, на която лицето е местно.
Считано от 01.01.2013 г. обхватът на деклариране по отношение облаганите с окончателни данъци доходи е разширен, като вече включва и данъци за доходи на МФЛ. Окончателните данъци се посочват в ДДД като обща сума за периода (ред 2 в част ІV на ДДД), с изключение на данъка за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове (чл. 38, ал. 1), и за доходите от лихви по депозитни сметки (чл. 38, ал. 13), които като видове се посочват на отделни редове (съответно 3 и 4 в част ІV на ДДД), но отново обобщено за всички получатели/платци на дохода. Декларирането се извършва от платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка (попълва се колона 3). В останалите случаи задължено да подаде ДДД е физическото лице, придобило дохода, независимо дали е МФЛ или ЧФЛ (попълва се колона 4). В закона са установени (чл. 65 и 67) само два срока за внасяне на окончателните данъци - тримесечно и месечно, като месечното внасяне и деклариране е по-скоро изключение. Подаването на ДДД е предвидено да се извършва в същите срокове, а именно:

1. Тримесечно:

• за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 1-9 (на ЧФЛ) и чл. 38, ал. 10 и 12 (на МФЛ и ЧФЛ) ЗДДФЛ - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице;
• за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 10-12 (на ЧФЛ) - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода;
• за доходите по чл. 8, ал. 11 ЗДДФЛ (с получател ЧФЛ, установено в юрисдикции с преференциален данъчен режим) - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от местното юридическо лице, от едноличния търговец, от мястото на стопанска дейност или определената база в страната;
• за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на МФЛ или ЧФЛ от източник в България - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент, начислен е ликвидационният дял или сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата;
• за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на МФЛ от източник в чужбина - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице;
• за облагаемите доходи на МФЛ и ЧФЛ от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот” (чл. 38, ал. 8), както и придобитите от член на кооперация облагаеми доходи от лихви по заеми към кооперацията (чл. 38, ал. 11) - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице;
• за доходите на МФЛ от лихви по депозитни сметки в търговските банки и клонове, установени в трети страни или в държава от ЕИП⁹ - в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода;
• за облагаемите доходи на МФЛ и ЧФЛ, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на дружества по глава деветнадесета, раздел II от ЗКПО (чл. 38, ал. 5) - в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършена последваща продажба или замяна на акциите и дяловете в приемащото/новоучреденото дружество, включително при последваща замяна на акциите или дяловете във връзка с преобразуване на търговски дружества¹⁰.

2. Месечно - за доходите на МФЛ от лихви по депозитни сметки в търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната - в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.
Промяната в подхода на деклариране по чл. 55 може да доведе до увеличаване на разходите за администриране (на НАП, на ФЛ и на платец) за доходите на ЧФЛ, облагани с окончателен данък по ЗДДФЛ. Действащият до 2013 г. образец на декларация по чл. 55 позволяваше удостоверението за платен данък от ЧФЛ по чл. 58 да бъде издавано само въз основа на декларираните данни. След промяната органите по приходите няма да разполагат с необходимата информация за своевременно издаване на удостоверенията, тъй като декларираните по чл. 55 данни са ограничени и обобщени. Това вероятно ще наложи извършването на допълнителни проверки, включително при платеца на дохода, когато такъв има отношение към случая.
По реда на чл. 55, ал. 1 вече се декларират всички данъци, подлежащи на удържане и внасяне от платеца, а не само действително удържаният данък. Новата редакция на чл. 55, ал. 1 допълва хипотезите на деклариране със случаите, когато данъкът е следвало да бъде удържан от платец на дохода, но това не се е случило реално при начисляване/плащане на възнаграждението. По този начин смятам, че се постига изчерпателност и се попълва една празнина, съществуваща в предишната редакция. От друга страна, подаването на декларация не е обвързано с обстоятелството, че данъкът е удържан и е внесен или дължим от платеца. Това следва също да се установява допълнително, доколкото главното условие за издаване на удостоверението по чл. 58 на ЧФЛ е данъкът да е платен.
Параграф 59 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС регламентира внесените през четвъртото тримесечие на 2012 г. окончателни данъци за начислени/изплатени доходи на ЧФЛ по глава шеста от ЗДДФЛ да се декларират в действащите към 31.12.2012 г. срокове и ред, т.е. до 31.01.2013 г.
Коментираната по-горе норма на § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС е приложима и към невнесените към 31.12.2012 г. окончателни данъци, включително когато получатели на дохода са МФЛ. По отношение на доходите, облагаеми с окончателни данъци, двете разгледани хипотези на разпоредбата биха имали следния смисъл:

• Задължение за подаване на ДДД за данъците, дължими върху доходи, начислени/изплатени/придобити до 31 декември 2012 г., подлежащи на внасяне след 01.01.2013 г.:

1. от платците на дохода (предприятия или самоосигуряващи се лица) - в срок до 31.01.2013 г., до 28.02.2013 г. или до 31.03.2013 г. за окончателен данък върху доходи по чл. 37, ал. 1-9, начислени/изплатени през периода октомври-декември 2012 г. в полза на ЧФЛ, местни на държава, с която България има сключена СИДДО - данъкът за тях подлежи на внасяне в периода януари-март 2013 г., в зависимост от месеца на начисляване/изплащане на дохода, както и в срок до 31.01.2013 г. за окончателните данъци за всички останали доходи на ЧФЛ и МФЛ, начислени/изплатени/придобити през декември 2012 г.;
2. от получателите на дохода ЧФЛ и МФЛ - в срок до 15.01.2013 г. за данък върху доходи, придобити в периода октомври-декември 2012 г.;

• Задължение за подаване на ДДД за данъците, дължими, но невнесени към 31.12.2012 г.:

В тази хипотеза на задължение за деклариране с новата ДДД попадат окончателни данъци, които:

• са дължими във връзка с облагаеми доходи, облагани с окончателен данък, които са придобити (от МФЛ или ЧФЛ) през предходен на посочените по-горе периоди, и
• са били дължими до 31.12.2012 г., но не са внесени до същата дата.

Срокът за подаване на декларацията е 31 юли 2013 г.

II. Деклариране на доходи. Годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ - образец 2001 и образец 2001а

1. Кой подава ГДД и за какви доходи и/или обстоятелства се подава тя?
Има доходи, при получаването на които всяко ФЛ е наясно, че трябва да ги декларира с ГДД. Такива са например възнагражденията по извънтрудови правоотношения (особено когато са платени от дружество или ЕТ). Често, когато се получават доходи от различни източници, те не се декларират. Понякога това се дължи на незнание, че е налице такова задължение. Например, когато ФЛ участва в конкурс за изработка на проект, спечели награда и я получи. Независимо от причината, неподаването на ГДД в срок е факт и може да бъде санкционирано от органите по приходите. Битува също мнението, че ГДД подават само МФЛ, или че се декларират само доходите на лица, навършили 18 години.

По-долу ще посоча накратко основните доходи, които следва да се декларират с подаване на ГДД и задължените за това лица:

• Чуждестранни физически лица за доходи от България, от следните източници:

- трудови правоотношения (с изключение на доходи по чл. 37, ал. 1, т. 9 - „от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия”), включително доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на закона¹¹ (като съдружници, акционери с над 5% участие, член-кооператори, както и за положен труд на територията на страната за работодател от друга държава);
- стопанска дейност като едноличен търговец;
- друга стопанска дейност (например доходи по извънтрудови правоотношения, но без изброените в чл. 37, ал. 1 - доходи от технически услуги, авторски и лицензионни възнаграждения, и доходи по чл. 37, ал. 1, т. 8);
- патентна дейност, за която данъкът се определя по реда на ЗМДТ;
- други източници, които не са изрично посочени в закона или не са обложени с окончателни данъци (чл. 35, но без тези по чл. 37 и чл. 38);
- доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по чл. 37, придобити от ЧФЛ, което е местно за данъчни цели на държава от ЕИП, когато лицето е избрало да преизчисли окончателния данък, в съответствие с чл. 37а.

• Местни физически лица (МФЛ):

1. за доходи от България и от чужбина, от следните източници:
- трудови правоотношения, включително доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на закона (като съдружници, акционери с над 5% участие, член-кооператори, както и за положен труд на територията на страната или в чужбина за работодател от друга държава);
- стопанска дейност като едноличен търговец. Традиционно, декларацията не следва да се подава, когато едноличните търговци не са осъществявали стопанска дейност през годината;
- друга стопанска дейност (например доходи по извънтрудови правоотношения, авторски и лицензионни възнаграждения и други от чл. 29);
- патентна дейност, за която данъкът се определя по реда на ЗМДТ;
- наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
- прехвърляне на права или имущество;
- доходи от други източници, посочени в чл. 35 ЗДДФЛ (например облагаемите доходи от: лихви; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; други източници, които не са изрично посочени в закона или не са обложени с окончателни данъци);

2. за доходи от чужбина, от следните източници¹²:
- дивиденти и ликвидационни дялове;
- доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”.

Тези доходи се облагат с окончателни данъци и когато са от източник в България, като информация за тях постъпва в НАП от платеца на дохода, но когато са от чужбина, лицето само ги декларира с подаване на ГДД, а от тази година - и с ДДД;

3. за обстоятелства, различни от придобиване на доход през годината:
- предоставени/получени парични заеми - чл. 50, ал. 1, т. 5 (вж. по-подробно указание № 91-00-95 от 24.02.2010 г. на изпълнителния директор на НАП, публикувано на интернет-страницата на агенцията);
- притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина. Трябва да се подчертае, че посочените притежания в чужбина се декларират ежегодно, а не само при промяна било то на вида или на стойността им.

Важно е да се има предвид, че при наличие на посочените в т. 3 обстоятелства, МФЛ следва да подаде ГДД, с която да ги декларира, независимо дали през годината е придобило подлежащ на деклариране доход. Трябва да се напомни, че ГДД се подава и когато сумата, от която се определя данъкът (общата годишна данъчна основа или годишната данъчна основа по чл. 28), е нула¹³, както и когато няма данък за внасяне или възстановяване по ГДД.
Местните физически лица, които имат доходи от чужбина, независимо от източника на дохода, попълват различен образец на декларацията - образец 2001а.

2. Отсъствие на задължение за подаване на ГДД

Като изключение от гореизброеното, ФЛ (МФЛ или ЧФЛ) може да не подаде ГДД, когато е придобило през годината само доходи от следните източници:
1. от трудови правоотношения¹⁴ - при определени условия. Първата хипотеза е тази, при която работодател по основно трудово правоотношение е извършил годишното преизчисляване на данъка по чл. 49 и е удържал пълния размер на данъка за данъчната година. В другата хипотеза освободени от подаване на ГДД са и лицата, които през годината са придобили само доходи от трудови правоотношения и/или други доходи, неподлежащи на деклариране, при които няма да има данък за внасяне или за възстановяване при евентуално подаване на декларацията. Втората хипотеза обхваща и случаите, при които към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение. Във връзка с поставените от закона изисквания, е необходимо работникът/служителят да разполага с данни за годишния размер на облагаемия си доход от трудови правоотношения и за размера на авансово удържания от работодателя данък, т.е. необходимо е да притежава и съхранява издадената му на основание чл. 45, ал. 2 служебна бележка от работодателя;
2. необлагаеми доходи;
3. облагаеми с окончателни данъци доходи, с изключение на доходите по чл. 50, ал. 1, т. 3 (на МФЛ от чужбина) и в случаите по чл. 37а (по избор на ЧФЛ).

3. Срок за подаване на декларацията и внасяне на данъка (чл. 53 ЗДДФЛ):
Няма промяна в сроковете за подаване на ГДД и за внасяне на задължението по нея. Срокът за подаване на ГДД за доходи от 2012 г. е
30 април 2013 г. В същия срок следва да бъде внесен и данъкът.

Обръщам внимание, че с чл. 53, ал. 2 и 3 е регламентирана отстъпка от данъка за довнасяне по ГДД при:

• подадена декларация до 10 февруари, или
• подадена по електронен път декларация до 30 април.

Отстъпките се ползват, при условие че физическите лица, задължени да внасят авансов данък, са внесли пълния размер на дължимия данък в срок, а именно до 15 април, 15 юли и до 17 октомври 2012 г.
Дължимият данък за довнасяне се закръглява към всеки пълен лев.

4. Място на подаване на декларацията (чл. 54 ЗДДФЛ)
Декларацията се подава в териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на ФЛ - носител на задължението за данъка или на пълномощника на ЧФЛ.
ГДД може да се подаде и по Интернет, с електронен подпис, или лично в офиса на НАП по постоянен адрес. Формулярът може да се изпрати на НАП също по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, или да се подаде в някоя от пощенските станции.
Данъкът по ГДД може да се плати по Интернет, чрез банков превод, или директно в клоновете на банките, намиращи се в офисите на НАП.

III. Задължение за предоставяне на информация от платци на доходи, различни от доходи от трудови правоотношения.Справка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ

Считано от 01.01.2013 г. е променена разпоредбата на чл. 73, регламентираща предоставянето на информация за изплатените доходи на физическите лица от предприятия и самоосигуряващи се лица. Новите правила за попълване на справката са относими към придобитите през 2013 г. доходи, с оглед на което ще намерят отражение в образеца на справката, който ще бъде приет за същата година и ще се подава до 30.04.2014 г. Във връзка с утвърдения образец на справката¹⁵ за доходите, изплатени през 2012 г., прави впечатление възприетият подход за обявяване на доходите от наем на имущество в режим на етажна собственост, с форма на управление общо събрание на собствениците¹⁶. Информацията се предоставя, без да се идентифицират получателите на дохода (име и ЕГН не се попълват). На пръв поглед това е положително и в посока на облекчаване на администрирането от страна на задължените лица. Трябва да се отбележи обаче, че подаването на данните, без да се конкретизира носителят на задължението за данък, напълно обезсмисля включването на тези доходи в справката. Заложената в чл. 73 концепция предполага идентифициране на получателя на дохода от страна на платеца, с оглед установяване на насрещните задължения на лицето.
Във връзка с попълване на справката в началото на следващата година следва да се има предвид, че дори и след направените промени на разпоредбата, в сила от 01.01.2013 г., обхватът на доходите, за които се подават данни, остава значително голям, като продължава да включва доходи, облагаеми с окончателни данъци и необлагаеми доходи. Ето защо и през 2013 г. трябва да се осигурява необходимата за попълване на справката информация за ФЛ. Важно е също да се акцентира върху обстоятелството, че декларирането на данък с декларация по чл. 55 вече няма да е основание за изключването от справката по чл. 73 на дохода, по повод на който е дължим. Предвиденото като изключение от общото правило за включване на дохода в справката за годината на изплащането му, доходите от продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 да се включват в справката за данъчната година на прехвърлянето (т.е. в годината на придобиване по чл. 11, ал. 2 на закона и облагане на дохода), също не се прилага при подаване на справката за 2012 г., което решава на този етап проблема с отсъствието на преходна разпоредба.

Даниела НОНИНА
_________
1 В този срок банките в България ще декларират само данъка за изплатените от тях през март лихви по депозитни сметки. За януари и февруари срокът за подаване на декларацията е съответно 31.01.2013 и 28.02.2013 г.
2 Само в частта, регламентирана със ЗДДФЛ.
3 Навсякъде, където не е посочен нормативен акт при цитиране на разпоредба, се има предвид ЗДДФЛ.
4 За сравнение - до края на 2012 г. данъкът се удържаше и внасяше месечно (до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан), включително и за месеците октомври, ноември и декември.
5 Нормативно признати разходи.
6 За сравнение - през 2012 г. срокът за внасяне на данъка беше 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, и отново не се внасяше данък за доходите, придобити през четвъртото тримесечие.
7 Напомням, че наемател - самоосигуряващо се лице, има задължение за удържане и внасяне на данък, само когато действа в това си качество. Например за наетия от адвокат офис, но не и за нает недвижим имот за жилищни нужди на лицето.
8 Вж. по-подробно съобщенията на интернет-страницата на НАП от 09.01.2013 г., както и Разяснение № 3-267 от 25.01.2013 г. относно подаване на декларация и внасяне на авансово удържан данък за доходи от наем, начислени/изплатени през декември 2012 г. съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ - публикувано в системата „Въпроси и отговори” на НАП.
9 Европейското икономическо пространство. ЕИП обединява държавите - членки на ЕС и трите държави - членки на ЕИП и на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) в единен вътрешен пазар, управляван от едни и същи основни правила.
10 Определеният облагаем доход при замяна по чл. 38, ал. 5, т. 2 след 31.12.2013 г. ще се декларира от МФЛ с ГДД за годината на замяната, на основание новата редакция на чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ.
11 Въпросните доходи са посочени изрично, тъй като за тях не се отнася изключението на отсъствие на задължение за подаване на ГДД, описано по-долу, т.е. те винаги подлежат на деклариране.
12 Направената промяна в чл. 50, ал. 1, т. 3 по отношение декларирането на доходи при замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества, както и на лихви по депозитни сметки в чужбина, ще се приложи при деклариране на придобитите през 2013 г. доходи с ГДД, която ще се подава до 30.04.2014 г.
13 „Нула” се вписва в ГДД и когато визираната сума или облагаем доход от прехвърляне на права или имущество са отрицателни величини.
14 С изключение на доходи по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от ДР на ЗДДФЛ.
15 Образецът на справката е утвърден със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1674 от 18.12.2012 г., обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2013 г.
16 Вж. т. 4 от указанията за попълване на образеца на справката за изплатените доходи на физически лица през 2012 г.

Правни способи за събиране на дължимите възнаграждения или обезщетения

Коментар

През последните няколко години зачестиха случаите, в които работодателите значително забавят, или не изплащат редовно трудовите възнаграждения на своите работници и служители. Разбира се, причините за това са различни във всеки конкретен случай.
В следващите редове ще разгледаме какви са правата на работника или служителя, когато работодателят не му плаща дължимото, по какъв механизъм може най-бързо и ефикасно да получи забавените трудови възнаграждения и/или обезщетения, които работодателят му дължи по трудовото правоотношение, и възможно ли е това да стане без проточването на продължително съдебно дело.

Право на трудово възнаграждение и задължение за изплащането му
Законът изрично гарантира изплащането на трудовото възнаграждение. Според чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната (МРЗ). Правното значение на МРЗ се проявява в това, че в колективен трудов договор (КТД) или индивидуалния трудов договор, не може да се договарят по-ниски размери на минималното трудово възнаграждение, определено от Министерския съвет за цялата страна. И ако все пак такова бъде уговорено, такава клауза ще се счита за недействителна. Вместо нея ще се приложат минималните размери на работната заплата.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва на основание чл. 245, ал. 2 КТ.
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване, или пък промени уговореното трудово възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени.
На практика обаче, работниците и служителите рядко се възползват от това свое право, макар че случаите на забавяне на трудовите възнаграждения в последните години не само зачестиха, но и далеч надхвърлят приемливата и търпима граница. Изправени пред перспективата да се окажат безработни, след упражняване на субективното си право да напуснат без предизвестие, служителите предпочитат да не губят работата си и да изчакат подобряване на ситуацията в предприятието, или възникване на нова възможност за работа на пазара на труда.

Подаване на искова молба от работника или служителя по общите правила
Паричните вземания, които работодателят дължи по трудови правоотношения, могат да се търсят от работниците и служителите по два начина - и двата пред съда. Единият е общият исков ред, а другият метод е по реда на заповедното производство, предвидено в ГПК за събиране на парични вземания, които не са оспорени от длъжника.
По общия исков ред работникът или служителят следва да подаде искова молба в 3-годишен срок от датата, на която е трябвало да бъде извършено съответното плащане по надлежния ред. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в 3-годишен срок от деня, в който правото - предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, съобразно чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ.
Следва да се има предвид, че давностният срок не се смята за пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда.
Тези три години представляват погасителен давностен срок, с изтичане на който се прекратява (погасява се) правото да се търси вземането по съдебен ред. Това означава, че ако изпусне давностния срок и не потърси парите си по съдебен ред до изтичане на 3 години, лицето няма да може да събере вземането си по принудителен път посредством съдебната система. Самото задължение обаче не се погасява. Това означава, че ако дори след изтичане на давностния срок работодателят има възможност и желание да плати забавените заплати и обезщетения, това плащане ще бъде напълно законно. Ето защо, ако работодателят плати, без да съобрази, че давността е изтекла, после не може да потърси парите си обратно.
Съгласно чл. 360, ал. 1 КТ трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, доколкото в КТ не е предвидено друго. Компетентен като първа инстанция по трудовите спорове е районният съд (аргумент от чл. 103 във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК).
Поначало, съгласно чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 114 ГПК гласи, че работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Това означава, че ако населеното място, където се намира седалището на работодателя, не съвпада с мястото, където се полага трудът по трудовото правоотношение, работникът има избор по отношение на това в кой районен съд да подаде исковата молба. Възможностите са две - или в районния съд, където е постоянният адрес или седалището на работодателя, или по мястото, където обичайно се полага трудът.

По правилата на чл. 127 ГПК исковата молба трябва да съдържа:

• посочване на съда;
• името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
• цената на иска, когато той е оценим;
• изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
• в какво се състои искането;
• подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
Ако подателят на молбата няма възможност да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не я е подписал.

Съгласно чл. 128 ГПК към исковата молба се представят:

• пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
• преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Към исковата молба ищецът задължително прилага и документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Остава адвокатският хонорар, който се заплаща за правна помощ от лицето, както и възнаграждението за вещо лице, ако такова бъде назначено от съда за извършване на експертиза, поискана от работника или служителя. Ако експертиза бъде поискана от работодателя, той следва да внесе възнаграждението за вещо лице в размер, какъвто определи съдът. Когато експертизата бъде назначена по преценка на съда, той може да постанови разноските за вещо лице да бъдат за сметка на съдебния бюджет. Докато не се внесе възнаграждението, определено за вещо лице, експертиза не се изготвя, така че е добре да се спази постановеният от съда срок и парите да се внесат навреме.
При удовлетворяване на исковата молба всички разноски, които работникът или служителят е направил по делото, включително и за адвокатския хонорар, и за вещо лице, следва да му бъдат възстановени от другата страна по делото - работодателя, съразмерно на удовлетворената част от иска. По силата на чл. 78, ал. 3 ГПК работниците и служителите - ищци по дела за трудови спорове, дължат направените от работодателя разноски, в случаите когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени (вж. Решение № 76 от 16.02.1995 г. по гражд. д. № 1442/1994 г., III г.о. на ВКС).

Същност на бързото производство по трудовите дела
Трудовите дела се гледат и по реда на бързото производство на ГПК.
Добре е да се знае, че според чл. 310 ГПК по реда на бързото производство се разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
Според чл. 344, ал. 4 КТ, трудовите спорове се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба, и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Съгласно чл. 311, 312, 316 и 317 ГПК сроковете за разглеждане на исковата молба са още по-кратки, а разпоредбите за гледане на делото по реда на бързото производство са задължителни при решаване на трудовите спорове по чл. 344, ал. 1 КТ - за оспорване на уволнение.
Според чл. 311 ГПК още в деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.
Според чл. 312 ГПК в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, съдът в закрито заседание насрочва делото за разглеждане за дата, не по-късно от три седмици, изготвя доклад по делото и дава указания на страните. В същото заседание съдът приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими; определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства и т.н.
След това съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.
Според чл. 313 ГПК, когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
В бързото производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. Възможно е предявяване на инцидентен установителен иск, което ищецът може да направи най-късно със становището си по доклада на съда, а ответникът - с писмения си отговор по исковата молба по правилата на чл. 314, ал. 1 и 2 ГПК. По реда на бързото производство не е предвидена възможност за ищеца да пояснява и допълва исковата молба в първото по делото заседание, както и да посочва и представя в този момент доказателства, както това е възможно в общия исков процес съобразно чл. 143, ал. 2 ГПК. Съответно отсъства и възможност за даване на допълнителен срок на ответника за становище по направените от ищеца доказателствени искания в първото открито заседание по делото (чл. 144 ГПК), както и за насрочване на ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини (чл. 148 ГПК), за разлика от общия исков процес по част втора на ГПК.
По реда на бързото производство се провежда едно открито съдебно заседание, в което съдът посочва и деня, в който ще обяви решението си. Според чл. 315 ГПК в заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба, и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните изложения.
Съгласно чл. 316 ГПК съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
Въззивното производство по трудови спорове също се провежда по реда на бързото производство, съобразно чл. 317 ГПК.

Събиране на вземания по трудово правоотношение по реда на заповедното производство
Работниците и служителите могат и по-бързо да събират парични вземания от трудови възнаграждения и обезщетения, дължими от работодателя, при прилагане на заповедното производство по ГПК за събиране на парични вземания по трудовото правоотношение, които работодателят дължи на работника или служителя. По този начин могат да се търсят парични вземания от всички работодатели съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от ДР на КТ. Без значение е формата на собственост на предприятието - тоест дали то е държавно, общинско, частно, или пък собствеността е смесена.

Предпоставки за предявяване на вземания, произтичащи от трудовото правоотношение, по реда на заповедното производство
Работникът или служителят, в качеството на заявител по реда на гражданското производство, може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд по правилата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Компетентен като първа инстанция по трудовите спорове, както по-горе посочихме, е именно районният съд (аргумент от чл. 103, във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК).
Вземанията по трудовото правоотношение, които могат да се събират по реда на заповедното производство, са вземания за парични суми, които работодателят дължи от неизплатени трудови възнаграждения или обезщетения по КТ.

Подаване на заявление и приложения към него
Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
Според изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, а именно да съдържа:
1. посочване на съда, до който се подава;
2. името и адреса на работника - заявител и работодателя - длъжник, на техните пълномощници, ако имат такива, както и ЕГН на заявителя и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. размера на вземането, както и от какво произтича то;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава заявлението;
5. в какво се състои искането - издаване на изпълнителна заповед;
6. подпис на лицето, което подава заявлението.

Ако подателят на заявлението не може да го подпише, то се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК.

Към заявлението задължително следва да се приложат:

• пълномощното, когато заявлението се подава от пълномощник (чл. 128, т. 1 ГПК);
• документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат (чл. 128, т. 2 ГПК).

Когато вземането е за трудово възнаграждение, препоръчително е също да се приложи извлечение от ведомостта за заплати, което по безспорен начин удостоверява съществуването на вземането в съответния размер. За целта работникът или служителят следва да се снабди с документа от работодателя, а работодателят, от своя страна, е длъжен при поискване от работника или служителя да издаде извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения съобразно правилото на чл. 128, т. 3 КТ. Ако все пак работодателят откаже да издаде исканото извлечение, работникът или служителят може да потърси съдействие от инспекцията по труда, която осъществява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство. Контролните органи на инспекцията по труда имат правомощието да задължат работодателя да преустанови нарушението - в случая да издаде необходимия документ. Освен това могат да му наложат имуществени санкции, както и глоби на виновните за нарушението длъжностни лица.

Издаване на заповед за изпълнение, или отказ
Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице основания за издаване на разпореждане за отхвърляне на заявлението. Основания за отхвърляне на заявлението са налице, когато:

• искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК;
• искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
• длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
• длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на България.

Според чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

Заповедта за изпълнение задължително трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 412 ГПК, а именно:

• на първо място, дори да изглежда банално - означението „заповед за изпълнение”;
• датата и мястото на постановяване;
• посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
• трите имена и адресите на страните;
• делото, по което се издава заповедта;
• задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;
• покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;
• указание, че длъжникът може да подаде възражение в двуседмичен срок от връчването на заповедта;
• указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;
• пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
• подпис на съдията.

Възможност за възражение от страна на работодателя срещу заповедта за изпълнение
Ако избере реда на заповедното производство, за да събере вземанията си, работникът или служителят следва да има предвид, че съществува риск този подход да не проработи, ако работодателят възрази писмено срещу заповедта за изпълнение. При това достатъчно е той само да възрази, без дори да се аргументира. Съобразно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение, или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван, предвид правилото на чл. 414, ал. 2 ГПК.
Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. Тъй като спорът е трудов, в случая няма да се довнася държавна такса.
Действието на възражението се изразява в това, че когато работодателят е възразил в срок, дори без да се аргументира, изпълнително производство не може да се образува. В такъв случай заявителят първо трябва да установи вземането си по общия исков ред, който разгледахме по-горе.
Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, съобразно чл. 415, ал. 1 ГПК.

Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Заповедта за изпълнение влиза в сила, когато работодателят не е подал възражение в двуседмичния срок от връчването на заповедта по чл. 414, ал. 2 ГПК, или пък подаденото възражение впоследствие е оттеглено. Ако пък работодателят е възразил срещу заповедта, тя влиза в сила, едва след като заявителят успее да установи вземането си по общия исков ред и съдебното решение за установяване на вземането влезе в сила.
Според чл. 416 ГПК, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Работодателят е длъжен да изплати сумата по изпълнителния лист, така, както я е определил съдът.
Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК.

Атанас ЙОРДАНОВ, юрист

Въпрос: Дружество, регистрирано по ЗДДС, с форма на управление ЕООД, притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Дружеството притежава няколко лизингови МПС-та, с които извършва основна дейност (други дейности не се извършват) - охрана на имущество на физически или юридически лица, съгласно лиценза. Всички автомобили по талон са с 4+1 места, нямат никакви допълнителни приспособления или трайно вградени уреди за извършване на строго конкретна дейност и съгласно законовите разпоредби попадат в определението "лек автомобил". Дружеството е сключило договори за охрана с други юридически лица и ежемесечно издава фактури с основание "охрана за месец ... на 20...г.", като начислява 20% ДДС за извършената услуга. Съгласно сключените договори е определена крайна месечна цена за ползването на автомобил за охрана, който е на непрекъснато разположение на получателя на услугата. Няма ограничение нито за изминатия пробег, нито за количеството заредено гориво, поради което не се оформят пътни листи, книжки или други документи. До момента е ползван данъчния кредит за всички получени горива, стоки, материали, консумативи и услуги по подръжката и експлоатацията на посочените МПС-та.
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит и какви документи са необходими за доказване на извършваната основна дейност на дружеството, за да бъдат спазени всички законови разпоредби? 

Отговор: Във връзка с измененията направени в ЗДДС, в сила от 01.01.2010, следва да имате предвид, че с з 48, т. 2, б. "б" от ЗИДЗДДС (обн. ДВ бр. 95 от 01.12.2009 г.) е изменена дефиниция на понятието "лек автомобил" в з 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно която "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Независимо от направеното изменение и след 01.01.2010 г. за леки автомобили продължават да се считат такива, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Променената разпоредбата изисква, че при определяне на броя на местата за сядане да се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на ДК не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с тези превозни средства.
В чл. 70, ал. 2 , т. 1 от ЗДДС е посочено, че алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
Доколкото в конкретния случай, дружеството Ви използва леки автомобили, с 4+1 места единствено за извършване на охранителни услуги, то е налице право на приспадане на данъчен кредит за този автомобил, както и за стоките или услугите, които са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези автомобили.
По отношение на въпроса какви документи са необходими за доказване на извършваната основна дейност на дружеството, НАП е изразила становище в писмо изх. № 91-00-114 от 18.04.2008 г. на МФ и НАП относно: съдържанието на понятието "основна дейност" за целите на чл. 96 от ЗДДС, но следва да имате предвид, че то се отнася до разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС. В чл. 70, ал. 2 , т. 1 от ЗДДС няма текст, който да визира основната дейност, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, условието в тази разпоредба е превозните средства да се използват единствено за охранителни услуги.